¹След това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, то ест, тивериадското езеро {Гръцки: Море; [и всякъде другаде в това евангелие.]}.

¹PASADAS estas cosas, fuése Jesús de la otra parte de la mar de Galilea, que es de Tiberias.

²И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните.

²Y seguíale grande multitud, porque veían sus señales que hacía en los enfermos.

³И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.

³Y subió Jesús á un monte, y se sentó allí con sus discípulos.

⁴А наближаваше юдейският празник пасхата.

⁴Y estaba cerca la Pascua, la fiesta de los Judíos.

⁵Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия?

⁵Y como alzó Jesús los ojos, y vió que había venido á él grande multitud, dice á Felipe: ¿De dónde compraremos pan para que coman éstos?

⁶(А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).

⁶Mas esto decía para probarle; porque él sabía lo que había de hacer.

⁷Филип Му отговори: За двеста динария хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.

⁷Respondióle Felipe: Doscientos denarios de pan no les bastarán, para que cada uno de ellos tome un poco.

⁸Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза:

⁸Dícele uno de sus discípulos, Andrés, hermano de Simón Pedro:

⁹Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.

⁹Un muchacho está aquí que tiene cinco panes de cebada y dos pececillos; ¿mas qué es esto entre tantos?

¹⁰Исус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.

¹⁰Entonces Jesús dijo: Haced recostar la gente. Y había mucha hierba en aquel lugar: y recostáronse como número de cinco mil varones.

¹¹Исус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и от рибите колкото искаха.

¹¹Y tomó Jesús aquellos panes, y habiendo dado gracias, repartió á los discípulos, y los discípulos á los que estaban recostados: asimismo de los peces, cuanto querían.

¹²И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи за да не се изгуби нищо.

¹²Y como fueron saciados, dijo á sus discípulos: Recoged los pedazos que han quedado, porque no se pierda nada.

¹³И тъй, от петте ечемичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.

¹³Cogieron pues, é hinchieron doce cestas de pedazos de los cinco panes de cebada, que sobraron á los que habían comido.

¹⁴Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.

¹⁴Aquellos hombres entonces, como vieron la señal que Jesús había hecho, decían: Este verdaderamente es el profeta que había de venir al mundo.

¹⁵И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.

¹⁵Y entendiendo Jesús que habían de venir para arrebatarle, y hacerle rey, volvió á retirarse al monte, él solo.

¹⁶А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото,

¹⁶Y como se hizo tarde, descendieron sus discípulos á la mar;

¹⁷и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях;

¹⁷Y entrando en un barco, venían de la otra parte de la mar hacia Capernaum. Y era ya oscuro, y Jesús no había venido á ellos.

¹⁸и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.

¹⁸Y levantábase la mar con un gran viento que soplaba.

¹⁹И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.

¹⁹Y como hubieron navegado como veinticinco ó treinta estadios, ven á Jesús que andaba sobre la mar, y se acercaba al barco: y tuvieron miedo.

²⁰Но той им каза: Аз съм; не бойте се!

²⁰Mas él les dijo: Yo soy; no tengáis miedo.

²¹Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.

²¹Ellos entonces gustaron recibirle en el barco: y luego el barco llegó á la tierra donde iban.

²²На другия ден, народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладийка, освен едната, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами,

²²El día siguiente, la gente que estaba de la otra parte de la mar, como vió que no había allí otra navecilla sino una, y que Jesús no había entrado con sus discípulos en ella, sino que sus discípulos se habían ido solos;

²³(обаче [други] ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил),

²³Y que otras navecillas habían arribado de Tiberias junto al lugar donde habían comido el pan después de haber el Señor dado gracias;

²⁴и тъй, народът, като видя че няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсеха Исуса.

²⁴Como vió pues la gente que Jesús no estaba allí, ni sus discípulos, entraron ellos en las navecillas, y vinieron á Capernaum buscando á Jesús.

²⁵И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука?

²⁵Y hallándole de la otra parte de la mar, dijéronle: Rabbí, ¿cuándo llegaste acá?

²⁶В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.

²⁶Respondióles Jesús, y dijo; De cierto, de cierto os digo, que me buscáis, no porque habéis visto las señales, sino porque comisteis el pan y os hartasteis.

²⁷Работете, не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си.

²⁷Trabajad no por la comida que perece, mas por la comida que á vida eterna permanece, la cual el Hijo del hombre os dará: porque á éste señaló el Padre, que es Dios.

²⁸Затова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?

²⁸Y dijéronle: ¿Qué haremos para que obremos las obras de Dios?

²⁹Исус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.

²⁹Respondió Jesús, y díjoles: Esta es la obra de Dios, que creáis en el que él ha enviado.

³⁰Тогава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Те повярваме? Какво вършиш?

³⁰Dijéronle entonces: ¿Qué señal pues haces tú, para que veamos, y te creamos? ¿Qué obras?

³¹Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: "Хляб от небето им даде да ядат".

³¹Nuestros padres comieron el maná en el desierto, como está escrito: Pan del cielo les dió á comer.

³²На това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Моисей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето.

³²Y Jesús les dijo: De cierto, de cierto os digo: No os dió Moisés pan del cielo; mas mi Padre os da el verdadero pan del cielo.

³³Защото Божият хляб е [хлябът], който слиза от небето и дава живот на света.

³³Porque el pan de Dios es aquel que descendió del cielo y da vida al mundo.

³⁴Те, прочее, Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб.

³⁴Y dijéronle: Señor, danos siempre este pan.

³⁵Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее.

³⁵Y Jesús les dijo: Yo soy el pan de vida: el que á mí viene, nunca tendrá hambre; y el que en mí cree, no tendrá sed jamás.

³⁶Но казвам ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.

³⁶Mas os he dicho, que aunque me habéis visto, no creéis.

³⁷Всичко което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя;

³⁷Todo lo que el Padre me da, vendrá á mí; y al que á mí viene, no le hecho fuera.

³⁸защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.

³⁸Porque he descendido del cielo, no para hacer mi voluntad, mas la voluntad del que me envió.

³⁹И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.

³⁹Y esta es la voluntad del que me envió, del Padre: Que todo lo que me diere, no pierda de ello, sino que lo resucite en el día postrero.

⁴⁰Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.

⁴⁰Y esta es la voluntad del que me ha enviado: Que todo aquel que ve al Hijo, y cree en él, tenga vida eterna: y yo le resucitaré en el día postrero.

⁴¹Тогава юдеите роптаеха против Него, за гдето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.

⁴¹Murmuraban entonces de él los Judíos, porque había dicho: Yo soy el pan que descendí del cielo.

⁴²И казаха: Не е ли този Исус, Иосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?

⁴²Y decían: ¿No es éste Jesús, el hijo de José, cuyo padre y madre nosotros conocemos? ¿cómo, pues, dice éste: Del cielo he descendido?

⁴³Исус в отговор им рече: Не роптайте помежду си.

⁴³Y Jesús respondió, y díjoles: No murmuréis entre vosotros.

⁴⁴Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.

⁴⁴Ninguno puede venir á mí, si el Padre que me envió no le trajere; y yo le resucitaré en el día postrero.

⁴⁵Писано е в пророците: "Всички ще бъдат научени от Бога". Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.

⁴⁵Escrito está en los profetas: Y serán todos enseñados de Dios. Así que, todo aquel que oyó del Padre, y aprendió, viene á mí.

⁴⁶Не, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.

⁴⁶No que alguno haya visto al Padre, sino aquel que vino de Dios, éste ha visto al Padre.

⁴⁷Истина, истина ви казвам, Който вярва [в Мене] има вечен живот.

⁴⁷De cierto, de cierto os digo: El que cree en mí, tiene vida eterna.

⁴⁸Аз съм хлябът на живота.

⁴⁸Yo soy el pan de vida.

⁴⁹Бащите ви ядоха манната в пустинята и [все пак] измряха.

⁴⁹Vuestros padres comieron el maná en el desierto, y son muertos.

⁵⁰Тоя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.

⁵⁰Este es el pan que desciende del cielo, para que el que de él comiere, no muera.

⁵¹Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът [която Аз ще дам] за живота на света.

⁵¹Yo soy el pan vivo que he descendido del cielo: si alguno comiere de este pan, vivirá para siempre; y el pan que yo daré es mi carne, la cual yo daré por la vida del mundo.

⁵²Тогава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?

⁵²Entonces los Judíos contendían entre sí, diciendo: ¿Cómo puede éste darnos su carne á comer?

⁵³Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

⁵³Y Jesús les dijo: De cierto, de cierto os digo: Si no comiereis la carne del Hijo del hombre, y bebiereis su sangre, no tendréis vida en vosotros.

⁵⁴Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

⁵⁴El que come mi carne y bebe mi sangre, tiene vida eterna: y yo le resucitaré en el día postrero.

⁵⁵Защото Моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие.

⁵⁵Porque mi carne es verdadera comida, y mi sangre es verdadera bebida.

⁵⁶Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.

⁵⁶El que come mi carne y bebe mi sangre, en mí permanece, y yo en él.

⁵⁷Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.

⁵⁷Como me envió el Padre viviente, y yo vivo por el Padre, asimismo el que me come, él también vivirá por mí.

⁵⁸Тоя е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и измряха.

⁵⁸Este es el pan que descendió del cielo: no como vuestros padres comieron el maná, y son muertos: el que come de este pan, vivirá eternamente.

⁵⁹Това рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

⁵⁹Estas cosas dijo en la sinagoga, enseñando en Capernaum.

⁶⁰И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха [това], рекоха: Тежко е това учение; кой може да го слуша?

⁶⁰Y muchos de sus discípulos oyéndo lo, dijeron: Dura es esta palabra: ¿quién la puede oir?

⁶¹Но Исус като знаеше в Себе Си, че учениците Му за туй негодуват, рече им: Това ли ви съблазнява?

⁶¹Y sabiendo Jesús en sí mismo que sus discípulos murmuraban de esto, díjoles: ¿Esto os escandaliza?

⁶²Тогава, [какво ще кажете], ако видите Човешкият Син да възлиза там, гдето е бил изпърво?

⁶²¿Pues qué, si viereis al Hijo del hombre que sube donde estaba primero?

⁶³Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.

⁶³El espíritu es el que da vida; la carne nada aprovecha: las palabras que yo os he hablado, son espíritu y son vida.

⁶⁴Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите, и кой е тоя, който щеше да Го предаде.

⁶⁴Mas hay algunos de vosotros que no creen. Porque Jesús desde el principio sabía quiénes eran los que no creían, y quién le había de entregar.

⁶⁵И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца.

⁶⁵Y dijo: Por eso os he dicho que ninguno puede venir á mí, si no le fuere dado del Padre.

⁶⁶Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.

⁶⁶Desde esto, muchos de sus discípulos volvieron atrás, y ya no andaban con él.

⁶⁷За туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?

⁶⁷Dijo entonces Jesús á los doce: ¿Queréis vosotros iros también?

⁶⁸Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот,

⁶⁸Y respondióle Simón Pedro: Señor, ¿á quién iremos? tú tienes palabras de vida eterna.

⁶⁹и ние вярваме и знаем, че Ти си [Христос, Син на живия Бог] Светият Божий.

⁶⁹Y nosotros creemos y conocemos que tú eres el Cristo, el Hijo de Dios viviente.

⁷⁰Исус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол?

⁷⁰Jesús le respondió: ¿No he escogido yo á vosotros doce, y uno de vosotros es diablo?

⁷¹А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.

⁷¹Y hablaba de Judas Iscariote, hijo de Simón, porque éste era el que le había de entregar, el cual era uno de los doce.