¹Прочее, Когато Господ узна, че фарисеите чули, какво Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Иоана,

¹DE manera que como Jesús entendió que los Fariseos habían oído que Jesús hacía y bautizaba más discípulos que Juan,

²(не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му),

²(Aunque Jesús no bautizaba, sino sus discípulos),

³напусна Юдея и отиде пак в Галилея.

³Dejó á Judea, y fuése otra vez á Galilea.

⁴И трябваше да мине през Самария.

⁴Y era menester que pasase por Samaria.

⁵И така, дойде в един самарийски град наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Иосифа.

⁵Vino, pues, á una ciudad de Samaria que se llamaba Sichâr, junto á la heredad que Jacob dió á José su hijo.

⁶Там беше Якововият кладенец {Гръцки: Извор.}. Исус, прочее, уморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час.

⁶Y estaba allí la fuente de Jacob. Pues Jesús, cansado del camino, así se sentó á la fuente. Era como la hora de sexta.

⁷Дохожда една самарянка да си начерпи вода. Казва й Исус: Дай Ми да пия.

⁷Vino una mujer de Samaria á sacar agua: y Jesús le dice: Dame de beber.

⁸(Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна).

⁸(Porque sus discípulos habían ido á la ciudad á comprar de comer.)

⁹Впрочем, самарянката му казва: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не се сношават със самаряните).

⁹Y la mujer Samaritana le dice: ¿Cómo tú, siendo Judío, me pides á mí de beber, que soy mujer Samaritana? porque los Judíos no se tratan con los Samaritanos.

¹⁰Исус в отговор й каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива {Текуща.} вода?

¹⁰Respondió Jesús y díjole: Si conocieses el don de Dios, y quién es el que te dice: Dame de beber: tú pedirías de él, y él te daría agua viva.

¹¹Казва Му жената: Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; тогава отгде имаш живата вода?

¹¹La mujer le dice: Señor, no tienes con qué sacar la, y el pozo es hondo: ¿de dónde, pues, tienes el agua viva?

¹²Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му?

¹²¿Eres tú mayor que nuestro padre Jacob, que nos dió este pozo, del cual él bebió, y sus hijos, y sus ganados?

¹³Исус в отговор й каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;

¹³Respondió Jesús y díjole: Cualquiera que bebiere de esta agua, volverá á tener sed;

¹⁴а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.

¹⁴Mas el que bebiere del agua que yo le daré, para siempre no tendrá sed: mas el agua que yo le daré, será en él una fuente de agua que salte para vida eterna.

¹⁵Казва Му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам нито да извървявам толкова път до тук да изваждам.

¹⁵La mujer le dice: Señor, dame esta agua, para que no tenga sed, ni venga acá á sacar la.

¹⁶Казва й Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука.

¹⁶Jesús le dice: Ve, llama á tu marido, y ven acá.

¹⁷В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Казва й Исус: Право каза, че нямаш мъж;

¹⁷Respondió la mujer, y dijo: No tengo marido. Dícele Jesús: Bien has dicho, No tengo marido;

¹⁸защото петима мъже си водила, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала.

¹⁸Porque cinco maridos has tenido: y el que ahora tienes no es tu marido; esto has dicho con verdad.

¹⁹Казва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк.

¹⁹Dícele la mujer: Señor, paréceme que tú eres profeta.

²⁰Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме.

²⁰Nuestros padres adoraron en este monte, y vosotros decís que en Jerusalem es el lugar donde es necesario adorar.

²¹Казва й Исус: Жено вярвай Ме, че иде час, когато нито [само] в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.

²¹Dícele Jesús: Mujer, créeme, que la hora viene, cuando ni en este monte, ni en Jerusalem adoraréis al Padre.

²²Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.

²²Vosotros adoráis lo que no sabéis; nosotros adoramos lo que sabemos: porque la salud viene de los Judíos.

²³Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.

²³Mas la hora viene, y ahora es, cuando los verdaderos adoradores adorarán al Padre en espíritu y en verdad; porque también el Padre tales adoradores busca que adoren.

²⁴Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.

²⁴Dios es Espíritu; y los que le adoran, en espíritu y en verdad es necesario que adoren.

²⁵Казва Му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Христос); Той, когато дойде, ще ни яви всичко.

²⁵Dícele la mujer: Sé que el Mesías ha de venir, el cual se dice el Cristo: cuando él viniere nos declarará todas las cosas.

²⁶Казва й Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм [Месия].

²⁶Dícele Jesús: Yo soy, que hablo contigo.

²⁷В това време дойдоха учениците Му, и се почудиха, че се разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш? или: Защо разговаряш с нея?

²⁷Y en esto vinieron sus discípulos, y maravilláronse de que hablaba con mujer; mas ninguno dijo: ¿Qué preguntas? ó, ¿Qué hablas con ella?

²⁸Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:

²⁸Entonces la mujer dejó su cántaro, y fué á la ciudad, y dijo á aquellos hombres:

²⁹Дойдете да видите човек, който ми казва всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос?

²⁹Venid, ved un hombre que me ha dicho todo lo que he hecho: ¿si quizás es éste el Cristo?

³⁰Те излязоха от града и отиваха към Него.

³⁰Entonces salieron de la ciudad, y vinieron á él.

³¹Между това учениците молеха [Исуса], казвайки: Учителю, яж.

³¹Entre tanto los discípulos le rogaban, diciendo: Rabbí, come.

³²А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.

³²Y él les dijo: Yo tengo una comida que comer, que vosotros no sabéis.

³³Затова учениците думаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл [нещо] за ядене?

³³Entonces los discípulos decían el uno al otro: ¿Si le habrá traído alguien de comer?

³⁴Казва им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа.

³⁴Díceles Jesús: Mi comida es que haga la voluntad del que me envió, y que acabe su obra.

³⁵Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.

³⁵¿No decís vosotros: Aun hay cuatro meses hasta que llegue la siega? He aquí os digo: Alzad vuestros ojos, y mirad las regiones, porque ya están blancas para la siega.

³⁶Който жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее и който жъне.

³⁶Y el que siega, recibe salario, y allega fruto para vida eterna; para que el que siembra también goce, y el que siega.

³⁷Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне.

³⁷Porque en esto es el dicho verdadero: Que uno es el que siembra, y otro es el que siega.

³⁸Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в[ наследството на] техния труд.

³⁸Yo os he enviado á segar lo que vosotros no labrasteis: otros labraron, y vosotros habéis entrado en sus labores.

³⁹И от тоя град много самаряни повярваха в Него поради думата на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила.

³⁹Y muchos de los Samaritanos de aquella ciudad creyeron en él por la palabra de la mujer, que daba testimonio, diciendo: Que me dijo todo lo que he hecho.

⁴⁰И тъй, когато дойдоха самаряните при Него, помолиха Го да остане при тях; и преседя там два дни.

⁴⁰Viniendo pues los Samaritanos á él, rogáronle que se quedase allí: y se quedó allí dos días.

⁴¹И още мнозина повярваха поради Неговото учение;

⁴¹Y creyeron muchos más por la palabra de él.

⁴²и на жената казаха: Ние вярваме, не вече поради твоето говорене, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина [Христос] Спасителят на света.

⁴²Y decían á la mujer: Ya no creemos por tu dicho; porque nosotros mismos hemos oído, y sabemos que verdaderamente éste es el Salvador del mundo, el Cristo.

⁴³След два дни Той излезе от там и [отиде] в Галилея.

⁴³Y dos días después, salió de allí, y fuése á Galilea.

⁴⁴Защото сам Исус заяви, че пророк няма почит в родината си.

⁴⁴Porque el mismo Jesús dió testimonio de que el profeta en su tierra no tiene honra.

⁴⁵И тъй, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, като бяха видели всичко що стори в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.

⁴⁵Y como vino á Galilea, los Galileos le recibieron, vistas todas las cosas que había hecho en Jerusalem en el día de la fiesta: porque también ellos habían ido á la fiesta.

⁴⁶Прочее, [Исус] пак дойде в Кана Галилейска, гдето беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чийто син бе болен в Капернаум.

⁴⁶Vino pues Jesús otra vez á Caná de Galilea, donde había hecho el vino del agua. Y había en Capernaum uno del rey, cuyo hijo estaba enfermo.

⁴⁷Той, като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея отиде при Него и [Го] помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.

⁴⁷Este, como oyó que Jesús venía de Judea á Galilea, fué á él, y rogábale que descendiese, y sanase á su hijo, porque se comenzaba á morir.

⁴⁸Тогава Исус му рече: Ако не видите знамения и чудеса никак няма да повярвате.

⁴⁸Entonces Jesús le dijo: Si no viereis señales y milagros no creeréis.

⁴⁹Царският чиновник Му каза: Господине, слез докле не е умряло детенцето ми.

⁴⁹El del rey le dijo: Señor, desciende antes que mi hijo muera.

⁵⁰Каза му Исус: Иди си; син ти е жив. Човекът повярва думата, която му рече Исус, и си отиде.

⁵⁰Dícele Jesús: Ve, tu hijo vive. Y el hombre creyó á la palabra que Jesús le dijo, y se fué.

⁵¹И когато той вече слизаше [към дома си], слугите му го срещнаха и казаха, че син му е жив.

⁵¹Y cuando ya él descendía, los siervos le salieron á recibir, y le dieron nuevas, diciendo: Tu hijo vive.

⁵²А той ги попита в кой час му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.

⁵²Entonces él les preguntó á qué hora comenzó á estar mejor. Y dijéronle: Ayer á las siete le dejó la fiebre.

⁵³И така бащата разбра, че [това е станало] в същия час, когато Исус му рече: Син ти е жив. И повярва той и целият му дом.

⁵³El padre entonces entendió, que aquella hora era cuando Jesús le dijo: Tu hijo vive; y creyó él y toda su casa.

⁵⁴Това второ знамение извърши Исус, като дойде пак из Юдея в Галилея.

⁵⁴Esta segunda señal volvió Jesús á hacer, cuando vino de Judea á Galilea.