¹След това [Исус] влезе в Ерихон, и минаваше през града.

¹Y HABIENDO entrado Jesús, iba pasando por Jericó;

²И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат,

²Y he aquí un varón llamado Zaqueo, el cual era el principal de los publicanos, y era rico;

³искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст.

³Y procuraba ver á Jesús quién fuese; mas no podía á causa de la multitud, porque era pequeño de estatura.

⁴И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.

⁴Y corriendo delante, subióse á un árbol sicómoro para verle; porque había de pasar por allí.

⁵Исус като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.

⁵Y como vino á aquel lugar Jesús, mirando, le vió, y díjole: Zaqueo, date priesa, desciende, porque hoy es necesario que pose en tu casa.

⁶И той побърза да слезе, и прие Го с радост.

⁶Entonces él descendió apriesa, y le recibió gozoso.

⁷И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.

⁷Y viendo esto, todos murmuraban, diciendo que había entrado á posar con un hombre pecador.

⁸А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето [от сега] давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам [му] четверократно.

⁸Entonces Zaqueo, puesto en pie, dijo al Señor: He aquí, Señor, la mitad de mis bienes doy á los pobres; y si en algo he defraudado á alguno, lo vuelvo con el cuatro tanto.

⁹И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.

⁹Y Jesús le dijo: Hoy ha venido la salvación á esta casa; por cuanto él también es hijo de Abraham.

¹⁰Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.

¹⁰Porque el Hijo del hombre vino á buscar y á salvar lo que se había perdido.

¹¹И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.

¹¹Y oyendo ellos estas cosas, prosiguió Jesús y dijo una parábola, por cuanto estaba cerca de Jerusalem, y porque pensaban que luego había de ser manifestado el reino de Dios.

¹²Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.

¹²Dijo pues: Un hombre noble partió á una provincia lejos, para tomar para sí un reino, y volver.

¹³И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с [това] докле дойда.

¹³Mas llamados diez siervos suyos, les dió diez minas, y díjoles: Negociad entre tanto que vengo.

¹⁴Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланици да кажат: Не щем този да царува над нас.

¹⁴Empero sus ciudadanos le aborrecían, y enviaron tras de él una embajada, diciendo: No queremos que éste reine sobre nosotros.

¹⁵А като получи царската власт и се върна, заповяда да му повикат ония слуги, на които бе дал парите за да знае какво са припечелили чрез търгуване.

¹⁵Y aconteció, que vuelto él, habiendo tomado el reino, mandó llamar á sí á aquellos siervos á los cuales había dado el dinero, para saber lo que había negociado cada uno.

¹⁶Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.

¹⁶Y vino el primero, diciendo: Señor, tu mina ha ganado diez minas.

¹⁷И рече му: Хубаво, добри слуго! понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.

¹⁷Y él le dice: Está bien, buen siervo; pues que en lo poco has sido fiel, tendrás potestad sobre diez ciudades.

¹⁸Дойде и вторият и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.

¹⁸Y vino otro, diciendo: Señor, tu mina ha hecho cinco minas.

¹⁹А рече и на него: Бъди и ти над пет града.

¹⁹Y también á éste dijo: Tú también sé sobre cinco ciudades.

²⁰Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;

²⁰Y vino otro, diciendo: Señor, he aquí tu mina, la cual he tenido guardada en un pañizuelo:

²¹Защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.

²¹Porque tuve miedo de ti, que eres hombre recio; tomas lo que no pusiste, y siegas lo que no sembraste.

²²[Господарят] му казва: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;

²²Entonces él le dijo: Mal siervo, de tu boca te juzgo. Sabías que yo era hombre recio, que tomo lo que no puse, y que siego lo que no sembré;

²³тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?

²³¿Por qué, no diste mi dinero al banco, y yo viniendo lo demandara con el logro?

²⁴И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата, и дайте я на този, който има десетте мнаси.

²⁴Y dijo á los que estaban presentes: Quitadle la mina, y dadla al que tiene las diez minas.

²⁵(Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)

²⁵Y ellos le dijeron: Señor, tiene diez minas.

²⁶Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който, няма, от него ще се отнеме и това, което има.

²⁶Pues yo os digo que á cualquiera que tuviere, le será dado; mas al que no tuviere, aun lo que tiene le será quitado.

²⁷А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.

²⁷Y también á aquellos mis enemigos que no querían que yo reinase sobre ellos, traedlos acá, y degolladlos delante de mí.

²⁸И като изрече това, [Исус] вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.

²⁸Y dicho esto, iba delante subiendo á Jerusalem.

²⁹И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече [им:]

²⁹Y aconteció, que llegando cerca de Bethfagé, y de Bethania, al monte que se llama de las Olivas, envió dos de sus discípulos,

³⁰Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.

³⁰Diciendo: Id á la aldea de enfrente; en la cual como entrareis, hallaréis un pollino atado, en el que ningún hombre se ha sentado jamás; desatadlo, y traedlo.

³¹И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? кажете така: На Господа трябва.

³¹Y si alguien os preguntare, ¿por qué lo desatáis? le responderéis así: Porque el Señor lo ha menester.

³²И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.

³²Y fueron los que habían sido enviados, y hallaron como les dijo.

³³И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето?

³³Y desatando ellos el pollino, sus dueños les dijeron: ¿Por qué desatáis el pollino?

³⁴А те казаха: На Господа трябва.

³⁴Y ellos dijeron: Porque el Señor lo ha menester.

³⁵И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса.

³⁵Y trajéronlo á Jesús; y habiéndo echado sus vestidos sobre el pollino, pusieron á Jesús encima.

³⁶И като вървеше Той, [людете] постилаха дрехите си по пътя.

³⁶Y yendo él tendían sus capas por el camino.

³⁷И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:

³⁷Y como llegasen ya cerca de la bajada del monte de las Olivas, toda la multitud de los discípulos, gozándose, comenzaron á alabar á Dios á gran voz por todas las maravillas que habían visto,

³⁸Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!

³⁸Diciendo: ­Bendito el rey que viene en el nombre del Señor: paz en el cielo, y gloria en lo altísimo!

³⁹А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.

³⁹Entonces algunos de los Fariseos de la compañía, le dijeron: Maestro, reprende á tus discípulos.

⁴⁰И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.

⁴⁰Y él respondiendo, les dijo: Os digo que si éstos callaren, las piedras clamarán.

⁴¹И като се приближи и видя града, плака за него и каза:

⁴¹Y como llegó cerca viendo la ciudad, lloró sobre ella,

⁴²Да беше знаел ти, да! ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти! но сега е скрито от очите ти.

⁴²Diciendo: ­Oh si también tú conocieses, á lo menos en este tu día, lo que toca á tu paz! mas ahora está encubierto de tus ojos.

⁴³Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те отеснят отвред,

⁴³Porque vendrán días sobre ti, que tus enemigos te cercarán con baluarte, y te pondrán cerco, y de todas partes te pondrán en estrecho,

⁴⁴и ще те разорят и [ще избият] жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.

⁴⁴Y te derribarán á tierra, y á tus hijos dentro de ti; y no dejarán sobre ti piedra sobre piedra; por cuanto no conociste el tiempo de tu visitación.

⁴⁵И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им:

⁴⁵Y entrando en el templo, comenzó á echar fuera á todos los que vendían y compraban en él.

⁴⁶Писано е: "И домът Ми ще бъде молитвен дом": а вие го направихте "разбойнически вертеп".

⁴⁶Diciéndoles: Escrito está: Mi casa, casa de oración es; mas vosotros la habéis hecho cueva de ladrones.

⁴⁷И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят;

⁴⁷Y enseñaba cada día en el templo; mas los príncipes de los sacerdotes, y los escribas, y los principales del pueblo procuraban matarle.

⁴⁸Но не намериха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.

⁴⁸Y no hallaban qué hacerle, porque todo el pueblo estaba suspenso oyéndole.