¹И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове, и да изцеляват болести.

¹Y JUNTANDO á sus doce discípulos, les dió virtud y potestad sobre todos los demonios, y que sanasen enfermedades.

²И изпрати ги да проповядват Божието царство и да изцеляват болните.

²Y los envió á que predicasen el reino de Dios, y que sanasen á los enfermos.

³И каза им: Не вземайте нищо за път, ни тояга, ни торба ни хляб, ни пари, нито да имате по две ризи.

³Y les dice: No toméis nada para el camino, ni báculo, ni alforja, ni pan, ni dinero; ni tengáis dos vestidos cada uno.

⁴И в която къща влезете там седете, и от там тръгвайте [на път].

⁴Y en cualquiera casa en que entrareis, quedad allí, y de allí salid.

⁵И ако някои не ви приемат, когато излизате от оня град отърсете и праха от нозете си за свидетелство против тях.

⁵Y todos los que no os recibieren, saliéndoos de aquella ciudad, aun el polvo sacudid de vuestros pies en testimonio contra ellos.

⁶И те тръгнаха и отиваха по селата и проповядваха благовестието и изцеляваха на всякъде.

⁶Y saliendo, rodeaban por todas las aldeas, anunciando el evangelio, y sanando por todas partes.

⁷А четверовластникът Ирод чу за всичко що ставало и беше в недоумение; защото някои казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите;

⁷Y oyó Herodes el tetrarca todas las cosas que hacía; y estaba en duda, porque decían algunos: Juan ha resucitado de los muertos;

⁸други пък, че Илия се е явил; а други, че един от старовременните пророци е възкръснал.

⁸Y otros: Elías ha aparecido; y otros: Algún profeta de los antiguos ha resucitado.

⁹И рече Ирод: Иоана аз обезглавих; но Кой е Тоя, за Когото слушам такива неща? И желаеше да Го види.

⁹Y dijo Herodes: A Juan yo degollé: ¿quién pues será éste, de quien yo oigo tales cosas? Y procuraba verle.

¹⁰И като се върнаха апостолите, разказаха на [Исуса] все що бяха извършили; и Той ги взе и се оттегли на саме [в уединено място] до един град наречен Витсаида.

¹⁰Y vueltos los apóstoles, le contaron todas las cosas que habían hecho. Y tomándolos, se retiró aparte á un lugar desierto de la ciudad que se llama Bethsaida.

¹¹А множествата като разбраха това, отидоха подире Му; и Той ги посрещна с готовност, и им говореше за Божието царство, и изцеляваше ония, които имаха нужда от изцеление.

¹¹Y como lo entendieron las gentes, le siguieron; y él las recibió, y les hablaba del reino de Dios, y sanaba á los que tenían necesidad de cura.

¹²И като почна денят да преваля, дванадесетте се приближиха и Му рекоха: Разпусни народа за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тука сме в уединено място.

¹²Y el día había comenzado á declinar; y llegándose los doce, le dijeron: Despide á las gentes, para que yendo á las aldeas y heredades de alrededor, procedan á alojarse y hallen viandas; porque aquí estamos en lugar desierto.

¹³Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те рекоха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен, - да отидем ли и да купим храна за всички тия люде?

¹³Y les dice: Dadles vosotros de comer. Y dijeron ellos: No tenemos más que cinco panes y dos pescados, si no vamos nosotros á comprar viandas para toda esta compañía.

¹⁴(Защото имаше около пет хиляди мъже). И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души.

¹⁴Y eran como cinco mil hombres. Entonces dijo á sus discípulos: Hacedlos sentar en ranchos, de cincuenta en cincuenta.

¹⁵Те сториха така и накараха всички да насядат.

¹⁵Y así lo hicieron, haciéndolos sentar á todos.

¹⁶А той взе петте хляба и двете риби, и погледна към небето и ги благослови; и като ги разчупи, даваше на учениците да сложат пред народа.

¹⁶Y tomando los cinco panes y los dos pescados, mirando al cielo los bendijo, y partió, y dió á sus discípulos para que pusiesen delante de las gentes.

¹⁷И ядоха и всички се наситиха; и дигнаха къшеите, които им останаха, дванадесет коша.

¹⁷Y comieron todos, y se hartaron; y alzaron lo que les sobró, doce cestos de pedazos.

¹⁸И когато Той се молеше насаме, и учениците бяха с Него, попита ги, казвайки: Според както казва народът, Кой съм Аз?

¹⁸Y aconteció que estando él solo orando, estaban con él los discípulos; y les preguntó diciendo: ¿Quién dicen las gentes que soy?

¹⁹А в отговор те рекоха: [Едни казват, че си] Иоан Кръстител; а други - Илия; трети пък, - че един от старовременните пророци е възкръснал.

¹⁹Y ellos respondieron, y dijeron: Juan el Bautista; y otros, Elías; y otros, que algún profeta de los antiguos ha resucitado.

²⁰Тогава им каза: А според, както вие мислите, Кой съм Аз? Петър в отговор рече: Божият Христос.

²⁰Y les dijo: ¿Y vosotros, quién decís que soy? Entonces respondiendo Simón Pedro, dijo: El Cristo de Dios.

²¹А Той им заръча, и заповяда да не казват никому, като рече:

²¹Mas él, conminándolos, mandó que á nadie dijesen esto;

²²Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.

²²Diciendo: Es necesario que el Hijo del hombre padezca muchas cosas, y sea desechado de los ancianos, y de los príncipes de los sacerdotes, y de los escribas, y que sea muerto, y resucite al tercer día.

²³Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.

²³Y decía á todos: Si alguno quiere venir en pos de mí, niéguese á sí mismo, y tome su cruz cada día, y sígame.

²⁴Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.

²⁴Porque cualquiera que quisiere salvar su vida, la perderá; y cualquiera que perdiere su vida por causa de mí, éste la salvará.

²⁵Понеже какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?

²⁵Porque ¿qué aprovecha al hombre, si granjeare todo el mundo, y sé pierda él á sí mismo, ó corra peligro de sí?

²⁶Защото, ако се срамува някой от Мене и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава, и [в славата] на Отца и на Своите ангели.

²⁶Porque el que se avergonzare de mí y de mis palabras, de este tal el Hijo del hombre se avergonzará cuando viniere en su gloria, y del Padre, y de los santos ángeles.

²⁷А казвам ви наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт докле не видят Божието царство.

²⁷Y os digo en verdad, que hay algunos de los que están aquí, que no gustarán la muerte, hasta que vean el reino de Dios.

²⁸И около осем дни след като каза това, Той взе със себе си Петра, Иоана и Якова, и се качи на планината да се моли.

²⁸Y aconteció como ocho días después de estas palabras, que tomó á Pedro y á Juan y á Jacobo, y subió al monte á orar.

²⁹И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му [стана] бяло [и] бляскаво.

²⁹Y entre tanto que oraba, la apariencia de su rostro se hizo otra, y su vestido blanco y resplandeciente.

³⁰И, ето двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Моисей и Илия,

³⁰Y he aquí dos varones que hablaban con él, los cuales eran Moisés y Elías;

³¹които се явиха в слава и говореха за смъртта {Гръцки: - Изхода} Му, която Му предстоеше да изпълни в Ерусалим.

³¹Que aparecieron en majestad, y hablaban de su salida, la cual había de cumplir en Jerusalem.

³²А Петър и ония, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.

³²Y Pedro y los que estaban con él, estaban cargados de sueño: y como despertaron, vieron su majestad, y á aquellos dos varones que estaban con él.

³³И когато те се разделиха с Него, Петър рече на Исуса: Наставниче, добре е да сме тука: и нека направим три шатри, за Тебе една за Моисея една, и една за Илия без да знае какво дума.

³³Y aconteció, que apartándose ellos de él, Pedro dice á Jesús: Maestro, bien es que nos quedemos aquí: y hagamos tres pabellones, uno para ti, y uno para Moisés, y uno para Elías; no sabiendo lo que se decía.

³⁴И докато казваше това, дойде облак та ги засени; и учениците се уплашиха като влязоха в облака.

³⁴Y estando él hablando esto, vino una nube que los cubrió; y tuvieron temor entrando ellos en la nube.

³⁵И дойде из облака глас който каза: Този е Моят Син, Избраник Мой; Него слушайте.

³⁵Y vino una voz de la nube, que decía: Este es mi Hijo amado; á él oid.

³⁶И когато престана гласът, Исус се намери сам. И те замълчаха, и през ония дни не казваха никому нищо от това, що бяха видели.

³⁶Y pasada aquella voz, Jesús fué hallado solo: y ellos callaron; y por aquellos días no dijeron nada á nadie de lo que habían visto.

³⁷И на следния ден, когато слязоха от планината, срещна Го голямо множество.

³⁷Y aconteció al día siguiente, que apartándose ellos del monte, gran compañía les salió al encuentro.

³⁸И, ето, един човек от народа извика, казвайки: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено чадо.

³⁸Y he aquí, un hombre de la compañía clamó, diciendo: Maestro, ruégote que veas á mi hijo; que es el único que tengo:

³⁹И, ето, дух го прехваща и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едвам го напуща.

³⁹Y he aquí un espíritu le toma, y de repente da voces; y le despedaza y hace echar espuma, y apenas se aparta de él quebrantándole.

⁴⁰И помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха.

⁴⁰Y rogué á tus discípulos que le echasen fuera, y no pudieron.

⁴¹Исус в отговор рече: О роде неверен и извратен! до кога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тука.

⁴¹Y respondiendo Jesús, dice: ­Oh generación infiel y perversa! ¿hasta cuándo tengo de estar con vosotros, y os sufriré? Trae tu hijo acá.

⁴²И когато още идваше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето, и върна го на баща му.

⁴²Y como aun se acercaba, el demonio le derribó y despedazó: mas Jesús increpó al espíritu inmundo, y sanó al muchacho, y se lo volvió á su padre.

⁴³И всички се учудваха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко което правеше, Той рече на учениците Си:

⁴³Y todos estaban atónitos de la grandeza de Dios. Y maravillándose todos de todas las cosas que hacía, dijo á sus discípulos:

⁴⁴Вложете в ушите си тия думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце.

⁴⁴Poned vosotros en vuestros oídos estas palabras; porque ha de acontecer que el Hijo del hombre será entregado en manos de hombres.

⁴⁵Но те не разбраха тая дума; тя бе скрита от тях за да не я разберат; а бояха се да Го попитат за тая дума.

⁴⁵Mas ellos no entendían esta palabra, y les era encubierta para que no la entendiesen; y temían preguntarle de esta palabra.

⁴⁶И повдигна се между тях разискване, кой от тях ще бъде по-голям.

⁴⁶Entonces entraron en disputa, cuál de ellos sería el mayor.

⁴⁷А Исус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си, и рече им:

⁴⁷Mas Jesús, viendo los pensamientos del corazón de ellos, tomó un niño, y púsole junto á sí,

⁴⁸Който приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този който Ме е изпратил; защото който е най-малък между всички вас, той е голям.

⁴⁸Y les dice: Cualquiera que recibiere este niño en mí nombre, á mí recibe; y cualquiera que me recibiere á mí, recibe al que me envió; porque el que fuere el menor entre todos vosotros, éste será el grande.

⁴⁹А Иоан продума и рече: Наставниче, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му запретихме, защото не следва с нас.

⁴⁹Entonces respondiendo Juan, dijo: Maestro, hemos visto á uno que echaba fuera demonios en tu nombre; y se lo prohibimos, porque no sigue con nosotros.

⁵⁰А Исус му рече: Недейте му запрещава; защото, който не е против вас откъм вас е.

⁵⁰Jesús le dijo: No se lo prohibáis; porque el que no es contra nosotros, por nosotros es.

⁵¹И когато се навършваха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си да пътува към Ерусалим.

⁵¹Y aconteció que, como se cumplió el tiempo en que había de ser recibido arriba, él afirmó su rostro para ir á Jerusalem.

⁵²И проводи пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него.

⁵²Y envió mensajeros delante de sí, los cuales fueron y entraron en una ciudad de los Samaritanos, para prevenirle.

⁵³Но не Го приеха, защото лицето Му беше [обърнато] към Ерусалим.

⁵³Mas no le recibieron, porque era su traza de ir á Jerusalem.

⁵⁴Като видяха [това] учениците Му Яков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби [както стори и Илия]?

⁵⁴Y viendo esto sus discípulos Jacobo y Juan, dijeron: Señor, ¿quieres que mandemos que descienda fuego del cielo, y los consuma, como hizo Elías?

⁵⁵А Той се обърна и ги смъмра; [и рече: Вие не знаете на какъв сте дух; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси].

⁵⁵Entonces volviéndose él, los reprendió, diciendo: Vosotros no sabéis de qué espíritu sois;

⁵⁶И отидоха в друго село.

⁵⁶Porque el Hijo del hombre no ha venido para perder las almas de los hombres, sino para salvarlas. Y se fueron á otra aldea.

⁵⁷А като вървяха в пътя, един човек Му рече: Ще те следвам дето и да идеш.

⁵⁷Y aconteció que yendo ellos, uno le dijo en el camino: Señor, te seguiré donde quiera que fueres.

⁵⁸Исус му каза: Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.

⁵⁸Y le dijo Jesús: Las zorras tienen cuevas, y las aves de los cielos nidos; mas el Hijo del hombre no tiene donde recline la cabeza.

⁵⁹А на друг каза: Върви след Мене. А той рече: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.

⁵⁹Y dijo á otro: Sígueme. Y él dijo: Señor, déjame que primero vaya y entierre á mi padre.

⁶⁰Но Той му каза: Остави мъртвите да погребат своите мъртви; а ти иди и разгласявай Божието царство.

⁶⁰Y Jesús le dijo: Deja los muertos que entierren á sus muertos; y tú, ve, y anuncia el reino de Dios.

⁶¹Рече и друг: Ще дойда след Тебе, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.

⁶¹Entonces también dijo otro: Te seguiré, Señor; mas déjame que me despida primero de los que están en mi casa.

⁶²А Исус му каза: Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство.

⁶²Y Jesús le dijo: Ninguno que poniendo su mano al arado mira atrás, es apto para el reino de Dios.