¹А Исус отиде на Елеонския хълм.

¹Y JESUS se fué al monte de las Olivas.

²И рано сутринта пак дойде в храма; а всичките люде дохождаха при Него, и Той седна и ги поучаваше.

²Y por la mañana volvió al templo, y todo el pueblo vino á él: y sentado él, los enseñaba.

³И книжниците и фарисеите доведоха [при Него] една жена уловена в прелюбодейство и, като я поставиха насред, казаха Му:

³Entonces los escribas y los Fariseos le traen una mujer tomada en adulterio; y poniéndola en medio,

⁴Учителю, тази жена биде уловена в самото дело на прелюбодейство.

⁴Dícenle: Maestro, esta mujer ha sido tomada en el mismo hecho, adulterando;

⁵А Моисей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни; Ти, прочее, що казваш за нея?

⁵Y en la ley Moisés nos mandó apedrear á las tales: tú pues, ¿qué dices?

⁶И това казаха да Го изпитват, за да имат за [какво] да Го обвиняват. А Исус се наведе на долу и пишеше с пръст на земята.

⁶Mas esto decían tentándole, para poder acusarle. Empero Jesús, inclinado hacia abajo, escribía en tierra con el dedo.

⁷Но като постоянствуваха да Го питат, Той се изправи и рече им: Който от вас е безгрешен {Или: Невинен.} нека пръв хвърли камък на нея.

⁷Y como perseverasen preguntándole, enderezóse, y díjoles: El que de vosotros esté sin pecado, arroje contra ella la piedra el primero.

⁸И пак се наведе на долу, и пишеше с пръст на земята.

⁸Y volviéndose á inclinar hacia abajo, escribía en tierra.

⁹А те, като чуха това разотидоха се един по един, като почнаха от по-старите [и следваха] до последните; и Исус остана сам, и жената, гдето си беше, насред.

⁹Oyendo, pues, ellos, redargüidos de la conciencia, salíanse uno á uno, comenzando desde los más viejos hasta los postreros: y quedó solo Jesús, y la mujer que estaba en medio.

¹⁰И когато се изправи, Исус й рече: Жено, къде са тези, [които те обвиняваха]? Никой ли не те осъди?

¹⁰Y enderezándose Jesús, y no viendo á nadie más que á la mujer, díjole: ¿Mujer, dónde están los que te acusaban? ¿Ninguno te ha condenado?

¹¹И тя отговори: Никой Господи. Исус рече: Нито Аз те осъждам; иди си, отсега не съгрешавай вече.

¹¹Y ella dijo: Señor, ninguno. Entonces Jesús le dijo: Ni yo te condeno: vete, y no peques más.

¹²Тогава Исус пак им говори, казвайки: Аз съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.

¹²Y hablóles Jesús otra vez, diciendo: Yo soy la luz del mundo: el que me sigue, no andará en tinieblas, mas tendrá la lumbre de la vida.

¹³Затова фарисеите Му рекоха: Ти сам свидетелствуваш за Себе Си; Твоето свидетелство не е истинно.

¹³Entonces los Fariseos le dijeron: Tú de ti mismo das testimonio: tu testimonio no es verdadero.

¹⁴Исус в отговор им рече: Ако и да свидетелствувам за Себе Си, [пак] свидетелството Ми е истинно; защото зная от къде съм дошъл и на къде отивам; а вие не знаете от къде ида или на къде отивам.

¹⁴Respondió Jesús, y díjoles: Aunque yo doy testimonio de mí mismo, mi testimonio es verdadero, porque sé de dónde he venido y á dónde voy; mas vosotros no sabéis de dónde vengo, y á dónde voy.

¹⁵Вие съдите по плът; Аз не съдя никого.

¹⁵Vosotros según la carne juzgáis; mas yo no juzgo á nadie.

¹⁶И даже ако съдя Моята съдба е истинна, защото не съм сам, но Аз [съм], и Отец, Който Ме е изпратил.

¹⁶Y si yo juzgo, mi juicio es verdadero; porque no soy solo, sino yo y el que me envió, el Padre.

¹⁷И в закона, да, във вашия [закон] е писано, че свидетелството на двама човека е истинно.

¹⁷Y en vuestra ley está escrito que el testimonio de dos hombres es verdadero.

¹⁸Аз съм, Който свидетелствувам за Себе Си; и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене.

¹⁸Yo soy el que doy testimonio de mí mismo: y da testimonio de mí el que me envió, el Padre.

¹⁹Тогава Му казаха: Где е Твоят Отец? Исус отговори: Нито Мене познавате, нито Отец Ми; ако познавахте Мене, бихте познавали и Отца Ми.

¹⁹Y decíanle: ¿Dónde está tu Padre? Respondió Jesús: Ni á mí me conocéis, ni á mi Padre; si á mí me conocieseis, á mi Padre también conocierais.

²⁰Тия думи Той изговори в съкровищницата, като поучаваше в храма; и никой не Го хвана, защото часът Му не беше още дошъл.

²⁰Estas palabras habló Jesús en el lugar de las limosnas, enseñando en el templo: y nadie le prendió; porque aun no había venido su hora.

²¹И пак им рече [Исус]: Аз си отивам; и ще Ме търсите, но в греха си ще умрете. Гдето отивам Аз, вие не можете да дойдете?

²¹Y díjoles otra vez Jesús: Yo me voy, y me buscaréis, mas en vuestro pecado moriréis: á donde yo voy, vosotros no podéis venir.

²²Затова юдеите казаха: Да не би да се самоубие, че казва: Гдето отивам Аз, вие не можете да дойдете?

²²Decían entonces los Judíos: ¿Hase de matar á sí mismo, que dice: A donde yo voy, vosotros no podéis venir?

²³И рече им: Вие сте от тия, [които] са долу; Аз съм от ония, [които] са [горе]. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят.

²³Y decíales: Vosotros sois de abajo, yo soy de arriba; vosotros sois de este mundo, yo no soy de este mundo.

²⁴По тая причина ви рекох, че ще умрете в греховете си; защото ако не повярвате, че съм [това, което казвам], в греховете си ще умрете.

²⁴Por eso os dije que moriréis en vuestros pecados: porque si no creyereis que yo soy, en vuestros pecados moriréis.

²⁵Те, прочее, Му рекоха: Ти кой си? Исус им каза: Преди всичко, Аз съм именно това, което ви казвам.

²⁵Y decíanle: ¿Tú quién eres? Entonces Jesús les dijo: El que al principio también os he dicho.

²⁶Много нещо имам да говоря и да съдя за вас; но Този, Който Ме е пратил, е истинен; и каквото съм чул от Него, това говоря на света.

²⁶Muchas cosas tengo que decir y juzgar de vosotros: mas el que me envió, es verdadero: y yo, lo que he oído de él, esto hablo en el mundo.

²⁷Те не разбраха, че им говореше за Отца.

²⁷Mas no entendieron que él les hablaba del Padre.

²⁸Тогава рече Исус: Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще познаете, че съм [това което казвам], и че от Себе Си нищо не върша, но каквото Ме е научил Отец, това говоря.

²⁸Díjoles pues, Jesús: Cuando levantareis al Hijo del hombre, entonces entenderéis que yo soy, y que nada hago de mí mismo; mas como el Padre me enseñó, esto hablo.

²⁹И Този, Който ме е пратил, с Мене е; не Ме е оставил сам, Аз върша всякога онова, което е Нему угодно.

²⁹Porque el que me envió, conmigo está; no me ha dejado solo el Padre; porque yo, lo que á él agrada, hago siempre.

³⁰Когато говореше това, мнозина повярваха в Него.

³⁰Hablando él estas cosas, muchos creyeron en él.

³¹Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици;

³¹Y decía Jesús á los Judíos que le habían creído: Si vosotros permaneciereis en mi palabra, seréis verdaderamente mis discípulos;

³²и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.

³²Y conoceréis la verdad, y la verdad os libertará.

³³Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога никому не сме били слуги; как казваш Ти: Ще станете свободни.

³³Y respondiéronle: Simiente de Abraham somos, y jamás servimos á nadie: ¿cómo dices tú: Seréis libres?

³⁴Исус им отговори: Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха.

³⁴Jesús les respondió: De cierto, de cierto os digo, que todo aquel que hace pecado, es siervo de pecado.

³⁵А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно.

³⁵Y el siervo no queda en casa para siempre: el hijo queda para siempre.

³⁶Прочее, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.

³⁶Así que, si el Hijo os libertare, seréis verdaderamente libres.

³⁷Зная, че сте Авраамово потомство; но пак искате да Ме убиете, защото за Моето учение няма място във вас.

³⁷Sé que sois simiente de Abraham, mas procuráis matarme, porque mi palabra no cabe en vosotros.

³⁸Аз говоря това, което съм видял у [Моя] Отец; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща.

³⁸Yo hablo lo que he visto cerca del Padre; y vosotros hacéis lo que habéis oído cerca de vuestro padre.

³⁹Те в отговор Му казаха: Наш баща е Авраам. Исус им каза: Ако бяхте Авраамови чада, Авраамовите дела щяхте да вършите.

³⁹Respondieron y dijéronle: Nuestro padre es Abraham. Díceles Jesús: Si fuerais hijos de Abraham, las obras de Abraham harías.

⁴⁰А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви казах истината, която чух от Бога. Това Авраам не е сторил.

⁴⁰Empero ahora procuráis matarme, hombre que os he hablado la verdad, la cual he oído de Dios: no hizo esto Abraham.

⁴¹Вие вършите делата на баща си. Те му рекоха: Ние не сме родени от блудство; един Отец имаме, Бога.

⁴¹Vosotros hacéis las obras de vuestro padre. Dijéronle entonces: Nosotros no somos nacidos de fornicación; un padre tenemos, que es Dios.

⁴²Исус им рече: Ако беше Бог вашият Отец, то вие щяхте да Ме любите, защото Аз от Бога съм излязъл и дошъл; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той Ме прати.

⁴²Jesús entonces les dijo: Si vuestro padre fuera Dios, ciertamente me amaríais: porque yo de Dios he salido, y he venido; que no he venido de mí mismo, mas él me envió.

⁴³Защо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето учение.

⁴³¿Por qué no reconocéis mi lenguaje? porque no podéis oir mi palabra.

⁴⁴Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на [лъжата] баща.

⁴⁴Vosotros de vuestro padre el diablo sois, y los deseos de vuestro padre queréis cumplir. Él, homicida ha sido desde el principio, y no permaneció en la verdad, porque no hay verdad en él. Cuando habla mentira, de suyo habla; porque es mentiroso, y padre d

⁴⁵А понеже Аз говоря истината, вие не Ме вярвате.

⁴⁵Y porque yo digo verdad, no me creéis.

⁴⁶Кой от вас Ме обвинява в грях? Но ако говоря истина, защо не Ме вярвате?

⁴⁶¿Quién de vosotros me redarguye de pecado? Pues si digo verdad, ¿por qué vosotros no me creéis?

⁴⁷Който е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога.

⁴⁷El que es de Dios, las palabras de Dios oye: por esto no las oís vosotros, porque no sois de Dios.

⁴⁸Юдеите в отговор Му рекоха: Не казваме ли ние право, че си самарянин и имаш бяс?

⁴⁸Respondieron entonces los Judíos, y dijéronle: ¿No decimos bien nosotros, que tú eres Samaritano, y tienes demonio?

⁴⁹Исус отговори: Нямам бяс; но Аз почитам Отца Си, а вие Ме позорите.

⁴⁹Respondió Jesús: Yo no tengo demonio, antes honro á mi Padre; y vosotros me habéis deshonrado.

⁵⁰Но Аз не търся слава за Себе Си; има Един, Който търси и съди.

⁵⁰Y no busco mi gloria: hay quien la busque, y juzgue.

⁵¹Истина, истина ви казвам, ако някой опази Моето учение, няма да види смърт до века.

⁵¹De cierto, de cierto os digo, que el que guardare mi palabra, no verá muerte para siempre.

⁵²Юдеите Му рекоха: Сега знаем, че имаш бяс. Авраам умря, също и пророците; а Ти казваш: Ако някой опази Моето учение, няма да вкуси смърт до века.

⁵²Entonces los Judíos le dijeron: Ahora conocemos que tienes demonio. Abraham murió, y los profetas, y tú dices: El que guardare mi palabra, no gustará muerte para siempre.

⁵³Нима Ти си по-голям от баща ни Авраама, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш?

⁵³¿Eres tú mayor que nuestro padre Abraham, el cual murió? y los profetas murieron: ¿quién te haces á ti mismo?

⁵⁴Исус отговори: Ако славя Аз Себе Си, славата Ми е нищо; Отец Ми е, Който Ме слави, за Когото вие казвате, че е ваш Бог;

⁵⁴Respondió Jesús: Si yo me glorifico á mí mismo, mi gloria es nada: mi Padre es el que me glorifica; el que vosotros decís que es vuestro Dios;

⁵⁵и [пак] не сте Го познали. Но Аз Го познавам; и ако река, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз го познавам и пазя словото Му.

⁵⁵Y no le conocéis: mas yo le conozco; y si dijere que no le conozco, seré como vosotros mentiroso: mas le conozco, y guardo su palabra.

⁵⁶Баща ви Авраам се възхищаваше, че щеше да види Моя ден; и видя го и се зарадва.

⁵⁶Abraham vuestro padre se gozó por ver mi día; y lo vió, y se gozó.

⁵⁷Юдеите Му рекоха: Петдесет години още нямаш, и Авраам ли си видял?

⁵⁷Dijéronle entonces los Judíos: Aun no tienes cincuenta años, ¿y has visto á Abraham?

⁵⁸Исус им рече: Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм.

⁵⁸Díjoles Jesús: De cierto, de cierto os digo: Antes que Abraham fuese, yo soy.

⁵⁹Тогава взеха камъни да хвърлят върху Му; но Исус се скри и излезе от храма, [минавайки през сред; и така си отиде].

⁵⁹Tomaron entonces piedras para tirarle: mas Jesús se encubrió, y salió del templo; y atravesando por medio de ellos, se fué.