¹А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат.

¹Y SE llegaban á él todos los publicanos y pecadores á oirle.

²А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешниците и яде с тях.

²Y murmuraban los Fariseos y los escribas, diciendo: Este á los pecadores recibe, y con ellos come.

³И той им изговори тая притча, като каза:

³Y él les propuso esta parábola, diciendo:

⁴Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената докле я намери?

⁴¿Qué hombre de vosotros, teniendo cien ovejas, si perdiere una de ellas, no deja las noventa y nueve en el desierto, y va á la que se perdió, hasta que la halle?

⁵И като я намери, вдига я на рамената си радостен.

⁵Y hallada, la pone sobre sus hombros gozoso;

⁶И като си дойде у дома свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.

⁶Y viniendo á casa, junta á los amigos y á los vecinos, diciéndoles: Dadme el parabién, porque he hallado mi oveja que se había perdido.

⁷Казвам ви, че също така ще има [повече] радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.

⁷Os digo, que así habrá más gozo en el cielo de un pecador que se arrepiente, que de noventa y nueve justos, que no necesitan arrepentimiento.

⁸Или коя жена, ако има десет драхми, и изгуби една драхма, не запаля светило, не помита къщата, и не търси грижливо докле я намери?

⁸¿O qué mujer que tiene diez dracmas, si perdiere una dracma, no enciende el candil, y barre la casa, y busca con diligencia hasta hallarla?

⁹И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.

⁹Y cuando la hubiere hallado, junta las amigas y las vecinas, diciendo: Dadme el parabién, porque he hallado la dracma que había perdido.

¹⁰Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае.

¹⁰Así os digo que hay gozo delante de los ángeles de Dios por un pecador que se arrepiente.

¹¹Каза още: Някой си човек имаше двама сина.

¹¹Y dijo: Un hombre tenía dos hijos;

¹²И по-младият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.

¹²Y el menor de ellos dijo á su padre: Padre, dame la parte de la hacienda que me pertenece: y les repartió la hacienda.

¹³И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.

¹³Y no muchos días después, juntándolo todo el hijo menor, partió lejos á una provincia apartada; y allí desperdició su hacienda viviendo perdidamente.

¹⁴И като иждиви всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение.

¹⁴Y cuando todo lo hubo malgastado, vino una grande hambre en aquella provincia, y comenzóle á faltar.

¹⁵И отиде да се пристави на един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свини.

¹⁵Y fué y se llegó á uno de los ciudadanos de aquella tierra, el cual le envió á su hacienda para que apacentase los puercos.

¹⁶И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свините; но никой не му даваше.

¹⁶Y deseaba henchir su vientre de las algarrobas que comían los puercos; mas nadie se las daba.

¹⁷А като дойде на себе си рече: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад!

¹⁷Y volviendo en sí, dijo: ­Cuántos jornaleros en casa de mi padre tienen abundancia de pan, y yo aquí perezco de hambre!

¹⁸Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе;

¹⁸Me levantaré, é iré á mi padre, y le diré: Padre, he pecado contra el cielo y contra ti;

¹⁹не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.

¹⁹Ya no soy digno de ser llamado tu hijo; hazme como á uno de tus jornaleros.

²⁰И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.

²⁰Y levantándose, vino á su padre. Y como aun estuviese lejos, viólo su padre, y fué movido á misericordia, y corrió, y echóse sobre su cuello, y besóle.

²¹Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам, твой син.

²¹Y el hijo le dijo: Padre, he pecado contra el cielo, y contra ti, y ya no soy digno de ser llamado tu hijo.

²²Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му;

²²Mas el padre dijo á sus siervos: Sacad el principal vestido, y vestidle; y poned un anillo en su mano, y zapatos en sus pies.

²³докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим;

²³Y traed el becerro grueso, y matadlo, y comamos, y hagamos fiesta:

²⁴защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят.

²⁴Porque este mi hijo muerto era, y ha revivido; habíase perdido, y es hallado. Y comenzaron á regocijarse.

²⁵А по-старият му син беше на нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и игри.

²⁵Y su hijo el mayor estaba en el campo; el cual como vino, y llegó cerca de casa, oyó la sinfonía y las danzas;

²⁶И повика един от слугите и попита, що е това.

²⁶Y llamando á uno de los criados, preguntóle qué era aquello.

²⁷А той му рече: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.

²⁷Y él le dijo: Tu hermano ha venido; y tu padre ha muerto el becerro grueso, por haberle recibido salvo.

²⁸И той се разсърди и не искаше да влезе и баща му излезе и го молеше.

²⁸Entonces se enojó, y no quería entrar. Salió por tanto su padre, y le rogaba que entrase.

²⁹А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя, и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си;

²⁹Mas él respondiendo, dijo al padre: He aquí tantos años te sirvo, no habiendo traspasado jamás tu mandamiento, y nunca me has dado un cabrito para gozarme con mis amigos:

³⁰а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.

³⁰Mas cuando vino éste tu hijo, que ha consumido tu hacienda con rameras, has matado para él el becerro grueso.

³¹А той му каза: Синко ти си винаги с мене, и всичко мое твое е.

³¹El entonces le dijo: Hijo, tú siempre estás conmigo, y todas mis cosas son tuyas.

³²Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери.

³²Mas era menester hacer fiesta y holgar nos, porque este tu hermano muerto era, y ha revivido; habíase perdido, y es hallado.