¹В същото време присъствуваха някои, които известиха на [Исуса] за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им.

¹Y EN este mismo tiempo estaban allí unos que le contaban acerca de los Galileos, cuya sangre Pilato había mezclado con sus sacrificios.

²И Той в отговор им рече: Мислите ли, че тия галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така?

²Y respondiendo Jesús, les dijo: ¿Pensáis que estos Galileos, porque han padecido tales cosas, hayan sido más pecadores que todos los Galileos?

³Казвам ви, не; но ако се не покаете, всички така ще загинете.

³No, os digo; antes si no os arrepintiereis, todos pereceréis igualmente.

⁴Или мислите ли, че ония осемнадесет души, върху които падна силоамската кула и ги уби, бяха престъпници повече от всички човеци, които живеят в Ерусалим?

⁴O aquellos dieciocho, sobre los cuales cayó la torre en Siloé, y los mató, ¿pensáis que ellos fueron más deudores que todos los hombres que habitan en Jerusalem?

⁵Казвам ви, не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.

⁵No, os digo; antes si no os arrepintiereis, todos pereceréis asimismo.

⁶Каза и тая притча: Някой си имаше в лозето си посадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, но не намери.

⁶Y dijo esta parábola: Tenía uno una higuera plantada en su viña, y vino á buscar fruto en ella, y no lo halló.

⁷И рече на лозаря: Ето три години как дохождам да търся плод на тая смоковница, но не намирам; отсечи я; защо да запразня земята?

⁷Y dijo al viñero: He aquí tres años ha que vengo á buscar fruto en esta higuera, y no lo hallo; córtala, ¿por qué ocupará aún la tierra?

⁸А той в отговор му рече: Господарю, остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор;

⁸El entonces respondiendo, le dijo: Señor, déjala aún este año, hasta que la excave, y estercole.

⁹и ако подир това даде плод, добре, но ако не, ще я отсечеш.

⁹Y si hiciere fruto, bien; y si no, la cortarás después.

¹⁰И една събота Той поучаваше в една от синагогите;

¹⁰Y enseñaba en una sinagoga en sábado.

¹¹и ето една жена, която имаше дух, който й [беше причинявал] немощи за осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи.

¹¹Y he aquí una mujer que tenía espíritu de enfermedad dieciocho años, y andaba agobiada, que en ninguna manera se podía enhestar.

¹²А Исус, като я видя, повика я и рече й: Жено, освободена си от немощта си.

¹²Y como Jesús la vió, llamóla, y díjole: Mujer, libre eres de tu enfermedad.

¹³И положи ръце на нея; и на часа тя се изправи и славеше Бога.

¹³Y puso las manos sobre ella; y luego se enderezó, y glorificaba á Dios.

¹⁴А началникът на синагогата, като негодуваше за дето Исус в събота я изцели, проговаряйки рече на народа: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях, прочее, дохождайте и целете се, а не в съботен ден.

¹⁴Y respondiendo el príncipe de la sinagoga, enojado de que Jesús hubiese curado en sábado, dijo á la compañía: Seis días hay en que es necesario obrar: en estos, pues, venid y sed curados, y no en días de sábado.

¹⁵Но Господ в отговор му рече: Лицемери! в събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осела си от яслите и го въвежда да го напоява?

¹⁵Entonces el Señor le respondió, y dijo: Hipócrita, cada uno de vosotros ¿no desata en sábado su buey ó su asno del pesebre, y lo lleva á beber?

¹⁶А тая, като е Авраамова дъщеря, която Сатана е [държал] цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тая връзка в съботен ден?

¹⁶Y á esta hija de Abraham, que he aquí Satanás la había ligado dieciocho años, ¿no convino desatar la de esta ligadura en día de sábado?

¹⁷И като каза това, всичките Му противници се посрамиха, и целият народ се радваше за всичките славни дела, които се вършеха от Него.

¹⁷Y diciendo estas cosas, se avergonzaban todos sus adversarios: mas todo el pueblo se gozaba de todas las cosas gloriosas que eran por él hechas.

¹⁸Каза, прочее: На какво прилича Божието царство? и на що да го уподобя?

¹⁸Y dijo: ¿A qué es semejante el reino de Dios, y á qué le compararé?

¹⁹Прилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си; и то растеше и стана дърво, и небесните птици се подслоняваха по клончетата му.

¹⁹Semejante es al grano de la mostaza, que tomándo lo un hombre lo metió en su huerto; y creció, y fué hecho árbol grande, y las aves del cielo hicieron nidos en sus ramas.

²⁰И пак каза: На какво да уподобя Божието царство?

²⁰Y otra vez dijo: ¿A qué compararé el reino de Dios?

²¹Прилича на квас, който жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.

²¹Semejante es á la levadura, que tomó una mujer, y la escondió en tres medidas de harina, hasta que todo hubo fermentado.

²²И по пътя Си за Ерусалим, минаваше през градовете и през селата и поучаваше.

²²Y pasaba por todas las ciudades y aldeas, enseñando, y caminando á Jerusalem.

²³И някой си Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? А той им каза:

²³Y díjole uno: Señor, ¿son pocos los que se salvan? Y él les dijo:

²⁴Подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влязат, и не ще могат,

²⁴Porfiad á entrar por la puerta angosta; porque os digo que muchos procurarán entrar, y no podrán.

²⁵след като стане домакинът и затвори вратата, и вие като останете вън, почнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи отвори; а Той в отговор ви каже: Не ви зная откъде сте.

²⁵Después que el padre de familia se levantare, y cerrare la puerta, y comenzareis á estar fuera, y llamar á la puerta, diciendo: Señor, Señor, ábrenos; y respondiendo os dirá: No os conozco de dónde seáis.

²⁶Тогава ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Тебе; и в нашите улици си поучавал.

²⁶Entonces comenzaréis á decir: Delante de ti hemos comido y bebido, y en nuestras plazas enseñaste;

²⁷А Той ще рече: Казвам ви, не зная откъде сте; махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда.

²⁷Y os dirá: Dígoos que no os conozco de dónde seáis; apartaos de mí todos los obreros de iniquidad.

²⁸Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраама, Исаака, Якова и всички пророци в Божието царство, а себе си, изпъдени вън.

²⁸Allí será el llanto y el crujir de dientes, cuando viereis á Abraham, y á Isaac, y á Jacob, y á todos los profetas en el reino de Dios, y vosotros excluídos.

²⁹И ще дойдат от изток и запад, от север и юг, и ще седнат в Божието царство.

²⁹Y vendrán del Oriente y del Occidente, del Norte y del Mediodía, y se sentarán á la mesa en el reino de Dios.

³⁰И, ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.

³⁰Y he aquí, son postreros los que eran los primeros; y son primeros los que eran los postreros

³¹В същия час дойдоха някои фарисеи, които Му казаха: Излез и иди си оттук, защото Ирод иска да Те убие,

³¹Aquel mismo día llegaron unos de los Fariseos, diciéndole: Sal, y vete de aquí, porque Herodes te quiere matar.

³²И рече им: Идете, кажете на тая лисица: Ето изгонвам бесове, и изцелявам днес и утре, и в третия ден свършвам.

³²Y les dijo: Id, y decid á aquella zorra: He aquí, echo fuera demonios y acabo sanidades hoy y mañana, y al tercer día soy consumado.

³³Обаче трябва днес и утре и други [ден] да пътувам; защото не е възможно пророк да загине вън от Ерусалим.

³³Empero es menester que hoy, y mañana, y pasado mañana camine; porque no es posible que profeta muera fuera de Jerusalem.

³⁴Ерусалиме! Ерусалиме! ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошка [прибира] пилците си под крилете си, но не искахте!

³⁴Jerusalem, Jerusalem! que matas á los profetas, y apedreas á los que son enviados á ti: ­cuántas veces quise juntar tus hijos, como la gallina sus pollos debajo de sus alas, y no quisiste!

³⁵Ето, оставя се вам дома ви [пуст]; и казвам ви, няма да Ме видите до когато кажете: Благословен Който иде в Господното име.

³⁵He aquí, os es dejada vuestra casa desierta: y os digo que no me veréis hasta que venga tiempo cuando digáis: Bendito el que viene en nombre del Señor.