¹Господното слово, което дойде към Иоила Фатуилевия син:

¹PALABRA de Jehová que fué á Joel hijo de Pethuel.

²Слушайте това, старци, И дайте ухо, всички жители на земята: Ставало ли е [такова нещо] във вашите дни Или в дните на бащите ви?

²Oid esto, viejos, y escuchad, todos los moradores de la tierra. ¿Ha acontecido esto en vuestros días, ó en los días de vuestros padres?

³Разкажете това на чадата си, И чадата ви [нека го разкажат] на своите чада, И техните чада на друго поколение.

³De esto contaréis á vuestros hijos, y vuestros hijos á sus hijos, y su hijos á la otra generación.

⁴Каквото остави лапачът, изпояде го скакалецът; И каквото остави скакалецът, изпояде го изедникът; И каквото остави изедникът, изпояде го пръгът.

⁴Lo que quedó de la oruga comió la langosta, y lo que quedó de la langosta comió el pulgón; y el revoltón comió lo que del pulgón había quedado.

⁵Изтрезнейте, пияници, та плачете, И лелекайте, всички винопийци, за новото вино; Защото се отне от устата ви.

⁵Despertad, borrachos, y llorad; aullad todos los que bebéis vino, á causa del mosto, porque os es quitado de vuestra boca.

⁶Понеже на земята Ми възлезе народ Силен и без брой, Чиито зъби са лъвови зъби, И който има кътни зъби като на лъвица.

⁶Porque gente subió á mi tierra, fuerte y sin número; sus dientes, dientes de león, y sus muelas, de león.

⁷Опустоши лозата Ми И сломи смоковниците ми; Обели я съвсем и я хвърли; Пръчките й се обелиха.

⁷Asoló mi vid, y descortezó mi higuera: del todo la desnudó y derribó: sus ramas quedaron blancas.

⁸Плачи като [сгодена] девица опасана с вретище За мъжа на младостта си.

⁸Llora tú como moza vestida de saco por el marido de su juventud.

⁹Хлебният принос и възлиянието престанаха От дома Господен; И свещениците, служителите Господни, жалеят

⁹Pereció el presente y la libación de la casa de Jehová: los sacerdotes ministros de Jehová hicieron luto.

¹⁰Запустя полето, жалее земята; Защото се загуби житото, Изсъхна новото вино, дървеното масло е слабо,

¹⁰El campo fué destruído, enlutóse la tierra; porque el trigo fué destuído, se secó el mosto, perdióse el aceite.

¹¹Посрамете се, земеделци, и лелекайте, лозари, За пшеницата и за ечемика; Защото жетвата на нивата се изгуби.

¹¹Confundíos, labradores, aullad, viñeros, por el trigo y la cebada; porque se perdió la mies del campo.

¹²Лозата изсъхна и смоковницата повехна; Нарът, палмата и ябълката, Дори всичките полски дървета изсъхнаха; И радостта изчезна измежду човешките чада.

¹²Secóse la vid, y pereció la higuera, el granado también, la palma, y el manzano; secáronse todos los árboles del campo; por lo cual se secó el gozo de los hijos de los hombres.

¹³Опашете се с вретище и плачете, свещеници; Лелекайте, служители на олтара; Дойдете, нощувайте във вретище, Служители на моя Бог; Защото хлебният принос и възлиянието са удържани От дома на вашия Бог.

¹³Ceñíos y lamentad, sacerdotes; aullad, ministros del altar; venid, dormid en sacos, ministros de mi Dios: porque quitado es de la casa de vuestro Dios el presente y la libación.

¹⁴Осветете пост, свикайте тържествено събрание, Съберете старейшините и всичките жители на страната В дома на Господа вашия Бог, И извикайте към Господа.

¹⁴Pregonad ayuno, llamad á congregación; congregad los ancianos y todos los moradores de la tierra en la casa de Jehová vuestro Dios, y clamad á Jehová.

¹⁵Уви за [оня] ден! Защото денят Господен наближи, И ще дойде като гибел от Всесилния.

¹⁵Ay del día! porque cercano está el día de Jehová, y vendrá como destrucción por el Todopoderoso.

¹⁶Не отне ли се храната пред очите ни, Веселието и радостта от дома на нашия Бог?

¹⁶¿No es quitado el mantenimiento de delante de nuestros ojos, la alegría y el placer de la casa de nuestro Dios?

¹⁷Семената изсъхнаха под буците си, Житниците запустяха, Хранилищата се съсипаха, Защото житото изсъхна.

¹⁷El grano se pudrió debajo de sus terrones, los bastimentos fueron asolados, los alfolíes destruídos; porque se secó el trigo.

¹⁸Как пъшка добитъкът! Скитат се чердите говеда Защото нямат пасбище; Да! изгинаха стадата овце

¹⁸Cuánto gimieron las bestias! ­cuán turbados anduvieron los hatos de los bueyes, porque no tuvieron pastos! también fueron asolados los rebaños de las ovejas.

¹⁹Господи, към Тебе викам; Защото огънят изпояде пасбищата на целината, И пламъкът изпогори всичките полски дървета.

¹⁹A ti, oh Jehová, clamaré: porque fuego consumió los pastos del desierto, y llama abrasó todos los árboles del campo.

²⁰Даже и полските животни задъхвайки [поглеждат] към Тебе; Защото пресъхнаха водните потоци, И огън изпояде пасбищата на целината.

²⁰Las bestias del campo bramarán también á ti; porque se secaron los arroyos de las aguas, y fuego consumió las praderías del desierto.