¹След като свърши всичките Свои речи към людете, които Го слушаха {Гръцки: В ушите на людете.}, [Исус] влезе в Капернаум.

¹Y COMO acabó todas sus palabras oyéndole el pueblo, entró en Capernaum.

²А на някой си стотник слугата, който му беше мил, боледуваше на умиране.

²Y el siervo de un centurión, al cual tenía él en estima, estaba enfermo y á punto de morir.

³И като чу за Исуса, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и оздрави слугата му.

³Y como oyó hablar de Jesús, envió á él los ancianos de los Judíos, rogándole que viniese y librase á su siervo.

⁴Те, прочее, дойдоха при Исуса и Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да му сториш това;

⁴Y viniendo ellos á Jesús, rogáronle con diligencia, diciéndole: Porque es digno de concederle esto;

⁵защото обича нашия народ, и той ни е построил синагогата.

⁵Que ama nuestra nación, y él nos edificó una sinagoga.

⁶А когато Исус вървеше с тях и не беше вече далеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд; защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми;

⁶Y Jesús fué con ellos. Mas como ya no estuviesen lejos de su casa, envió el centurión amigos á él, diciéndole: Señor, no te incomodes, que no soy digno que entres debajo de mi tejado;

⁷затова нито счетох себе си достоен да дойда при Тебе; кажи само дума, и слугата ми ще оздравее.

⁷Por lo cual ni aun me tuve por digno de venir á ti; mas di la palabra, y mi siervo será sano.

⁸Защото и аз съм човек поставен под власт, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди; и той отива; и на друг: Дойди; и дохожда; и на слугата си: Направи това; и го прави.

⁸Porque también yo soy hombre puesto en potestad, que tengo debajo de mí soldados; y digo á éste: Ve, y va; y al otro: Ven, y viene; y á mi siervo: Haz esto, y lo hace.

⁹Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и рече на вървящия подир Него народ: Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра.

⁹Lo cual oyendo Jesús, se maravilló de él, y vuelto, dijo á las gentes que le seguían: Os digo que ni aun en Israel he hallado tanta fe.

¹⁰И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.

¹⁰Y vueltos á casa los que habían sido enviados, hallaron sano al siervo que había estado enfermo.

¹¹А скоро след това, [Исус] отиде в един град наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.

¹¹Y aconteció después, que él iba á la ciudad que se llama Naín, é iban con él muchos de sus discípulos, y gran compañía.

¹²И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.

¹²Y como llegó cerca de la puerta de la ciudad, he aquí que sacaban fuera á un difunto, unigénito de su madre, la cual también era viuda: y había con ella grande compañía de la ciudad.

¹³И Господ, като я видя, смили се за нея и рече й: Недей плака.

¹³Y como el Señor la vió, compadecióse de ella, y le dice: No llores.

¹⁴Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани.

¹⁴Y acercándose, tocó el féretro: y los que lo llevaban, pararon. Y dice: Mancebo, á ti digo, levántate.

¹⁵И мъртвият се подигна и седна, и почна да говори. И [Исус] го даде на майка му.

¹⁵Entonces se incorporó el que había muerto, y comenzó á hablar. Y dióle á su madre.

¹⁶И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своите люде.

¹⁶Y todos tuvieron miedo, y glorificaban á Dios, diciendo: Que un gran profeta se ha levantado entre nosotros; y que Dios ha visitado á su pueblo.

¹⁷И това, което казваха, се разнесе за Него по цяла Юдея и по цялата околност.

¹⁷Y salió esta fama de él por toda Judea, y por toda la tierra de alrededor.

¹⁸И учениците на Иоана му известиха за всичко това.

¹⁸Y sus discípulos dieron á Juan las nuevas de todas estas cosas: y llamó Juan á dos de sus discípulos,

¹⁹И Иоан повика двама от учениците си и ги прати при Господа да кажат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?

¹⁹Y envió á Jesús, diciendo: ¿Eres tú aquél que había de venir, ó esperaremos á otro?

²⁰И като дойдоха при Него човеците рекоха: Иоан Кръстител ни прати до Тебе да кажем: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?

²⁰Y como los hombres vinieron á él, dijeron: Juan el Bautista nos ha enviado á ti, diciendo: ¿Eres tú aquél que había de venir, ó esperaremos á otro?

²¹И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение.

²¹Y en la misma hora sanó á muchos de enfermedades y plagas, y de espíritus malos; y á muchos ciegos dió la vista.

²²Тогава в отговор им каза: Идете, и разкажете на Иоана това, което видяхте, и чухте, че слепи прогледват, куци прохождат, прокажени се очистват, и глухи прочуват; мъртви биват възкресени, и на сиромасите се проповядва благовестието.

²²Y respondiendo Jesús, les dijo: Id, dad las nuevas á Juan de lo que habéis visto y oído: que los ciegos ven, los cojos andan, los leprosos son limpiados, los sordos oyen, los muertos resucitan, á los pobres es anunciado el evangelio:

²³И блажен е оня, който не се съблазни в Мене.

²³Y bienaventurado es el que no fuere escandalizado en mí.

²⁴А когато си отидоха изпратените от Иоана, [Исус] почна да говори на народа за Иоана: Какво излязохте да видите в пустинята? тръстика ли от вятър разлюлявана.

²⁴Y como se fueron los mensajeros de Juan, comenzó á hablar de Juan á las gentes: ¿Qué salisteis á ver al desierto? ¿una caña que es agitada por el viento?

²⁵Но какво излязохте да видите? човек ли в меки дрехи облечен? Ето великолепно облечените и ония, които живеят разкошно, са в царските дворци.

²⁵Mas ¿qué salisteis á ver? ¿un hombre cubierto de vestidos delicados? He aquí, los que están en vestido precioso, y viven en delicias, en los palacios de los reyes están.

²⁶Но какво излязохте да видите? пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.

²⁶Mas ¿qué salisteis á ver? ¿un profeta? También os digo, y aun más que profeta.

²⁷Това е оня, за когото е писано: - "Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, Който ще устрои пътя Ми пред Тебе".

²⁷Este es de quien está escrito: He aquí, envío mi mensajero delante de tu faz, El cual aparejará tu camino delante de ti.

²⁸Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Иоана; обаче, по-малкият в Божието царство е по-голям от него.

²⁸Porque os digo que entre los nacidos de mujeres, no hay mayor profeta que Juan el Bautista: mas el más pequeño en el reino de los cielos es mayor que él.

²⁹(И всички люде и бирници, като чуха [това], признаха Божията правда, като бяха се кръстили с Иоановото кръщение.

²⁹Y todo el pueblo oyéndole, y los publicanos, justificaron á Dios, bautizándose con el bautismo de Juan.

³⁰А фарисеите и законниците осуетиха Божията воля спрямо себе си, като не бяха се кръстили от него).

³⁰Mas los Fariseos y los sabios de la ley, desecharon el consejo de Dios contra sí mismos, no siendo bautizados de él.

³¹А на какво да уподобя човеците от това поколение? и на какво приличат?

³¹Y dice el Señor: ¿A quién, pues, compararé los hombres de esta generación, y á qué son semejantes?

³²Те приличат на деца седящи на пазара, които викат едно на друго, казвайки: Свирихме ви, и не играхте; ридахме и не плакахте.

³²Semejantes son á los muchachos sentados en la plaza, y que dan voces los unos á los otros, y dicen: Os tañimos con flautas, y no bailasteis: os endechamos, y no llorasteis.

³³Защото Иоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има.

³³Porque vino Juan el Bautista, que ni comía pan, ni bebía vino, y decís: Demonio tiene.

³⁴Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето, човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.

³⁴Vino el Hijo del hombre, que come y bebe, y decís: He aquí un hombre comilón, y bebedor de vino, amigo de publicanos y de pecadores.

³⁵Но пак мъдростта се оправдава от всичките си чада.

³⁵Mas la sabiduría es justificada de todos sus hijos.

³⁶И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата.

³⁶Y le rogó uno de los Fariseos, que comiese con él. Y entrado en casa del Fariseo, sentóse á la mesa.

³⁷И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алабастрен съд с миро.

³⁷Y he aquí una mujer que había sido pecadora en la ciudad, como entendió que estaba á la mesa en casa de aquel Fariseo, trajo un alabastro de ungüento,

³⁸И като застана отзад при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото.

³⁸Y estando detrás á sus pies, comenzó llorando á regar con lágrimas sus pies, y los limpiaba con los cabellos de su cabeza; y besaba sus pies, y los ungía con el ungüento.

³⁹А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, думаше в себе си, казвайки: Тоя ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.

³⁹Y como vió esto el Fariseo que le había convidado, habló entre sí, diciendo: Este, si fuera profeta, conocería quién y cuál es la mujer que le toca, que es pecadora.

⁴⁰А Исус в отговор му рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи.

⁴⁰Entonces respondiendo Jesús, le dijo: Simón, una cosa tengo que decirte. Y él dice: Di, Maestro.

⁴¹Някой си заемодавец имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динари, а другият петдесет.

⁴¹Un acredor tenía dos deudores: el uno le debía quinientos denarios, y el otro cincuenta;

⁴²И понеже нямаха [с какво] да [му] платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече?

⁴²Y no teniendo ellos de qué pagar, perdonó á ambos. Di, pues, ¿cuál de éstos le amará más?

⁴³В отговор Симон рече: Мисля, че оня, комуто е простил повечето. А той му рече: Право си отсъдил.

⁴³Y respondiendo Simón, dijo: Pienso que aquél al cual perdonó más. Y él le dijo: Rectamente has juzgado.

⁴⁴И като се обърна към жената, рече на Симона: Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми, и с косата си ги изтри.

⁴⁴Y vuelto á la mujer, dijo á Simón: ¿Ves esta mujer? Entré en tu casa, no diste agua para mis pies; mas ésta ha regado mis pies con lágrimas, y los ha limpiado con los cabellos.

⁴⁵Ти целувка ми не даде; а тя, откак съм влязъл не е престанала да целува нозете Ми.

⁴⁵No me diste beso, mas ésta, desde que entré, no ha cesado de besar mis pies.

⁴⁶Ти с масло не помаза главата Ми; а тя с миро помаза нозете Ми.

⁴⁶No ungiste mi cabeza con óleo; mas ésta ha ungido con ungüento mis pies.

⁴⁷Затова ти казвам: Прощават й се многото грехове; (защото тя обикна много); а комуто малко се прощава той малко обича.

⁴⁷Por lo cual te digo que sus muchos pecados son perdonados, porque amó mucho; mas al que se perdona poco, poco ama.

⁴⁸И рече й: Прощават ти се греховете.

⁴⁸Y á ella dijo: Los pecados te son perdonados.

⁴⁹И тия, които седяха с Него на трапезата, почнаха да казват помежду си: Кой е тоя, Който и греховете прощава?

⁴⁹Y los que estaban juntamente sentados á la mesa, comenzaron á decir entre sí: ¿Quién es éste, que también perdona pecados?

⁵⁰И рече на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.

⁵⁰Y dijo á la mujer: Tu fe te ha salvado, ve en paz.