¹Можеш ли да извлечеш крокодила {Левиатан.} с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?

¹¿SACARAS tú al leviathán con el anzuelo, O con la cuerda que le echares en su lengua?

²Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?

²¿Pondrás tú garfio en sus narices, Y horadarás con espinas su quijada?

³Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?

³¿Multiplicará él ruegos para contigo? ¿Hablaráte él lisonjas?

⁴Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?

⁴¿Hará concierto contigo Para que lo tomes por siervo perpetuo?

⁵Можеш ли игра с него както с птица? Или ще го вържеш ли за [забава на] момичетата си?

⁵¿Jugarás tú con él como con pájaro, O lo atarás para tus niñas?

⁶Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?

⁶¿Harán de él banquete los compañeros? ¿Partiránlo entre los mercaderes?

⁷Можеш ли прониза {Еврейски: Напълни.} кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?

⁷¿Cortarás tú con cuchillo su cuero, O con asta de pescadores su cabeza?

⁸Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече [това].

⁸Pon tu mano sobre él; Te acordarás de la batalla, y nunca más tornarás.

⁹Ето, надеждата [да го хване] някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?

⁹He aquí que la esperanza acerca de él será burlada; Porque aun á su sola vista se desmayarán.

¹⁰Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?

¹⁰Nadie hay tan osado que lo despierte: ¿Quién pues podrá estar delante de mí?

¹¹Кой Ми е дал по-напред, та да [му] отплатя? [Все що има] под цялото небе е Мое.

¹¹¿Quién me ha anticipado, para que yo restituya? Todo lo que hay debajo del cielo es mío.

¹²Няма да мълча за телесните му части, нито за силата му. Нито за хубавото му устройство.

¹²Yo no callaré sus miembros, Ni lo de sus fuerzas y la gracia de su disposición.

¹³Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти {Еврейски: Юзди.}?

¹³¿Quién descubrirá la delantera de su vestidura? ¿Quién se llegará á él con freno doble?

¹⁴Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.

¹⁴¿Quién abrirá las puertas de su rostro? Los órdenes de sus dientes espantan.

¹⁵[Той] се гордее с наредените [си] люспи, Съединени заедно [като че ли] плътно запечатани;

¹⁵La gloria de su vestido son escudos fuertes, Cerrados entre sí estrechamente.

¹⁶Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;

¹⁶El uno se junta con el otro, Que viento no entra entre ellos.

¹⁷Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.

¹⁷Pegado está el uno con el otro, Están trabados entre sí, que no se pueden apartar.

¹⁸Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.

¹⁸Con sus estornudos encienden lumbre, Y sus ojos son como los párpados del alba.

¹⁹Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.

¹⁹De su boca salen hachas de fuego, Centellas de fuego proceden.

²⁰Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне [над пламнали] тръстики.

²⁰De sus narices sale humo, Como de una olla ó caldero que hierve.

²¹Дишането му запаля въглища, И пламъкът излиза из устата му.

²¹Su aliento enciende los carbones, Y de su boca sale llama.

²²На врата му обитава сила, И [всички] заплашени скачат {Еврейски: И страха скача.} пред него.

²²En su cerviz mora la fortaleza, Y espárcese el desaliento delante de él.

²³Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.

²³Las partes momias de su carne están apretadas: Están en él firmes, y no se mueven.

²⁴Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.

²⁴Su corazón es firme como una piedra, Y fuerte como la muela de abajo.

²⁵Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.

²⁵De su grandeza tienen temor los fuertes, Y á causa de su desfallecimiento hacen por purificarse.

²⁶Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.

²⁶Cuando alguno lo alcanzare, ni espada, Ni lanza, ni dardo, ni coselete durará.

²⁷Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.

²⁷El hierro estima por pajas, Y el acero por leño podrido.

²⁸Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;

²⁸Saeta no le hace huir; Las piedras de honda se le tornan aristas.

²⁹Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.

²⁹Tiene toda arma por hojarascas, Y del blandir de la pica se burla.

³⁰[Като] остри камъни има по долните му части; Простира [като белези от] диканя върху тинята;

³⁰Por debajo tiene agudas conchas; Imprime su agudez en el suelo.

³¹Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.

³¹Hace hervir como una olla la profunda mar, Y tórnala como una olla de ungüento.

³²Остава подир себе си светла диря, [Тъй щото] някой би помислил, че бездната е побеляла [от старост].

³²En pos de sí hace resplandecer la senda, Que parece que la mar es cana.

³³На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.

³³No hay sobre la tierra su semejante, Hecho para nada temer.

³⁴Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове {Еврейски: Синове на гордостта.}.

³⁴Menosprecia toda cosa alta: Es rey sobre todos los soberbios.