¹Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.

¹Y ACONTECIO que entrando en casa de un príncipe de los Fariseos un sábado á comer pan, ellos le acechaban.

²И ето, пред Него имаше някой си красничав човек.

²Y he aquí un hombre hidrópico estaba delante de él.

³И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?

³Y respondiendo Jesús, habló á los doctores de la ley y á los Fariseos, diciendo: ¿Es lícito sanar en sábado?

⁴А те мълчаха. И Той, като хвана [човека], изцели го и го пусна.

⁴Y ellos callaron. Entonces él tomándole, le sanó, y despidióle.

⁵И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той на часа да го извлече в съботен ден?

⁵Y respondiendo á ellos dijo: ¿El asno ó el buey de cuál de vosotros caerá en algún pozo, y no lo sacará luego en día de sábado?

⁶И не можаха да отговорят на това.

⁶Y no le podían replicar á estas cosas.

⁷И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:

⁷Y observando cómo escogían los primeros asientos á la mesa, propuso una parábola á los convidados, diciéndoles:

⁸Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,

⁸Cuando fueres convidado de alguno á bodas, no te sientes en el primer lugar, no sea que otro más honrado que tú esté por él convidado,

⁹и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.

⁹Y viniendo el que te llamó á ti y á él, te diga: Da lugar á éste: y entonces comiences con vergüenza á tener el lugar último.

¹⁰Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които седят с тебе на трапезата.

¹⁰Mas cuando fueres convidado, ve, y siéntate en el postrer lugar; porque cuando viniere el que te llamó, te diga: Amigo, sube arriba: entonces tendrás gloria delante de los que juntamente se asientan á la mesa.

¹¹Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си ще се възвиси.

¹¹Porque cualquiera que se ensalza, será humillado; y el que se humilla, será ensalzado.

¹²Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.

¹²Y dijo también al que le había convidado: Cuando haces comida ó cena, no llames á tus amigos, ni á tus hermanos, ni á tus parientes, ni á vecinos ricos; porque también ellos no te vuelvan á convidar, y te sea hecha compensación.

¹³Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;

¹³Mas cuando haces banquete, llama á los pobres, los mancos, los cojos, los ciegos;

¹⁴и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с [какво] да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

¹⁴Y serás bienaventurado; porque no te pueden retribuir; mas te será recompensado en la resurrección de los justos.

¹⁵И като чу това един от седящите с Него, рече Му: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство.

¹⁵Y oyendo esto uno de los que juntamente estaban sentados á la mesa, le dijo: Bienaventurado el que comerá pan en el reino de los cielos.

¹⁶А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.

¹⁶El entonces le dijo: Un hombre hizo una grande cena, y convido á muchos.

¹⁷И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже [всичко] е вече готово.

¹⁷Y á la hora de la cena envió á su siervo á decir á los convidados: Venid, que ya está todo aparejado.

¹⁸А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.

¹⁸Y comenzaron todos á una á excusarse. El primero le dijo: He comprado una hacienda, y necesito salir y verla; te ruego que me des por excusado.

¹⁹Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.

¹⁹Y el otro dijo: He comprado cinco yuntas de bueyes, y voy á probarlos; ruégote que me des por excusado.

²⁰А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда.

²⁰Y el otro dijo: Acabo de casarme, y por tanto no puedo ir.

²¹И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.

²¹Y vuelto el siervo, hizo saber estas cosas á su señor. Entonces enojado el padre de la familia, dijo á su siervo: Ve presto por las plazas y por las calles de la ciudad, y mete acá los pobres, los mancos, y cojos, y ciegos.

²²И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.

²²Y dijo el siervo: Señor, hecho es como mandaste, y aun hay lugar.

²³И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и [колкото намериш] накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

²³Y dijo el señor al siervo: Ve por los caminos y por los vallados, y fuérza los á entrar, para que se llene mi casa.

²⁴защото ви казвам, че никой от поканените, няма да вкуси от вечерята ми.

²⁴Porque os digo que ninguno de aquellos hombres que fueron llamados, gustará mi cena.

²⁵А големи множества вървяха, заедно с Него; и Той се обърна и им рече:

²⁵Y muchas gentes iban con él; y volviéndose les dijo:

²⁶Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

²⁶Si alguno viene á mí, y no aborrece á su padre, y madre, y mujer, é hijos, y hermanos, y hermanas, y aun también su vida, no puede ser mi discípulo.

²⁷Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

²⁷Y cualquiera que no trae su cruz, y viene en pos de mí, no puede ser mi discípulo.

²⁸Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да [я] доизкара?

²⁸Porque ¿cuál de vosotros, queriendo edificar una torre, no cuenta primero sentado los gastos, si tiene lo que necesita para acabarla?

²⁹Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички, които гледат да почнат да му се присмиват и да казват:

²⁹Porque después que haya puesto el fundamento, y no pueda acabarla, todos los que lo vieren, no comiencen á hacer burla de él,

³⁰Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.

³⁰Diciendo: Este hombre comenzó á edificar, y no pudo acabar.

³¹Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет [хиляди]?

³¹¿O cuál rey, habiendo de ir á hacer guerra contra otro rey, sentándose primero no consulta si puede salir al encuentro con diez mil al que viene contra él con veinte mil?

³²Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.

³²De otra manera, cuando aun el otro está lejos, le ruega por la paz, enviándo le embajada.

³³И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.

³³Así pues, cualquiera de vosotros que no renuncia á todas las cosas que posee, no puede ser mi discípulo.

³⁴Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?

³⁴Buena es la sal; mas si aun la sal fuere desvanecida, ¿con qué se adobará?

³⁵Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша.

³⁵Ni para la tierra, ni para el muladar es buena; fuera la arrojan. Quien tiene oídos para oir, oiga.