¹Подир това имаше юдейски празник, и Исус влезе в Ерусалим.

¹DESPUÉS de estas cosas, era un día de fiesta de los Judíos, y subió Jesús á Jerusalem.

²А в Ерусалим, близо до овчата [порта], се намира къпалня, наречена по еврейски Витесда, която има пет преддверия.

²Y hay en Jerusalem á la puerta del ganado un estanque, que en hebraico es llamado Bethesda, el cual tiene cinco portales.

³В тях лежаха множество болни, слепи, куци и изсъхнали, [които чакаха да се раздвижи водата.

³En éstos yacía multitud de enfermos, ciegos, cojos, secos, que estaban esperando el movimiento del agua.

⁴Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и размътваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата оздравяваше от каквато болест и да беше болен].

⁴Porque un ángel descendía á cierto tiempo al estanque, y revolvía el agua; y el que primero descendía en el estanque después del movimiento del agua, era sano de cualquier enfermedad que tuviese.

⁵И там имаше един човек болен от тридесет и осем години.

⁵Y estaba allí un hombre que había treinta y ocho años que estaba enfermo.

⁶Исус, като го видя да лежи, и узна, че от дълго време вече [боледувал], каза му: Искаш ли да оздравееш?

⁶Como Jesús vió á éste echado, y entendió que ya había mucho tiempo, dícele: ¿Quieres ser sano?

⁷Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, но докато дойда аз, друг слиза преди мене.

⁷Señor, le respondió el enfermo, no tengo hombre que me meta en el estánque cuando el agua fuere revuelta; porque entre tanto que yo vengo, otro antes de mí ha descendido.

⁸Исус му казва: Стани, дигни постелката си и ходи.

⁸Dícele Jesús: Levántate, toma tu lecho, y anda.

⁹И на часа човекът оздравя, дигна постелката си, и започна да ходи. А тоя ден беше събота.

⁹Y luego aquel hombre fué sano, y tomó su lecho, é íbase. Y era sábado aquel día.

¹⁰Затова юдеите казаха на изцеления: Събота е, и не ти е позволено да дигнеш постелката си.

¹⁰Entonces los Judíos decían á aquel que había sido sanado: Sábado es: no te es lícito llevar tu lecho.

¹¹Но той им отговори: Онзи, Който ме изцели, Той ми рече: Дигни постелката си и ходи?

¹¹Respondióles: El que me sanó, él mismo me dijo: Toma tu lecho y anda.

¹²Попитаха го: Кой човек ти рече: Дигни постелката си и ходи?

¹²Preguntáronle entonces: ¿Quién es el que te dijo: Toma tu lecho y anda?

¹³А изцеленият не знаеше Кой е; защото Исус беше се изплъзнал оттам, тъй като имаше множество народ на това място.

¹³Y el que había sido sanado, no sabía quién fuese; porque Jesús se había apartado de la gente que estaba en aquel lugar.

¹⁴По-после Исус го намери в храма и му рече: Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да те не сполети нещо по-лошо.

¹⁴Después le halló Jesús en el templo, y díjole: He aquí, has sido sanado; no peques más, porque no te venga alguna cosa peor.

¹⁵Човекът отиде и извести на юдеите, че Исус е, Който го изцели.

¹⁵El se fué, y dió aviso á los Judíos, que Jesús era el que le había sanado.

¹⁶И затова юдеите гонеха Исуса, защото вършеше тия неща в събота.

¹⁶Y por esta causa los Judíos perseguían á Jesús, y procuraban matarle, porque hacía estas cosas en sábado.

¹⁷А Исус им отговори: Отец Ми работи до сега, и Аз работя.

¹⁷Y Jesús les respondió: Mi Padre hasta ahora obra, y yo obro.

¹⁸Затова юдеите искаха още повече да го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец, и [така] правеше Себе Си равен на Бога.

¹⁸Entonces, por tanto, más procuraban los Judíos matarle, porque no sólo quebrantaba el sábado, sino que también á su Padre llamaba Dios, haciéndose igual á Dios.

¹⁹Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши.

¹⁹Respondió entonces Jesús, y díjoles: De cierto, de cierto os digo: No puede el Hijo hacer nada de sí mismo, sino lo que viere hacer al Padre: porque todo lo que él hace, esto también hace el Hijo juntamente.

²⁰Защото Отец люби Сина, и Му показва все що върши сам; ще Му показва и от тия по-големи работи, за да се чудите вие.

²⁰Porque el Padre ama al Hijo, y le muestra todas las cosas que él hace; y mayores obras que éstas le mostrará, de suerte que vosotros os maravilléis.

²¹Понеже както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява, тия които иска.

²¹Porque como el Padre levanta los muertos, y les da vida, así también el Hijo á los que quiere da vida.

²²Защото, нито Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всички,

²²Porque el Padre á nadie juzga, mas todo el juicio dió al Hijo;

²³за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, Който Го е пратил.

²³Para que todos honren al Hijo como honran al Padre. El que no honra al Hijo, no honra al Padre que le envió.

²⁴Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.

²⁴De cierto, de cierto os digo: El que oye mi palabra, y cree al que me ha enviado, tiene vida eterna; y no vendrá á condenación, mas pasó de muerte á vida.

²⁵Истина, истина ви казвам, иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син, и които го чуят ще живеят.

²⁵De cierto, de cierto os digo: Vendrá hora, y ahora es, cuando los muertos oirán la voz del Hijo de Dios: y los que oyeren vivirán.

²⁶Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си;

²⁶Porque como el Padre tiene vida en sí mismo, así dió también al Hijo que tuviese vida en sí mismo:

²⁷и дал Му е власт да извършва съдба, защото е Човешкият Син.

²⁷Y también le dió poder de hacer juicio, en cuanto es el Hijo del hombre.

²⁸Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му,

²⁸No os maravilléis de esto; porque vendrá hora, cuando todos los que están en los sepulcros oirán su voz;

²⁹и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.

²⁹Y los que hicieron bien, saldrán á resurrección de vida; mas los que hicieron mal, á resurrección de condenación.

³⁰Аз не мога да върша нищо от Себе Си; съдя както чуя; и съдбата Ми е справедлива, защото не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил.

³⁰No puedo yo de mí mismo hacer nada: como oigo, juzgo: y mi juicio es justo; porque no busco mi voluntad, mas la voluntad del que me envió, del Padre.

³¹Ако свидетелствувам Аз за Себе Си; свидетелството Ми не е истинно.

³¹Si yo doy testimonio de mí mismo, mi testimonio no es verdadero.

³²Друг има, Който свидетелствува за Мене; и зная, че свидетелството, което Той дава за Мене, е истинно.

³²Otro es el que da testimonio de mí; y sé que el testimonio que da de mí, es verdadero.

³³Вие пратихте до Иоана; и той засвидетелствува за истината.

³³Vosotros enviasteis á Juan, y él dió testimonio á la verdad.

³⁴(Обаче свидетелството, което Аз приемам, не е от човека; но казвам това за да се спасите вие).

³⁴Empero yo no tomo el testimonio de hombre; mas digo esto, para que vosotros seáis salvos.

³⁵Той беше светилото, което гореше и светеше; и вие пожелахте да се радвате за малко време на неговото светене.

³⁵El era antorcha que ardía y alumbraba: y vosotros quisisteis recrearos por un poco á su luz.

³⁶Но Аз имам свидетелство по-голямо от Иоановото; защото делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелствуват за Мене, че Отец Ме е пратил.

³⁶Mas yo tengo mayor testimonio que el de Juan: porque las obras que el Padre me dió que cumpliese, las mismas obras que yo hago, dan testimonio de mí, que el Padre me haya enviado.

³⁷И Отец, Който Ме е пратил, Той свидетелствува за Мене. Нито гласа Му сте чули някога, нито образа Му сте видели.

³⁷Y el que me envió, el Padre, él ha dado testimonio de mí. Ni nunca habéis oído su voz, ni habéis visto su parecer.

³⁸И нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате Този, Когото Той е пратил.

³⁸Ni tenéis su palabra permanente en vosotros; porque al que él envió, á éste vosotros no creéis.

³⁹Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелствуват за Мене,

³⁹Escudriñad las Escrituras, porque á vosotros os parece que en ellas tenéis la vida eterna; y ellas son las que dan testimonio de mí.

⁴⁰и [пак] не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.

⁴⁰Y no queréis venir á mí, para que tengáis vida.

⁴¹От човеци слава не приемам;

⁴¹Gloria de los hombres no recibo.

⁴²но зная, че вие нямате в себе си любов към Бога.

⁴²Mas yo os conozco, que no tenéis amor de Dios en vosotros.

⁴³Аз дойдох в името на Отца Си, и не Ме приемате; ако дойде друг в свое име, него ще приемете.

⁴³Yo he venido en nombre de mi Padre, y no me recibís: si otro viniere en su propio nombre, á aquél recibiréis.

⁴⁴Как можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единия Бог.

⁴⁴¿Cómo podéis vosotros creer, pues tomáis la gloria los unos de los otros, y no buscáis la gloria que de sólo Dios viene?

⁴⁵Не мислете, че аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява - Моисей, на когото вие се облягате.

⁴⁵No penséis que yo os tengo de acusar delante del Padre; hay quien os acusa, Moisés, en quien vosotros esperáis.

⁴⁶Защото, ако вярвахте Моисея, повярвали бихте и Мене; понеже той за Мене писа.

⁴⁶Porque si vosotros creyeseis á Moisés, creeríais á mí; porque de mí escribió él.

⁴⁷Но ако не вярвате неговите писания, как ще повярвате Моите думи?

⁴⁷Y si á sus escritos no creéis, ¿cómo creeréis á mis palabras?