¹След това Исус ходеше по Галилея; защото не искаше да ходи по Юдея, понеже юдеите искаха да Го убият.

¹Y PASADAS estas cosas andaba Jesús en Galilea: que no quería andar en Judea, porque los Judíos procuraban matarle.

²А наближаваше юдейският празник шатроразпъване.

²Y estaba cerca la fiesta de los Judíos, la de los tabernáculos.

³Затова Неговите братя Му рекоха: Замини оттука и иди в Юдея, така че и Твоите ученици да видят делата, които вършиш;

³Y dijéronle sus hermanos: Pásate de aquí, y vete á Judea, para que también tus discípulos vean las obras que haces.

⁴защото никой, [като] иска сам да бъде известен, не върши нещо скришно. Щом вършиш тия дела, яви Себе Си на света.

⁴Que ninguno que procura ser claro, hace algo en oculto. Si estas cosas haces, manifiéstate al mundo.

⁵(Защото нито братята Му вярваха в Него).

⁵Porque ni aun sus hermanos creían en él.

⁶А Исус им каза: Моето време още не е дошло; а вашето време винаги е готово.

⁶Díceles entonces Jesús: Mi tiempo aun no ha venido; mas vuestro tiempo siempre está presto.

⁷Вас светът не може да мрази; а Мене мрази, защото Аз заявявам за него, че делата му са нечестиви.

⁷No puede el mundo aborreceros á vosotros; mas á mí me aborrece, porque yo doy testimonio de él, que sus obras son malas.

⁸Възлезте вие на празника; Аз няма още да възляза на тоя празник, защото времето Ми още не се е навършило.

⁸Vosotros subid á esta fiesta; yo no subo aún á esta fiesta, porque mi tiempo aun no es cumplido.

⁹И като им рече това, остана си в Галилея.

⁹Y habiéndoles dicho esto, quedóse en Galilea.

¹⁰А когато братята Му бяха възлезли на празника, тогава и Той възлезе, не явно, а тайно някак си.

¹⁰Mas como sus hermanos hubieron subido, entonces él también subió á la fiesta, no manifiestamente, sino como en secreto.

¹¹Юдеите, прочее, Го търсеха на празника, и казваха: Къде е Онзи?

¹¹Y buscábanle los Judíos en la fiesta, y decían: ¿Dónde está aquél?

¹²И имаше за Него много глъчка между народа; едни казваха: Добър човек е; други казваха: Не е, но заблуждава народа.

¹²Y había grande murmullo de él entre la gente: porque unos decían: Bueno es; y otros decían: No, antes engaña á las gentes.

¹³Обаче никой не говореше положително за Него поради страха от юдеите.

¹³Mas ninguno hablaba abiertamente de él, por miedo de los Judíos.

¹⁴Но като се преполовяваше вече празникът, Исус възлезе в храма и почна да поучава.

¹⁴Y al medio de la fiesta subió Jesús al templo, y enseñaba.

¹⁵Затова юдеите се чудеха и казваха: Как знае Този книга, като не се е учил?

¹⁵y maravillábanse los Judíos, diciendo: ¿Cómo sabe éste letras, no habiendo aprendido?

¹⁶Исус, прочее, в отговор им каза: Моето учение не е Мое, а на Онзи, Който Ме е пратил.

¹⁶Respondióles Jesús, y dijo: Mi doctrina no es mía, sino de aquél que me envió.

¹⁷Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.

¹⁷El que quisiere hacer su voluntad, conocerá de la doctrina si viene de Dios, ó si yo hablo de mí mismo.

¹⁸Който говори от себе си търси своята си слава; а който търси славата на Онзи, Който Го е пратил, Той е истински, и в Него няма неправда.

¹⁸El que habla de sí mismo, su propia gloria busca; mas el que busca la gloria del que le envió, éste es verdadero, y no hay en él injusticia.

¹⁹Не даде ли ви Моисей закона? но [пак] никой от вас не изпълнява закона. Защо искате да Ме убиете?

¹⁹¿No os dió Moisés la ley, y ninguno de vosotros hace la ley? ¿Por qué me procuráis matar?

²⁰Народът отговори: Бяс имаш. Кой иска да Те убие?

²⁰Respondió la gente, y dijo: Demonio tienes: ¿quién te procura matar?

²¹Исус в отговор им рече: Едно дело извърших и всички се чудите [на Мене] поради него.

²¹Jesús respondió, y díjoles: Una obra hice, y todos os maravilláis.

²²Моисей ви даде обрязването, (не че е от Моисея, но от бащите); и в събота обрязвате човека.

²²Cierto, Moisés os dió la circuncisión (no porque sea de Moisés, mas de los padres); y en sábado circuncidáis al hombre.

²³Ако се обрязва човек в събота, за да се не наруши Моисеевия закон, на Мене ли се гневите за гдето изцяло оздравих човек в събота.

²³Si recibe el hombre la circuncisión en sábado, para que la ley de Moisés no sea quebrantada, ¿os enojáis conmigo porque en sábado hice sano todo un hombre?

²⁴Не съдете по изглед, но съдете справедливо.

²⁴No juzguéis según lo que parece, mas juzgad justo juicio.

²⁵Тогава някои от ерусалимляните казаха: Не е ли Този човекът, Когото искат да убият?

²⁵Decían entonces unos de los de Jerusalem: ¿No es éste al que buscan para matarlo?

²⁶Ето Той явно говори, и нищо не Му казват. Да не би първенците положително да знаят, че Този е Христос?

²⁶Y he aquí, habla públicamente, y no le dicen nada; ¿si habrán entendido verdaderamente los príncipes, que éste es el Cristo?

²⁷Обаче Този знаем от къде е; а когато дойде Христос, никой няма да знае от къде е.

²⁷Mas éste, sabemos de dónde es: y cuando viniere el Cristo, nadie sabrá de dónde sea.

²⁸Затова Исус, като поучаваше в храма, извика казвайки: И Мене познавате, и от къде съм знаете; и Аз от само Себе Си не съм дошъл, но истинен е Този, Който Ме е пратил, Когото вие не познавате.

²⁸Entonces clamaba Jesús en el templo, enseñando y diciendo: Y á mí me conocéis, y sabéis de dónde soy: y no he venido de mí mismo; mas el que me envió es verdadero, al cual vosotros no conocéis.

²⁹Аз Го познавам, защото съм от Него, и Той Ме е пратил.

²⁹Yo le conozco, porque de él soy, y él me envió.

³⁰И тъй, искаха да Го хванат; но никой не тури ръка на Него, защото часът Му още не беше дошъл.

³⁰Entonces procuraban prenderle; mas ninguno puso en él mano, porque aun no había venido su hora.

³¹Обаче, мнозина от народа повярваха в Него, като казваха: Когато дойде Христос, нима ще извърши повече знамения от тия, които Този е извършил?

³¹Y muchos del pueblo creyeron en él, y decían: El Cristo, cuando viniere, ¿hará más señales que las que éste hace?

³²Фарисеите чуха, че тъй шушукал народът за Него; и главните свещеници и фарисеите пратиха служители да Го хванат.

³²Los Fariseos oyeron á la gente que murmuraba de él estas cosas; y los príncipes de los sacerdotes y los Fariseos enviaron servidores que le prendiesen.

³³Исус, прочее, рече: Още малко време съм с вас, и [тогава] ще отида при Онзи, Който Ме е пратил.

³³Y Jesús dijo: Aun un poco de tiempo estaré con vosotros, é iré al que me envió.

³⁴Ще Ме търсите и няма да Ме намерите; и гдето съм Аз, вие не можете да дойдете.

³⁴Me buscaréis, y no me hallaréis; y donde yo estaré, vosotros no podréis venir.

³⁵На това юдеите рекоха помежду си: Къде ще отиде Тоя та няма да можем да Го намерим? Да не би да отиде при разпръснатите между гърците и да поучава гърците?

³⁵Entonces los Judíos dijeron entre sí: ¿A dónde se ha de ir éste que no le hallemos? ¿Se ha de ir á los esparcidos entre los Griegos, y á enseñar á los Griegos?

³⁶Какво [значи] тази дума, която рече: Ще Ме търсите, и няма да Ме намерите; и, гдето съм Аз вие не можете да дойдете?

³⁶¿Qué dicho es éste que dijo: Me buscaréis, y no me hallaréis; y donde yo estaré, vosotros no podréis venir?

³⁷А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана и извика казвайки: Ако е някой жаден, нека дойде при Мене и да пие.

³⁷Mas en el postrer día grande de la fiesta, Jesús se ponía en pie y clamaba, diciendo: Si alguno tiene sed, venga á mí y beba.

³⁸Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието.

³⁸El que cree en mí, como dice la Escritura, ríos de agua viva correrán de su vientre.

³⁹А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото [Светият] Дух още не бе [даден], понеже Исус още не бе се прославил.

³⁹(Y esto dijo del Espíritu que habían de recibir los que creyesen en él: pues aun no había venido el Espíritu Santo; porque Jesús no estaba aún glorificado.)

⁴⁰За туй, [някои] от народа, които чуха тия думи казваха: Наистина Тоя е пророкът.

⁴⁰Entonces algunos de la multitud, oyendo este dicho, decían: Verdaderamente éste es el profeta.

⁴¹Други казваха: Тоя е Христос. Някои пък казваха: Нима от Галилея ще дойде Христос?

⁴¹Otros decían: Este es el Cristo. Algunos empero decían: ¿De Galilea ha de venir el Cristo?

⁴²Не рече ли писанието, че Христос ще дойде от Давидовото потомство, и от градеца Витлеем, гдето беше Давид?

⁴²¿No dice la Escritura, que de la simiente de David, y de la aldea de Bethlehem, de donde era David, vendrá el Cristo?

⁴³И така възникна раздор между народа за Него.

⁴³Así que había disensión entre la gente acerca de él.

⁴⁴И някои от тях искаха да Го хванат; но никой не тури ръце на Него.

⁴⁴Y algunos de ellos querían prenderle; mas ninguno echó sobre él manos.

⁴⁵Тогава служителите си дойдоха при главните свещеници и фарисеите; и те им рекоха: Защо Го не доведохте?

⁴⁵Y los ministriles vinieron á los principales sacerdotes y á los Fariseos; y ellos les dijeron: ¿Por qué no le trajisteis?

⁴⁶Служителите отговориха: Никога човек не е говорил така [както Тоя Човек].

⁴⁶Los ministriles respondieron: Nunca ha hablado hombre así como este hombre.

⁴⁷А фарисеите им отговориха: И вие ли сте заблудени?

⁴⁷Entonces los Fariseos les respondieron: ¿Estáis también vosotros engañados?

⁴⁸Повярвал ли е в Него някой от първенците или от фарисеите?

⁴⁸¿Ha creído en él alguno de los príncipes, ó de los Fariseos?

⁴⁹Но това простолюдие, което не знае закона проклето е.

⁴⁹Mas estos comunales que no saben la ley, malditos son.

⁵⁰Никодим, който беше един от тях, (същият, който бе ходил при Него нощем по-рано), им казва:

⁵⁰Díceles Nicodemo (el que vino á él de noche, el cual era uno de ellos):

⁵¹Нашият закон осъжда ли човека, ако първо не го изслуша и не разбере що върши?

⁵¹¿Juzga nuestra ley á hombre, si primero no oyere de él, y entendiere lo que ha hecho?

⁵²Те в отговор му рекоха: Да не си и ти от Галилея? Изследвай и виж, че от Галилея пророк не се издига.

⁵²Respondieron y dijéronle: ¿Eres tú también Galileo? Escudriña y ve que de Galilea nunca se levantó profeta.

⁵³И всеки отиде у дома си.

⁵³Y fuése cada uno á su casa.