¹Каза им една притча как трябва всякога да се молят, да не ослабват, думайки:

¹Y PROPUSOLES también una parábola sobre que es necesario orar siempre, y no desmayar,

²В някой си град имаше един съдия, който от Бога се не боеше и човека не зачиташе.

²Diciendo: Había un juez en una ciudad, el cual ni temía á Dios, ni respetaba á hombre.

³В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.

³Había también en aquella ciudad una viuda, la cual venía á él diciendo: Hazme justicia de mi adversario.

⁴Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам,

⁴Pero él no quiso por algún tiempo; mas después de esto dijo dentro de sí: Aunque ni temo á Dios, ni tengo respeto á hombre,

⁵пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще й отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане.

⁵Todavía, porque esta viuda me es molesta, le haré justicia, porque al fin no venga y me muela.

⁶И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия!

⁶Y dijo el Señor: Oid lo que dice el juez injusto.

⁷А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?

⁷¿Y Dios no hará justicia á sus escogidos, que claman á él día y noche, aunque sea longánime acerca de ellos?

⁸Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?

⁸Os digo que los defenderá presto. Empero cuando el Hijo del hombre viniere, ¿hallará fe en la tierra?

⁹И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча:

⁹Y dijo también á unos que confiaban de sí como justos, y menospreciaban á los otros, esta parábola:

¹⁰Двама души възлязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник.

¹⁰Dos hombres subieron al templo á orar: el uno Fariseo, el otro publicano.

¹¹Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.

¹¹El Fariseo, en pie, oraba consigo de esta manera: Dios, te doy gracias, que no soy como los otros hombres, ladrones, injustos, adúlteros, ni aun como este publicano;

¹²Постя дваж в седмицата, давам десетък от всичко що придобия.

¹²Ayuno dos veces á la semana, doy diezmos de todo lo que poseo.

¹³А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника.

¹³Mas el publicano estando lejos no quería ni aun alzar los ojos al cielo, sino que hería su pecho, diciendo: Dios, sé propició á mí pecador.

¹⁴Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

¹⁴Os digo que éste descendió á su casa justificado antes que el otro; porque cualquiera que se ensalza, será humillado; y el que se humilla, será ensalzado.

¹⁵Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, смъмриха ги.

¹⁵Y traían á él los niños para que los tocase; lo cual viendo los discípulos les reñían.

¹⁶Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.

¹⁶Mas Jesús llamándolos, dijo: Dejad los niños venir á mí, y no los impidáis; porque de tales es el reino de Dios.

¹⁷Истина ви казвам: Който не приеме, като детенце, Божието царство, той никак няма да влезе в него.

¹⁷De cierto os digo, que cualquiera que no recibiere el reino de Dios como un niño, no entrará en él.

¹⁸И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да сторя за да наследя вечен живот?

¹⁸Y preguntóle un príncipe, diciendo: Maestro bueno, ¿qué haré para poseer la vida eterna?

¹⁹А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.

¹⁹Y Jesús le dijo: ¿Por qué me llamas bueno? ninguno hay bueno sino sólo Dios.

²⁰Знаеш заповедите: "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";

²⁰Los mandamientos sabes: No matarás: No adulterarás: No hurtarás: No dirás falso testimonio: Honra á tu padre y á tu madre.

²¹А той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.

²¹Y él dijo: Todas estas cosas he guardado desde mi juventud.

²²Исус, като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай го на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай.

²²Y Jesús, oído esto, le dijo: Aun te falta una cosa: vende todo lo que tienes, y da á los pobres, y tendrás tesoro en el cielo; y ven, sígueme.

²³И той, като чу това наскърби се много, защото беше твърде богат.

²³Entonces él, oídas estas cosas, se puso muy triste, porque era muy rico.

²⁴И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влязат в Божието царство, ония които имат богатство!

²⁴Y viendo Jesús que se había entristecido mucho, dijo: ­Cuán dificultosamente entrarán en el reino de Dios los que tienen riquezas!

²⁵Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

²⁵Porque más fácil cosa es entrar un camello por el ojo de una aguja, que un rico entrar en el reino de Dios.

²⁶А ония, които чуха това рекоха: Тогава кой може да се спаси?

²⁶Y los que lo oían, dijeron: ¿Y quién podrá ser salvo?

²⁷А Той каза: Невъзможното за човеците за Бога е възможно.

²⁷Y él les dijo: Lo que es imposible para con los hombres, posible es para Dios.

²⁸А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме.

²⁸Entonces Pedro dijo: He aquí, nosotros hemos dejado las posesiones nuestras, y te hemos seguido.

²⁹А Той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща, или жена, или братя, или родители, или чада, заради Божието царство,

²⁹Y él les dijo: De cierto os digo, que nadie hay que haya dejado casa, padres, ó hermanos, ó mujer, ó hijos, por el reino de Dios,

³⁰който да не получи многократно повече в сегашно време, а в идещия свят вечен живот.

³⁰Que no haya de recibir mucho más en este tiempo, y en el siglo venidero la vida eterna.

³¹И като взе дванадесетте при Себе Си, рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим, и ще се изпълни, в Човешкия Син, всичко що е писано чрез пророците.

³¹Y Jesús, tomando á los doce, les dijo: He aquí subimos á Jerusalem, y serán cumplidas todas las cosas que fueron escritas por los profetas, del Hijo del hombre.

³²Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще Му се поругаят, и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,

³²Porque será entregado á las gentes, y será escarnecido, é injuriado, y escupido.

³³и, когато Го бият, ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.

³³Y después que le hubieren azotado, le matarán: mas al tercer día resucitará.

³⁴Но те не разбираха нищо от това; и тая дума беше скрита за тях, и не разбираха това, което се казваше.

³⁴Pero ellos nada de estas cosas entendían, y esta palabra les era encubierta, y no entendían lo que se decía.

³⁵А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси.

³⁵Y aconteció que acercándose él á Jericó, un ciego estaba sentado junto al camino mendigando;

³⁶И като чу, че минава народ, попита какво е това.

³⁶El cual como oyó la gente que pasaba, preguntó qué era aquello.

³⁷И казаха му, че Исус Назарянинът минава.

³⁷Y dijéronle que pasaba Jesús Nazareno.

³⁸Тогава той извика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!

³⁸Entonces dió voces, diciendo: Jesús, Hijo de David, ten misericordia de mí.

³⁹А тия, които вървяха отпред го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!

³⁹Y los que iban delante, le reñían que callase; mas él clamaba mucho más: Hijo de David, ten misericordia de mí.

⁴⁰И тъй, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи попита го:

⁴⁰Jesús entonces parándose, mandó traerle á sí: y como él llegó, le preguntó,

⁴¹Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи да прогледам.

⁴¹Diciendo: ¿Qué quieres que te haga? Y él dijo: Señor, que vea.

⁴²Исус му рече: Прогледай; твоята вяра те изцели.

⁴²Y Jesús le dijo: Ve, tu fe te ha hecho salvo.

⁴³И той веднага прогледа, и тръгна веднага след Него, като славеше Бога. И всичките люде, като видяха това въздадоха хвала на Бога.

⁴³Y luego vió, y le seguía, glorificando á Dios: y todo el pueblo como lo vió, dió á Dios alabanza.