¹И скоро след това [Исус] ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте [ученика],

¹Y ACONTECIO después, que él caminaba por todas las ciudades y aldeas, predicando y anunciando el evangelio del reino de Dios, y los doce con él,

²и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести; Мария наречена Магдалина, от която бяха излезли седем беса,

²Y algunas mujeres que habían sido curadas de malos espíritus y de enfermedades: María, que se llamaba Magdalena, de la cual habían salido siete demonios,

³И Иоана жената на Иродовия настойник Хуза и Сусана, и много други, които им услужваха с имота си.

³Y Juana, mujer de Chuza, procurador de Herodes, y Susana, y otras muchas que le servían de sus haciendas.

⁴И понеже се събра голямо множество, и дохождаха при Него от всеки град, рече с притча:

⁴Ycomo se juntó una grande compañía, y los que estaban en cada ciudad vinieron á él, dijo por una parábola:

⁵Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и затъпка се, и небесните птици го изкълваха.

⁵Uno que sembraba, salió á sembrar su simiente; y sembrando, una parte cayó junto al camino, y fué hollada; y las aves del cielo la comieron.

⁶А друго падна на канарата; и щом поникна изсъхна, защото нямаше влага.

⁶Y otra parte cayó sobre la piedra; y nacida, se secó, porque no tenía humedad.

⁷Друго пък падна всред тръните; и заедно с него пораснаха тръните и го заглушиха.

⁷Y otra parte cayó entre las espinas; y naciendo las espinas juntamente, la ahogaron.

⁸А друго падна на добра земя и като порасна, даде стократен плод. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.

⁸Y otra parte cayó en buena tierra, y cuando fué nacida, llevó fruto á ciento por uno. Diciendo estas cosas clamaba: El que tiene oídos para oir, oiga.

⁹А учениците Му Го попитаха за [значението на] тая притча.

⁹Y sus discípulos le preguntaron, diciendo, qué era está parábola.

¹⁰Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите [се проповядва] с притчи, тъй щото, като гледат да не виждат, и като слушат, да не разбират.

¹⁰Y él dijo: A vosotros es dado conocer los misterios del reino de Dios; mas á los otros por parábolas, para que viendo no vean, y oyendo no entiendan.

¹¹Прочее, ето [значението] на притчата. Семето е Божието слово.

¹¹Es pues ésta la parábola: La simiente es la palabra de Dios.

¹²А [посяното] край пътя са тия, които са слушали; тогава дохожда дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и се спасят.

¹²Y los de junto al camino, éstos son los que oyen; y luego viene el diablo, y quita la palabra de su corazón, porque no crean y se salven.

¹³[Падналото] на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.

¹³Y los de sobre la piedra, son los que habiendo oído, reciben la palabra con gozo; mas éstos no tienen raíces; que á tiempo creen, y en el tiempo de la tentación se apartan.

¹⁴Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и, като си отиват, заглъхват от грижи и богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод.

¹⁴Y la que cayó entre las espinas, éstos son los que oyeron; mas yéndose, son ahogados de los cuidados y de las riquezas y de los pasatiempos de la vida, y no llevan fruto.

¹⁵А [посяното] на добра земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с търпение.

¹⁵Mas la que en buena tierra, éstos son los que con corazón bueno y recto retienen la palabra oída, y llevan fruto en paciencia.

¹⁶И никой, като запали светило не го покрива със съд, нито го туря под легло; но го туря на светилник, за да видят светлината тия, които влизат.

¹⁶Ninguno que enciende la antorcha la cubre con vasija, ó la pone debajo de la cama; mas la pone en un candelero, para que los que entran vean la luz.

¹⁷Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе на яве.

¹⁷Porque no hay cosa oculta, que no haya de ser manifestada; ni cosa escondida, que no haya de ser entendida, y de venir á luz.

¹⁸Затова, внимавайте как слушате; защото който има, нему ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли че има.

¹⁸Mirad pues cómo oís; porque á cualquiera que tuviere, le será dado; y á cualquiera que no tuviere, aun lo que parece tener le será quitado.

¹⁹И дойдоха при него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него.

¹⁹Y vinieron á él su madre y hermanos; y no podían llegar á el por causa de la multitud.

²⁰И известиха Му: Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.

²⁰Y le fué dado aviso, diciendo: Tu madre y tus hermanos están fuera, que quieren verte.

²¹А Той в отговор им рече: Майка Моя и братя Мои са тия, които слушат Божието слово и го изпълняват.

²¹El entonces respondiendo, les dijo: Mi madre y mis hermanos son los que oyen la palabra de Dios, y la ejecutan.

²²А в един от тия дни Той влезе в ладия с учениците Си, и рече им: Да минем на отвъдната страна на езерото. И отплуваха.

²²Y aconteció un día que él entró en un barco con sus discípulos, y les dijo: Pasemos á la otra parte del lago. Y partieron.

²³А като плуваха, Той заспа; и ветрена буря се устреми върху езерото, и [вълните] ги заплашваха така щото бяха в опасност.

²³Pero mientras ellos navegaban, él se durmió. Y sobrevino una tempestad de viento en el lago; y henchían de agua, y peligraban.

²⁴И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! загиваме! А той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и успокоиха се, и настана тишина.

²⁴Y llegándose á él, le despertaron, diciendo: ­Maestro, Maestro, que perecemos! Y despertado él increpó al viento y á la tempestad del agua; y cesaron, y fué hecha bonanza.

²⁵И рече им: Где е вярата ви? А те уплашени се чудеха, и казваха си един на друг: Кой ли ще е Тоя, Който заповядва и на ветровете, и те Му се покоряват?

²⁵Y les dijo: ¿Qué es de vuestra fe? Y atemorizados, se maravillaban, diciendo los unos á los otros: ¿Quién es éste, que aun á los vientos y al agua manda, y le obedecen?

²⁶И пристигнаха в герасинската страна, която е срещу Галилея.

²⁶Y navegaron á la tierra de los Gadarenos, que está delante de Galilea.

²⁷И като излезе на сушата, срещна Го от града някой си човек, който имаше бесове, и дълго време не беше обличал дреха, и в къщи не живееше, но в гробищата.

²⁷Y saliendo él á tierra, le vino al encuentro de la ciudad un hombre que tenía demonios ya de mucho tiempo; y no vestía vestido, ni estaba en casa, sino por los sepulcros.

²⁸Той, като видя Исуса, извика, падна пред Него, и рече със силен глас: Какво имаш Ти с мене, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се недей ме мъчи.

²⁸El cual, como vió á Jesús, exclamó y se postró delante de él, y dijo á gran voz: ¿Qué tengo yo contigo, Jesús, Hijo del Dios Altísimo? Ruégote que no me atormentes.

²⁹Защото [Исус] беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти бе го прихващал; и връзваха го с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше връзките, и бесът го гонеше по пустините.

²⁹(Porque mandaba al espíritu inmundo que saliese del hombre: porque ya de mucho tiempo le arrebataba; y le guardaban preso con cadenas y grillos; mas rompiendo las prisiones, era agitado del demonio por los desiertos.)

³⁰Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото много бесове бяха влезли в него.

³⁰Y le preguntó Jesús, diciendo: ¿Qué nombre tienes? Y él dijo: Legión. Porque muchos demonios habían entrado en él.

³¹И молеха Го да не им заповяда да отидат в бездната.

³¹Y le rogaban que no les mandase ir al abismo.

³²А там имаше голямо стадо свини, което пасеше по хълма; и [бесовете] Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И позволи им.

³²Y había allí un hato de muchos puercos que pacían en el monte; y le rogaron que los dejase entrar en ellos; y los dejó.

³³И като излязоха бесовете из човека и влязоха в свините, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.

³³Y salidos los demonios del hombre, entraron en los puercos; y el hato se arrojó de un despeñadero en el lago, y ahogóse.

³⁴А свинарите, като видяха станалото, прибягнаха и известиха за това в града и в селата.

³⁴Y los pastores, como vieron lo que había acontecido, huyeron, y yendo dieron aviso en la ciudad y por las heredades.

³⁵И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Исуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при Исусовите нозе, облечен и смислен; и изплашиха се.

³⁵Y salieron á ver lo que había acontecido; y vinieron á Jesús, y hallaron sentado al hombre de quien habían salido los demonios, vestido, y en su juicio, á los pies de Jesús; y tuvieron miedo.

³⁶И тия, които бяха видели това разказаха им как излекувал бесния.

³⁶Y les contaron los que lo habían visto, cómo había sido salvado aquel endemoniado.

³⁷И цялото множество от герасинската околност Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в ладията и се завърна.

³⁷Entonces toda la multitud de la tierra de los Gadarenos alrededor, le rogaron que se fuese de ellos; porque tenían gran temor. Y él, subiendo en el barco, volvióse.

³⁸А човекът, от когото бяха излезли бесовете, молеше Му се да бъде с Него; но [Исус] го изпрати, като каза:

³⁸Y aquel hombre, de quien habían salido los demonios, le rogó para estar con él; mas Jesús le despidió, diciendo:

³⁹Върни се у дома си и разкажи, какви неща ти стори Бог. И той отиде и разгласи, по целия град, какви неща му стори Исус.

³⁹Vuélvete á tu casa, y cuenta cuán grandes cosas ha hecho Dios contigo. Y él se fué, publicando por toda la ciudad cuán grandes cosas habiá hecho Jesús con él.

⁴⁰А когато се върна Исус, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха.

⁴⁰Y aconteció que volviendo Jesús, recibióle la gente; porque todos le esperaban.

⁴¹И, ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред Исусовите нозе и Му се молеше да влезе в къщата му;

⁴¹Y he aquí un varón, llamado Jairo, y que era príncipe de la sinagoga, vino, y cayendo á los pies de Jesús, le rogaba que entrase en su casa;

⁴²защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отиваше, народът Го притискаше.

⁴²Porque tenía una hija única, como de doce años, y ella se estaba muriendo. Y yendo, le apretaba la compañía.

⁴³И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, и бе иждивила за лекари целия си имот, без да може да се излекува от никого,

⁴³Y una mujer, que tenía flujo de sangre hacía ya doce años, la cual había gastado en médicos toda su hacienda, y por ninguno había podido ser curada,

⁴⁴се приближи изотзад и се допря до полата на дрехата Му; и на часа престана кръвотечението й.

⁴⁴Llegándose por las espaldas, tocó el borde de su vestido; y luego se estancó el flujo de su sangre.

⁴⁵И рече Исус: Кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, Петър и ония, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те притиска и гнети, [а Ти казваш: Кой се допря до Мене]?

⁴⁵Entonces Jesús dijo: ¿Quién es el que me ha tocado? Y negando todos, dijo Pedro y los que estaban con él: Maestro, la compañía te aprieta y oprime, y dices: ¿Quién es el que me ha tocado?

⁴⁶Но Исус каза: Някой се допря до Мене, защото Аз усетих, че сила излезе от мене.

⁴⁶Y Jesús dijo: Me ha tocado alguien; porque yo he conocido que ha salido virtud de mí.

⁴⁷И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперана и падна пред Него и извика пред всичките люде, по коя причина се допря до Него, и как на часа оздравя.

⁴⁷Entonces, como la mujer vió que no se había ocultado, vino temblando, y postrándose delante de él declaróle delante de todo el pueblo la causa por qué le había tocado, y cómo luego había sido sana.

⁴⁸А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир.

⁴⁸Y él dijo: Hija, tu fe te ha salvado: ve en paz.

⁴⁹Докато той още говореше, дохожда някой си от [къщата на] началника на синагогата и казва: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.

⁴⁹Estando aún él hablando, vino uno del príncipe de la sinagoga á decirle: Tu hija es muerta, no des trabajo al Maestro.

⁵⁰А Исус като дочу това, отговори му: Не бой се; само вярвай, и тя ще се избави.

⁵⁰Y oyéndolo Jesús, le respondió: No temas: cree solamente, y será salva.

⁵¹И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него, освен Петра, Иоана, Якова и бащата и майката на момичето.

⁵¹Y entrado en casa, no dejó entrar á nadie consigo, sino á Pedro, y á Jacobo, y á Juan, y al padre y á la madre de la moza.

⁵²И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете; защото не е умряло, а спи.

⁵²Y lloraban todos, y la plañían. Y él dijo: No lloréis; no es muerta, sino que duerme.

⁵³А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.

⁵³Y hacían burla de él, sabiendo que estaba muerta.

⁵⁴Но Той го хвана за ръката, и извика: Момиче, стани!

⁵⁴Mas él, tomándola de la mano, clamó, diciendo: Muchacha, levántate.

⁵⁵И върна се духът му и то на часа стана; и Той заповяда да му дадат [нещо] да яде.

⁵⁵Entonces su espíritu volvió, y se levantó luego: y él mando que le diesen de comer.

⁵⁶И родителите му се учудиха; а Той им заръча да не казват никому за станалото.

⁵⁶Y sus padres estaban atónitos; á los cuales él mandó, que á nadie dijesen lo que había sido hecho.