¹След това Господ определи други седемдесет души, и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място гдето сам Той щеше да отиде.

¹Y DESPUÉS de estas cosas, designó el Señor aun otros setenta, los cuales envió de dos en dos delante de sí, á toda ciudad y lugar á donde él había de venir.

²И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си.

²Y les decía: La mies á la verdad es mucha, mas los obreros pocos; por tanto, rogad al Señor de la mies que envíe obreros á su mies.

³Идете: ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.

³Andad, he aquí yo os envío como corderos en medio de lobos.

⁴Не носете ни кесия, ни торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте.

⁴No llevéis bolsa, ni alforja, ni calzado; y á nadie saludéis en el camino.

⁵И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на тоя дом!

⁵En cualquiera casa donde entrareis, primeramente decid: Paz sea á esta casa.

⁶И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне на вас.

⁶Y si hubiere allí algún hijo de paz, vuestra paz reposará sobre él; y si no, se volverá á vosotros.

⁷И в същата къща седете, и яжте и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.

⁷Y posad en aquella misma casa, comiendo y bebiendo lo que os dieren; porque el obrero digno es de su salario. No os paséis de casa en casa.

⁸И като влизате в някой град, и те ви приемат, яжте каквото ви сложат,

⁸Y en cualquiera ciudad donde entrareis, y os recibieren, comed lo que os pusieren delante;

⁹и изцелявайте болните в него, и казвайте им: Божието царство е наближило до вас.

⁹Y sanad los enfermos que en ella hubiere, y decidles: Se ha llegado á vosotros el reino de Dios.

¹⁰А като влезете в някой град, и те не ви приемат, излезте на улиците му и речете:

¹⁰Mas en cualquier ciudad donde entrareis, y no os recibieren, saliendo por sus calles, decid:

¹¹И праха, който е полепнал по нозете ни от вашия град, ви отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.

¹¹Aun el polvo que se nos ha pegado de vuestra ciudad á nuestros pies, sacudimos en vosotros: esto empero sabed, que el reino de los cielos se ha llegado á vosotros.

¹²Казвам ви: По-леко ще бъде [наказанието] на Содом в оня ден отколкото на тоя град.

¹²Y os digo que los de Sodoma tendrán más remisión aquel día, que aquella ciudad.

¹³Горко ти Хоразине! горко ти Витсаидо! защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седящи във вретище и пепел.

¹³Ay de ti, Corazín! ­Ay de ti, Bethsaida! que si en Tiro y en Sidón hubieran sido hechas las maravillas que se han hecho en vosotras, ya días ha que, sentados en cilicio y ceniza, se habrían arrepentido.

¹⁴Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.

¹⁴Por tanto, Tiro y Sidón tendrán más remisión que vosotras en el juicio.

¹⁵И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? до ада ще се смъкнеш.

¹⁵Y tú, Capernaum, que hasta los cielos estás levantada, hasta los infiernos serás abajada.

¹⁶Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мене отхвърля; а който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил.

¹⁶El que á vosotros oye, á mí oye; y el que á vosotros desecha, á mí desecha; y el que á mí desecha, desecha al que me envió.

¹⁷И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.

¹⁷Y volvieron los setenta con gozo, diciendo: Señor, aun los demonios se nos sujetan en tu nombre.

¹⁸А Той им рече: Видях Сатана паднал от небето като светкавица.

¹⁸Y les dijo: Yo veía á Satanás, como un rayo, que caía del cielo.

¹⁹Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и [власт] над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.

¹⁹He aquí os doy potestad de hollar sobre las serpientes y sobre los escorpiones, y sobre toda fuerza del enemigo, y nada os dañará.

²⁰Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.

²⁰Mas no os gocéis de esto, que los espíritus se os sujetan; antes gozaos de que vuestros nombres están escritos en los cielos.

²¹В същия час Исус се зарадва чрез Светия Дух, и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за дето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.

²¹En aquella misma hora Jesús se alegró en espíritu, y dijo: Yo te alabo, oh Padre, Señor del cielo y de la tierra, que escondiste estas cosas á los sabios y entendidos, y las has revelado á los pequeños: así, Padre, porque así te agradó.

²²Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и [никой не знае] Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.

²²Todas las cosas me son entregadas de mi Padre: y nadie sabe quién sea el Hijo sino el Padre; ni quién sea el Padre, sino el Hijo, y á quien el Hijo lo quisiere revelar.

²³И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.

²³Y vuelto particularmente á los discípulos, dijo: Bienaventurados los ojos que ven lo que vosotros veis:

²⁴Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате: и не чуха.

²⁴Porque os digo que muchos profetas y reyes desearon ver lo que vosotros veis, y no lo vieron; y oir lo que oís, y no lo oyeron.

²⁵И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя за да наследя вечен живот?

²⁵Y he aquí, un doctor de la ley se levantó, tentándole y diciendo: Maestro, ¿haciendo qué cosa poseeré la vida eterna?

²⁶А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?

²⁶Y él dijo: ¿Qué está escrito de la ley? ¿cómo lees?

²⁷А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".

²⁷Y él respondiendo, dijo: Amarás al Señor tu Dios de todo tu corazón, y de toda tu alma, y de todas tus fuerzas, y de todo tu entendimiento; y á tu prójimo como á ti mismo.

²⁸[Исус] му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.

²⁸Y díjole: Bien has respondido: haz esto, y vivirás.

²⁹Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?

²⁹Mas él, queriéndose justificar á sí mismo, dijo á Jesús: ¿Y quién es mi prójimo?

³⁰В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.

³⁰Y respondiendo Jesús, dijo: Un hombre descendía de Jerusalem á Jericó, y cayó en manos de ladrones, los cuales le despojaron; é hiriéndole, se fueron, dejándole medio muerto.

³¹А случайно някой си свещеник слизаше по път, и, като го видя, замина си от срещната страна.

³¹Y aconteció, que descendió un sacerdote por aquel camino, y viéndole, se pasó de un lado.

³²Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.

³²Y asimismo un Levita, llegando cerca de aquel lugar, y viéndole, se pasó de un lado.

³³Но един самарянин, като пътуваше дойде на [мястото] дето беше той, и като го видя, смили се,

³³Mas un Samaritano que transitaba, viniendo cerca de él, y viéndole, fué movido á misericordia;

³⁴приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.

³⁴Y llegándose, vendó sus heridas, echándo les aceite y vino; y poniéndole sobre su cabalgadura, llevóle al mesón, y cuidó de él.

³⁵И на следния ден извади два динара и ги даде на гостилничаря и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.

³⁵Y otro día al partir, sacó dos denarios, y diólos al huésped, y le dijo: Cuídamele; y todo lo que de más gastares, yo cuando vuelva te lo pagaré.

³⁶Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?

³⁶¿Quién, pues, de estos tres te parece que fué el prójimo de aquél que cayó en manos de los ladrónes?

³⁷Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така.

³⁷Y él dijo: El que usó con él de misericordia. Entonces Jesús le dijo: Ve, y haz tú lo mismo.

³⁸И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.

³⁸Y aconteció que yendo, entró él en una aldea: y una mujer llamada Marta, le recibió en su casa.

³⁹Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.

³⁹Y ésta tenía una hermana que se llamaba María, la cual sentándose á los pies de Jesús, oía su palabra.

⁴⁰А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.

⁴⁰Empero Marta se distraía en muchos servicios; y sobreviniendo, dice: Señor, ¿no tienes cuidado que mi hermana me deja servir sola? Dile pues, que me ayude.

⁴¹Но Господ в отговор й рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща;

⁴¹Pero respondiendo Jesús, le dijo: Marta, Marta, cuidadosa estás, y con las muchas cosas estás turbada:

⁴²но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.

⁴²Empero una cosa es necesaria; y María escogió la buena parte, la cual no le será quitada.