¹Между това, като се събра едно многохилядно множество, до толкова, че един други се тъпчеха, Той почна да говори на учениците Си: Преди всичко пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.

¹EN esto, juntándose muchas gentes, tanto que unos á otros se hollaban, comenzó á decir á sus discípulos, primeramente: Guardaos de la levadura de los Fariseos, que es hipocresía.

²Няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае.

²Porque nada hay encubierto, que no haya de ser descubierto; ni oculto, que no haya de ser sabido.

³Затова, каквото сте говорили в тъмно ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо във вътрешните стаи ще се разгласи от покрива.

³Por tanto, las cosas que dijisteis en tinieblas, á la luz serán oídas; y lo que hablasteis al oído en las cámaras, será pregonado en los terrados.

⁴А на вас, Моите приятели, казвам: Не бойте се от тия, които убиват тялото, и след това не могат нищо повече да сторят.

⁴Mas os digo, amigos míos: No temáis de los que matan el cuerpo, y después no tienen más que hacer.

⁵Но ще ви предупредя от кого да се боите: бойте се от онзи, който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла, Да! казвам ви, от него да се боите.

⁵Mas os enseñaré á quién temáis: temed á aquel que después de haber quitado la vida, tiene poder de echar en la Gehenna: así os digo: á éste temed.

⁶Не продават ли се пет врабчета за два асария? и ни едно от тях не е забравено пред Бога.

⁶¿No se venden cinco pajarillos por dos blancas? pues ni uno de ellos está olvidado delante de Dios.

⁷Но вам и космите на главата са всички преброени. Не бойте се; вие сте много по-скъпи от врабчета.

⁷Y aun los cabellos de vuestra cabeza están todos contados. No temáis pues: de más estima sois que muchos pajarillos.

⁸И казвам ви: Всеки който изповяда Мене пред човеците, ще го изповяда и Човешкият Син пред Божиите ангели;

⁸Y os digo que todo aquel que me confesare delante de los hombres, también el Hijo del hombre le confesará delante de los ángeles de Dios;

⁹но ако се отрече някой от Мене пред човеците ще бъде отречен пред Божиите ангели.

⁹Mas el que me negare delante de los hombres, será negado delante de los ángeles de Dios.

¹⁰И всекиму, който би казал дума против Човешкия Син, ще му се прости; но ако някой похули Светия Дух, няма да му се прости.

¹⁰Y todo aquel que dice palabra contra el Hijo del hombre, le será perdonado; mas al que blasfemare contra el Espíritu Santo, no le será perdonado.

¹¹И когато ви заведат в синагогите и [пред] началствата и властите, не се безпокойте как или какво ще говорите, или какво ще кажете.

¹¹Y cuando os trajeren á las sinagogas, y á los magistrados y potestades, no estéis solícitos cómo ó qué hayáis de responder, ó qué hayáis de decir;

¹²Защото Светият Дух ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете.

¹²Porque el Espíritu Santo os enseñará en la misma hora lo que será necesario decir.

¹³И някой си от множеството Му рече: Учителю, кажи на брат ми да раздели с мене наследството.

¹³Y díjole uno de la compañía: Maestro, di á mi hermano que parta conmigo la herencia.

¹⁴А Той му каза: Човече, кой Ме е поставил съдия или делач над вас?

¹⁴Mas él le dijo: Hombre, ¿quién me puso por juez ó partidor sobre vosotros?

¹⁵И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му.

¹⁵Y díjoles: Mirad, y guardaos de toda avaricia; porque la vida del hombre no consiste en la abundancia de los bienes que posee.

¹⁶И каза им притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод.

¹⁶Y refirióles una parábola, diciendo: La heredad de un hombre rico había llevado mucho;

¹⁷И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя? защото нямам где да събера плодовете си.

¹⁷Y él pensaba dentro de sí, diciendo: ¿qué haré, porque no tengo donde juntar mis frutos?

¹⁸И рече: Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си.

¹⁸Y dijo: Esto haré: derribaré mis alfolíes, y los edificaré mayores, y allí juntaré todos mis frutos y mis bienes;

¹⁹И ще река на душата си: Душо, имаш много блага натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се.

¹⁹Y diré á mi alma: Alma, muchos bienes tienes almacenados para muchos años; repósate, come, bebe, huélgate.

²⁰А Бог му рече: Глупецо! тая нощ ще ти изискат душата; а това което си приготвил, чие ще бъде?

²⁰Y díjole Dios: Necio, esta noche vuelven á pedir tu alma; y lo que has prevenido, ¿de quién será?

²¹Така [става] с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога.

²¹Así es el que hace para sí tesoro, y no es rico en Dios.

²²Рече още на учениците Си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота [си], какво ще ядете, нито за тялото си, какво ще облечете.

²²Y dijo á sus discípulos: Por tanto os digo: No estéis afanosos de vuestra vida, qué comeréis; ni del cuerpo, qué vestiréis.

²³Защото животът е повече от храната, и тялото от облеклото.

²³La vida más es que la comida, y el cuerpo que el vestido.

²⁴Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат; те нямат нито скривалище, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците!

²⁴Considerad los cuervos, que ni siembran, ni siegan; que ni tienen cillero, ni alfolí; y Dios los alimenta. ¿Cuánto de más estima sois vosotros que las aves?

²⁵И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?

²⁵¿Y quién de vosotros podrá con afán añadir á su estatura un codo?

²⁶И тъй, ако и най-малкото нещо не можете стори, защо се безпокоите за друго?

²⁶Pues si no podéis aun lo que es menos, ¿para qué estaréis afanosos de lo demás?

²⁷Разгледайте кремовете как растат; не се трудят нито предат; но казвам ви, нито Соломон във всичката си слава не се е обличал както един от тях.

²⁷Considerad los lirios, cómo crecen: no labran, ni hilan; y os digo, que ni Salomón con toda su gloria se vistió como uno de ellos.

²⁸И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече [ще облича] вас, маловери!

²⁸Y si así viste Dios á la hierba, que hoy está en el campo, y mañana es echada en el horno; ¿cuánto más á vosotros, hombres de poca fe?

²⁹И тъй, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не се съмнявайте;

²⁹Vosotros, pues, no procuréis qué hayáis de comer, ó qué hayáis de beber: ni estéis en ansiosa perplejidad.

³⁰защото всичко това търсят народите на света; а Отец ви знае, че се нуждаете от това.

³⁰Porque todas estas cosas buscan las gentes del mundo; que vuestro Padre sabe que necesitáis estas cosas.

³¹Но търсете [Божието] царство и [всичко] това ще ви се прибави.

³¹Mas procurad el reino de Dios, y todas estas cosas os serán añadidas.

³²Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството.

³²No temáis, manada pequeña; porque al Padre ha placido daros el reino.

³³Продайте имота си и давайте милостиня; направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, гдето крадец не се приближава, нито молец изяжда.

³³Vended lo que poseéis, y dad limosna; haceos bolsas que no se envejecen, tesoro en los cielos que nunca falta; donde ladrón no llega, ni polilla corrompe.

³⁴Защото гдето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

³⁴Porque donde está vuestro tesoro, allí también estará vuestro corazón.

³⁵Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени;

³⁵Estén ceñidos vuestros lomos, y vuestras antorchas encendidas;

³⁶и сами вие да приличате на човеци, които чакат господаря си, когато се върне от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа.

³⁶Y vosotros semejantes á hombres que esperan cuando su señor ha de volver de las bodas; para que cuando viniere, y llamare, luego le abran.

³⁷Блажени ония слуги, чиито господар ги намери будни, когато си дойде; истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужи.

³⁷Bienaventurados aquellos siervos, á los cuales cuando el Señor viniere, hallare velando: de cierto os digo, que se ceñirá, y hará que se sienten á la mesa, y pasando les servirá.

³⁸И ако дойде на втора стража, или на трета стража, и ги намери така, блажени са ония слуги.

³⁸Y aunque venga á la segunda vigilia, y aunque venga á la tercera vigilia, y los hallare así, bienaventurados son los tales siervos.

³⁹Но това да знаете, че ако домакинът беше знаел в кой час щеше да дойде крадецът, бдял би и не би оставил да му подкопаят къщата.

³⁹Esto empero sabed, que si supiese el padre de familia á qué hora había de venir el ladrón, velaría ciertamente, y no dejaría minar su casa.

⁴⁰Бъдете, [прочее], и вие готови; защото в час, когато[ го] не мислите, Човешкият Син ще дойде.

⁴⁰Vosotros pues también, estad apercibidos; porque á la hora que no pensáis, el Hijo del hombre vendrá.

⁴¹Тогава Петър каза: Господи, само на нас ли казваш тая притча, или на всичките?

⁴¹Entonces Pedro le dijo: Señor, ¿dices esta parábola á nosotros, ó también á todos?

⁴²Господ каза: Кой е, прочее, онзи верен и благоразумен настойник, когото господарят му ще постави над домочадието си, да им дава на време определената храна?

⁴²Y dijo el Señor: ¿Quién es el mayordomo fiel y prudente, al cual el señor pondrá sobre su familia, para que á tiempo les dé su ración?

⁴³Блажен онзи слуга, чиито господар, когато си дойде, го намери, че прави така.

⁴³Bienaventurado aquel siervo, al cual, cuando el señor viniere, hallare haciendo así.

⁴⁴Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот.

⁴⁴En verdad os digo, que él le pondrá sobre todos sus bienes.

⁴⁵Но ако онзи слуга рече в сърцето си: Господарят ми се забави, и почне да бие момчетата, и момичетата, да яде, да пие и да се опива,

⁴⁵Mas si el tal siervo dijere en su corazón: Mi señor tarda en venir: y comenzare á herir á los siervos y á las criadas, y á comer y á beber y á embriagarse;

⁴⁶то господарят на онзи слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква и в час, който не знае, и, като го бие тежко, ще определи неговата участ с неверните.

⁴⁶Vendrá el señor de aquel siervo el día que no espera, y á la hora que no sabe, y le apartará, y pondrá su parte con los infieles.

⁴⁷И онзи слуга, като е знаел волята на Господаря си, но не е приготвил нито постъпил по волята му, ще бъде много бит.

⁴⁷Porque el siervo que entendió la voluntad de su señor, y no se apercibió, ni hizo conforme á su voluntad, será azotado mucho.

⁴⁸А онзи, който не е знаел и е сторил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит. И от всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква; и комуто са много поверили, от него повече ще изискват.

⁴⁸Mas el que no entendió, é hizo cosas dignas de azotes, será azotado poco: porque á cualquiera que fué dado mucho, mucho será vuelto á demandar de él; y al que encomendaron mucho, más le será pedido.

⁴⁹Огън дойдох да хвърля на земята; и какво [повече] да искам, ако се е вече запалил?

⁴⁹Fuego vine á meter en la tierra: ¿y qué quiero, si ya está encendido?

⁵⁰Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя; и колко се утеснявам докле се извърши!

⁵⁰Empero de bautismo me es necesario ser bautizado: y ­cómo me angustio hasta que sea cumplido!

⁵¹Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, казвам ви, но по-скоро раздяла.

⁵¹¿Pensáis que he venido á la tierra á dar paz? No, os digo; mas disensión.

⁵²Защото от сега нататък петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама, и двама против трима.

⁵²Porque estarán de aquí adelante cinco en una casa divididos; tres contra dos, y dos contra tres.

⁵³Ще се разделят баща против син, и син против баща; майка против дъщеря и дъщеря против майка; свекърва против снаха си, и снаха против свекърва си.

⁵³El padre estará dividido contra el hijo, y el hijo contra el padre; la madre contra la hija, y la hija contra la madre; la suegra contra su nuera, y la nuera contra su suegra.

⁵⁴Казваше още на народа: Когато видите облак да се издига от запад, веднага казвате: Дъжд ще вали, и така става.

⁵⁴Y decía también á las gentes: Cuando veis la nube que sale del poniente, luego decís: Agua viene; y es así.

⁵⁵И когато духа южен вятър казвате: Ще стане жега; и става.

⁵⁵Y cuando sopla el austro, decís: Habrá calor; y lo hay.

⁵⁶Лицемери! лицето на земята и на небето знаете да разтълкувате, а това време как не знаете да разтълкувате?

⁵⁶Hipócritas! Sabéis examinar la faz del cielo y de la tierra; ¿y cómo no reconocéis este tiempo?

⁵⁷А защо и от само себе си не съдите що е право?

⁵⁷¿Y por qué aun de vosotros mismos no juzgáis lo que es justo?

⁵⁸Защото, когато отиваш с противника си [да се явиш] пред управителя, постарай се по пътя да се отървеш от него, да не би да те завлече при съдията, и съдията [да] те предаде на служителя, и служителят [да] те хвърли в тъмница.

⁵⁸Pues cuando vas al magistrado con tu adversario, procura en el camino librarte de él; porque no te arrastre al juez, y el juez te entregue al alguacil, y el alguacil te meta en la cárcel.

⁵⁹Казвам ти, никак няма да излезеш от там докле не изплатиш и най-последното петаче.

⁵⁹Te digo que no saldrás de allá, hasta que hayas pagado hasta el último maravedí.