¹И рече на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез който дохождат!

¹Y A SUS discípulos dice: Imposible es que no vengan escándalos; mas ­ay de aquél por quien vienen!

²По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тия малките.

²Mejor le fuera, si le pusiesen al cuello una piedra de molino, y le lanzasen en el mar, que escandalizar á uno de estos pequeñitos.

³Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае прости му.

³Mirad por vosotros: si pecare contra ti tu hermano, repréndele; y si se arrepintiere, perdónale.

⁴И седем пъти на ден ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.

⁴Y si siete veces al día pecare contra ti, y siete veces al día se volviere á ti, diciendo, pésame, perdónale.

⁵И апостолите рекоха на Господа: Придай ни вяра.

⁵Y dijeron los apóstoles al Señor: Auméntanos la fe.

⁶А Господ рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тая черница: Изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала.

⁶Entonces el Señor dijo: Si tuvieseis fe como un grano de mostaza, diréis á este sicómoro: Desarráigate, y plántate en el mar; y os obedecerá.

⁷А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нивата: Влез да ядеш?

⁷¿Y quién de vosotros tiene un siervo que ara ó apacienta, que vuelto del campo le diga luego: Pasa, siéntate á la mesa?

⁸Напротив не ще ли му рече: Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми пошетай, докато ям и пия, и подир това ти ще ядеш и пиеш?

⁸¿No le dice antes: Adereza qué cene, y arremángate, y sírveme hasta que haya comido y bebido; y después de esto, come tú y bebe?

⁹Нима ще благодари на слугата за дето е извършил каквото е било заповядано? [Не вярвам].

⁹¿Da gracias al siervo porque hizo lo que le había sido mandado? Pienso que no.

¹⁰Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме [само] това, което бяхме длъжни да извършим.

¹⁰Así también vosotros, cuando hubiereis hecho todo lo que os es mandado, decid: Siervos inútiles somos, porque lo que debíamos hacer, hicimos.

¹¹И в пътуването Си към Ерусалим Той минаваше [границата] между Самария и Галилея.

¹¹Y aconteció que yendo él á Jerusalem, pasaba por medio de Samaria y de Galilea.

¹²И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като се спряха отдалеч,

¹²Y entrando en una aldea, viniéronle al encuentro diez hombres leprosos, los cuales se pararon de lejos,

¹³извикаха със силен глас, казвайки: Исусе наставниче, смили се за нас!

¹³Y alzaron la voz, diciendo: Jesús, Maestro, ten misericordia de nosotros.

¹⁴И като ги видя, рече им: Идете, покажете се на свещениците. И като отиваха, очистиха се.

¹⁴Y como él los vió, les dijo: Id, mostraos á los sacerdotes. Y aconteció, que yendo ellos, fueron limpios.

¹⁵И един от тях, като видя, че изцеля, върна се и със силен глас славеше Бога,

¹⁵Entonces uno de ellos, como se vió que estaba limpio, volvió, glorificando á Dios á gran voz;

¹⁶и падна на лице при нозете на [Исуса] и Му благодареше. И той бе самарянин.

¹⁶Y derribóse sobre el rostro á sus pies, dándole gracias: y éste era Samaritano.

¹⁷А Исус в отговор му рече: Нали се очистиха десетимата? а где са деветимата?

¹⁷Y respondiendo Jesús, dijo: ¿No son diez los que fueron limpios? ¿Y los nueve dónde están?

¹⁸Не намериха ли се [други] да се върнат и въздадат слава на Бога, освен тоя иноплеменник?

¹⁸¿No hubo quien volviese y diese gloria á Dios sino este extranjero?

¹⁹И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.

¹⁹Y díjole: Levántate, vete; tu fe te ha salvado.

²⁰А [Исус] попитан от фарисеите, кога ще дойде Божието царство, в отговор им каза: Божието царство не иде така щото да се забелязва;

²⁰Y preguntado por los Fariseos, cuándo había de venir el reino de Dios, les respondió y dijo: El reino de Dios no vendrá con advertencia;

²¹нито ще рекат: Ето тук е! или Там е! защото, ето Божието царство е всред вас.

²¹Ni dirán: Helo aquí, ó helo allí: porque he aquí el reino de Dios entre vosotros está.

²²И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите[ поне] един от дните на Човешкия Син, и няма да видите.

²²Y dijo á sus discípulos: Tiempo vendrá, cuando desearéis ver uno de los días del Hijo del hombre, y no lo veréis.

²³И като ви рекат: Ето, тук е! да не отидете, нито да тичате подире[ им].

²³Y os dirán: Helo aquí, ó helo allí. No vayáis, ni sigáis.

²⁴Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден.

²⁴Porque como el relámpago, relampagueando desde una parte de debajo del cielo, resplandece hasta la otra debajo del cielo, así también será el Hijo del hombre en su día.

²⁵Но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение.

²⁵Mas primero es necesario que padezca mucho, y sea reprobado de esta generación.

²⁶И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син;

²⁶Y como fué en los días de Noé, así también será en los días del Hijo del hombre.

²⁷ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ное влезе в ковчега, и дойде потопът и ги погуби всички.

²⁷Comían, bebían, los hombres tomaban mujeres, y las mujeres maridos, hasta el día que entró Noé en el arca; y vino el diluvio, y destruyó á todos.

²⁸Така също, както стана в Лотовите дни; ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха,

²⁸Asimismo también como fué en los días de Lot; comían, bebían, compraban, vendían, plantaban, edificaban;

²⁹а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички, -

²⁹Mas el día que Lot salió de Sodoma, llovió del cielo fuego y azufre, y destruyó á todos:

³⁰подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви.

³⁰Como esto será el día en que el Hijo del hombre se manifestará.

³¹В оня ден, който се намери на къщния покрив, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нива да не се връща назад.

³¹En aquel día, el que estuviere en el terrado, y sus alhajas en casa, no descienda á tomarlas: y el que en el campo, asimismo no vuelva atrás.

³²Помнете Лотовата жена.

³²Acordaos de la mujer de Lot.

³³Който иска да спечели живота {Или: Душата} си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го опази.

³³Cualquiera que procurare salvar su vida, la perderá; y cualquiera que la perdiere, la salvará.

³⁴Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави.

³⁴Os digo que en aquella noche estarán dos en una cama; el uno será tomado, y el otro será dejado.

³⁵Две жени ще мелят заедно; едната ще се вземе, а другата [ще се вземе, а другата]{Повторението на тези думи вероятно е печатна грешка в изданието от 1940 г.} ще се остави.

³⁵Dos mujeres estarán moliendo juntas: la una será tomada, y la otra dejada.

³⁶[Двама ще бъдат на нива; единият ще се вземе, а другият ще се остави].

³⁶Dos estarán en el campo; el uno será tomado, y el otro dejado.

³⁷Отговарят Му, казвайки: Къде, Господи? А Той им рече: Където е трупът, там ще се съберат и орлите.

³⁷Y respondiendo, le dicen: ¿Dónde, Señor? Y él les dijo: Donde estuviere el cuerpo, allá se juntarán también las águilas.