¹И една събота, [първата след втория [ден на пасхата]], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.

¹Y ACONTECIO que pasando él por los sembrados en un sábado segundo del primero, sus discípulos arrancaban espigas, y comían, restregándolas con las manos.

²А някои от фарисеите рекоха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?

²Y algunos de los Fariseos les dijeron: ¿Por qué hacéis lo que no es lícito hacer en los sábados?

³Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня той и [мъжете], които бяха с него,

³Y respondiendo Jesús les dijo: ¿Ni aun esto habéis leído, qué hizo David cuando tuvo hambre, él, y los que con él estaban;

⁴как влезе в Божия дом, взе присътствените хлябове и яде, даде и на ония, които бяха с него, които [хлябове] не е позволено никой да яде, а само свещениците?

⁴Cómo entró en la casa de Dios, y tomó los panes de la proposición, y comió, y dió también á los que estaban con él, los cuales no era lícito comer, sino á solos los sacerdotes?

⁵И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.

⁵Y les decía. El Hijo del hombre es Señor aun del sábado.

⁶И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.

⁶Y aconteció también en otro sábado, que él entró en la sinagoga y enseñaba; y estaba allí un hombre que tenía la mano derecha seca.

⁷И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще [го] изцели, за да могат да Го обвинят.

⁷Y le acechaban los escribas y los Fariseos, si sanaría en sábado, por hallar de qué le acusasen.

⁸Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.

⁸Mas él sabía los pensamientos de ellos; y dijo al hombre que tenía la mano seca: Levántate, y ponte en medio. Y él levantándose, se puso en pie.

⁹Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? добро ли да прави или зло? да спаси ли живот, или да погуби?

⁹Entonces Jesús les dice: Os preguntaré un cosa: ¿Es lícito en sábados hacer bien, ó hacer mal? ¿salvar la vida, ó quitarla?

¹⁰И като ги изгледа всички, рече на [човека]: Простри ръката си. И той направи [така]; и ръката му оздравя.

¹⁰Y mirándolos á todos alrededor, dice al hombre: Extiende tu mano. Y él lo hizo así, y su mano fué restaurada.

¹¹А те се изпълниха с луда ярост, и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.

¹¹Y ellos se llenaron de rabia; y hablaban los unos á los otros qué harían á Jesús.

¹²През ония дни [Исус] излезе на бърдото да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога.

¹²Y aconteció en aquellos días, que fué al monte á orar, y pasó la noche orando á Dios.

¹³И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:

¹³Y como fué de día, llamó á sus discípulos, y escogió doce de ellos, á los cuales también llamó apóstoles:

¹⁴Симона, когото и нарече Петър, и брат му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея.

¹⁴A Simón, al cual también llamó Pedro, y á Andrés su hermano, Jacobo y Juan, Felipe y Bartolomé,

¹⁵Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.

¹⁵Mateo y Tomás, Jacobo hijo de Alfeo, y Simón el que se llama Celador,

¹⁶Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който стана предател.

¹⁶Judas hermano de Jacobo, y Judas Iscariote, que también fué el traidor.

¹⁷И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; [спряха се там] и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от тирското и сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;

¹⁷Y descendió con ellos, y se paró en un lugar llano, y la compañía de sus discípulos, y una grande multitud de pueblo de toda Judea y de Jerusalem, y de la costa de Tiro y de Sidón, que habían venido á oirle, y para ser sanados de sus enfermedades;

¹⁸[тоже] и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.

¹⁸Y los que habían sido atormentados de espíritus inmundos: y estaban curados.

¹⁹И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.

¹⁹Y toda la gente procuraba tocarle; porque salía de él virtud, y sanaba á todos.

²⁰И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.

²⁰Y alzando él los ojos á sus discípulos, decía: Bienaventurados vosotros los pobres; porque vuestro es el reino de Dios.

²¹Блажени, които гладувате сега; защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.

²¹Bienaventurados los que ahora tenéis hambre; porque seréis saciados. Bienaventurados los que ahora lloráis, porque reiréis.

²²Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчват [от себе си] и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;

²²Bienaventurados seréis, cuando los hombres os aborrecieren, y cuando os apartaren de sí, y os denostaren, y desecharen vuestro nombre como malo, por el Hijo del hombre.

²³възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.

²³Gozaos en aquel día, y alegraos; porque he aquí vuestro galardón es grande en los cielos; porque así hacían sus padres á los profetas.

²⁴Но горко на вас богатите; защото сте приели [вече] утехата си.

²⁴Mas ­ay de vosotros, ricos! porque tenéis vuestro consuelo.

²⁵Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко [на вас], които сега се смеете; защото ще жалеете и ще плачете.

²⁵Ay de vosotros, los que estáis hartos! porque tendréis hambre. ­Ay de vosotros, los que ahora reís! porque lamentaréis y lloraréis.

²⁶Горко [на вас], когато всички човеци ви захвалят; защото бащите им така правеха на лъжепророците.

²⁶Ay de vosotros, cuando todos los hombres dijeren bien de vosotros! porque así hacían sus padres á los falsos profetas.

²⁷Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,

²⁷Mas á vosotros los que oís, digo: Amad á vuestros enemigos, haced bien á los que os aborrecen;

²⁸благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.

²⁸Bendecid á los que os maldicen, y orad por los que os calumnian.

²⁹На този, който те плесне по [едната] буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.

²⁹Y al que te hiriere en la mejilla, dale también la otra; y al que te quitare la capa, ni aun el sayo le defiendas.

³⁰Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.

³⁰Y á cualquiera que te pidiere, da; y al que tomare lo que es tuyo, no vuelvas á pedir.

³¹И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.

³¹Y como queréis que os hagan los hombres, así hacedles también vosotros:

³²Понеже ако обичате [само] ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.

³²Porque si amáis á los que os aman, ¿qué gracias tendréis? porque también los pecadores aman á los que los aman.

³³И ако правите добро [само] на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? защото и грешниците правят същото,

³³Y si hiciereis bien á los que os hacen bien, ¿qué gracias tendréis? porque también los pecadores hacen lo mismo.

³⁴И ако заемате [само] на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.

³⁴Y si prestareis á aquellos de quienes esperáis recibir, ¿qué gracias tendréis? porque también los pecadores prestan á los pecadores, para recibir otro tanto.

³⁵Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.

³⁵Amad, pués, á vuestros enemigos, y haced bien, y prestad, no esperando de ello nada; y será vuestro galardón grande, y seréis hijos del Altísimo: porque él es benigno para con los ingratos y malos.

³⁶Бъдете [прочее], милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.

³⁶Sed pues misericordiosos, como también vuestro Padre es misericordioso.

³⁷Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;

³⁷No juzguéis, y no seréis juzgados: no condenéis, y no seréis condenados: perdonad, y seréis perdonados.

³⁸давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.

³⁸Dad, y se os dará; medida buena, apretada, remecida, y rebosando darán en vuestro seno: porque con la misma medida que midiereis, os será vuelto á medir.

³⁹Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?

³⁹Y les decía una parábola: ¿Puede el ciego guiar al ciego? ¿No caerán ambos en el hoyo?

⁴⁰Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки [ученик], когато се усъвършенствува ще бъде като учителя си.

⁴⁰El discípulo no es sobre su maestro; mas cualquiera que fuere como el maestro, será perfecto.

⁴¹И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?

⁴¹¿Por qué miras la paja que está en el ojo de tu hermano, y la viga que está en tu propio ojo no consideras?

⁴²Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.

⁴²¿O cómo puedes decir á tu hermano: Hermano, deja, echaré fuera la paja que está en tu ojo, no mirando tú la viga, que está en tu ojo? Hipócrita, echa primero fuera de tu ojo la viga, y entonces verás bien para sacar la paja que está en el ojo de tu herman

⁴³Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.

⁴³Porque no es buen árbol el que da malos frutos; ni árbol malo el que da buen fruto.

⁴⁴Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.

⁴⁴Porque cada árbol por su fruto es conocido: que no cogen higos de los espinos, ni vendimian uvas de las zarzas.

⁴⁵Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият [човек] от злото [си съкровище] изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.

⁴⁵El buen hombre del buen tesoro de su corazón saca bien; y el mal hombre del mal tesoro de su corazón saca mal; porque de la abundancia del corazón habla su boca.

⁴⁶И защо Ме зовете, Господи, Господи! и не вършите това, което казвам?

⁴⁶¿Por qué me llamáis, Señor, Señor, y no hacéis lo que digo?

⁴⁷Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.

⁴⁷Todo aquel que viene á mí, y oye mis palabras, y las hace, os enseñaré á quién es semejante:

⁴⁸Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.

⁴⁸Semejante es al hombre que edifica una casa, el cual cavó y ahondó, y puso el fundamento sobre la peña; y cuando vino una avenida, el río dió con ímpetu en aquella casa, mas no la pudo menear: porque estaba fundada sobre la peña.

⁴⁹А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и на часа рухна; и срутването на оная къща беше голямо.

⁴⁹Mas el que oyó y no hizo, semejante es al hombre que edificó su casa sobre tierra, sin fundamento; en la cual el río dió con ímpetu, y luego cayó; y fué grande la ruina de aquella casa.