¹И в един от дните, когато Той поучаваше людете в храма и проповядваше благовестието, надойдоха главните свещеници и книжниците със старейшините и Му рекоха:

¹Y ACONTECIO un día, que enseñando él al pueblo en el templo, y anunciando el evangelio, llegáronse los príncipes de los sacerdotes y los escribas, con los ancianos;

²Кажи ни с каква власт правиш това? или, кой е онзи, който Ти е дал тази власт?

²Y le hablaron, diciendo: Dinos: ¿con qué potestad haces estas cosas? ¿ó quién es el que te ha dado esta potestad?

³И в отговор им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос, и отговорете Ми:

³Respondiendo entonces Jesús, les dijo: Os preguntaré yo también una palabra; respondedme:

⁴Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците?

⁴El bautismo de Juan, ¿era del cielo, ó de los hombres?

⁵А те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, ще каже: Защо го не повярвахте?

⁵Mas ellos pensaban dentro de sí, diciendo: Si dijéremos, del cielo, dirá: ¿Por qué, pues, no le creísteis?

⁶Но ако речем: От човеците, всичките люде ще ни убият с камъни, защото са убедени, че Иоан беше пророк.

⁶Y si dijéremos, de los hombres, todo el pueblo nos apedreará: porque están ciertos que Juan era profeta.

⁷И отговориха, че не знаят от къде [беше].

⁷Y respondieron que no sabían de dónde.

⁸Тогава Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.

⁸Entonces Jesús les dijo: Ni yo os digo con qué potestad hago estas cosas.

⁹И почна да говори на людете тази притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци, и отиде в чужбина за дълго време.

⁹Y comenzó á decir al pueblo esta parábola: Un hombre plantó una viña, y arrendóla á labradores, y se ausentó por mucho tiempo.

¹⁰И във време [на беритбата] прати един слуга при земеделците за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.

¹⁰Y al tiempo, envió un siervo á los labradores, para que le diesen del fruto de la viña; mas los labradores le hirieron, y enviaron vacío.

¹¹И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен.

¹¹Y volvió á enviar otro siervo; mas ellos á éste también, herido y afrentado, le enviaron vacío.

¹²Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.

¹²Y volvió á enviar al tercer siervo; mas ellos también á éste echaron herido.

¹³Тогава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат.

¹³Entonces el señor de la viña dijo: ¿Qué haré? Enviaré mi hijo amado: quizás cuando á éste vieren, tendrán respeto.

¹⁴Но земеделците, като го видяха, разискаха помежду си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.

¹⁴Mas los labradores, viéndole, pensaron entre sí, diciendo: Este es el heredero; venid, matémosle para que la heredad sea nuestra.

¹⁵Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето?

¹⁵Y echáronle fuera de la viña, y le mataron. ¿Qué pues, les hará el señor de la viña?

¹⁶Ще дойде и ще погуби тия земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това рекоха: Дано не бъде!

¹⁶Vendrá, y destruirá á estos labradores, y dará su viña á otros. Y como ellos lo oyeron, dijeron: ­Dios nos libre!

¹⁷А той ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла"?

¹⁷Mas él mirándolos, dice: ¿Qué pues es lo que está escrito: La piedra que condenaron los edificadores, Esta fué por cabeza de esquina?

¹⁸Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне.

¹⁸Cualquiera que cayere sobre aquella piedra, será quebrantado; mas sobre el que la piedra cayere, le desmenuzará.

¹⁹И в същия час книжниците и главните свещеници се стараеха да турят ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тая притча против тях, но се бояха от народа.

¹⁹Y procuraban los príncipes de los sacerdotes y los escribas echarle mano en aquella hora, porque entendieron que contra ellos había dicho esta parábola: mas temieron al pueblo.

²⁰И като Го наблюдаваха, пратиха издебници, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, тъй щото да Го предадат на началството и на властта на управителя.

²⁰Y acechándole enviaron espías que se simulasen justos, para sorprenderle en palabras, para que le entregasen al principado y á la potestad del presidente.

²¹И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;

²¹Los cuales le preguntaron, diciendo: Maestro, sabemos que dices y enseñas bien, y que no tienes respeto á persona; antes enseñas el camino de Dios con verdad.

²²право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не?

²²¿Nos es lícito dar tributo á César, ó no?

²³А Той разбра лукавството им, и рече им:

²³Mas él, entendiendo la astucia de ellos, les dijo: ¿Por qué me tentáis?

²⁴Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И [в отговор] казаха: Кесарев.

²⁴Mostradme la moneda. ¿De quién tiene la imagen y la inscripción? Y respondiendo dijeron: De César.

²⁵А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога.

²⁵Entonces les dijo: Pues dad á César lo que es de César; y lo que es de Dios, á Dios.

²⁶И не можаха да уловят [нещо] в думата пред народа; и, зачудени на отговора Му, млъкнаха.

²⁶Y no pudieron reprender sus palabras delante del pueblo: antes maravillados de su respuesta, callaron.

²⁷Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:

²⁷Y llegándose unos de los Saduceos, los cuales niegan haber resurrección, le preguntaron,

²⁸Учителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомък на брата си".

²⁸Diciendo: Maestro, Moisés nos escribió: Si el hermano de alguno muriere teniendo mujer, y muriere sin hijos, que su hermano tome la mujer, y levante simiente á su hermano.

²⁹А имаше седмина братя; и първият взе жена и умря бездетен.

²⁹Fueron, pues, siete hermanos: y el primero tomó mujer, y murió sin hijos.

³⁰И вторият и третият я взеха;

³⁰Y la tomó el segundo, el cual también murió sin hijos.

³¹така също и седмината я взеха и умряха без да оставят деца.

³¹Y la tomó el tercero: asimismo también todos siete: y muerieron sin dejar prole.

³²А после умря и жената.

³²Y á la postre de todos murió también la mujer.

³³И тъй, във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? защото и седмината я имаха за жена.

³³En la resurrección, pues, ¿mujer de cuál de ellos será? porque los siete la tuvieron por mujer.

³⁴А Исус им рече: Човеците на този свят се женят и се омъжват;

³⁴Entonces respondiendo Jesús, les dijo: Los hijos de este siglo se casan, y son dados en casamiento:

³⁵а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят нито се омъжват.

³⁵Mas los que fueren tenidos por dignos de aquel siglo y de la resurrección de los muertos, ni se casan, ni son dados en casamiento:

³⁶И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и, като участници на възкресението, са чада на Бога.

³⁶Porque no pueden ya más morir: porque son iguales á los ángeles, y son hijos de Dios, cuando son hijos de la resurrección.

³⁷А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа [в мястото дето писа] за къпината, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".

³⁷Y que los muertos hayan de resucitar, aun Moisés lo enseñó en el pasaje de la zarza, cuando llama al Señor: Dios de Abraham, y Dios de Isaac, y Dios de Jacob.

³⁸Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.

³⁸Porque Dios no es Dios de muertos, mas de vivos: porque todos viven á él.

³⁹А някои от книжниците в отговор рекоха: Учителю, Ти добре каза.

³⁹Y respondiéndole unos de los escribas, dijeron: Maestro, bien has dicho.

⁴⁰Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.

⁴⁰Y no osaron más preguntarle algo.

⁴¹И рече им: Как казват, че Христос е Давидов син?

⁴¹Y él les dijo: ¿Cómo dicen que el Cristo es hijo de David?

⁴²Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: - Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми.

⁴²Y el mismo David dice en el libro de los Salmos: Dijo el Señor á mi Señor: Siéntate á mi diestra,

⁴³Докле положа враговете Ти за Твое подножие.

⁴³Entre tanto que pongo tus enemigos por estrado de tus pies.

⁴⁴И тъй, Давид Го нарича Господ; тогава как е негов син?

⁴⁴Así que David le llama Señor: ¿cómo pues es su hijo?

⁴⁵И когато слушаха всичките люде, Той рече на учениците Си:

⁴⁵Y oyéndole todo el pueblo, dijo á sus discípulos:

⁴⁶Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите, и първите места по угощенията;

⁴⁶Guardaos de los escribas, que quieren andar con ropas largas, y aman las salutaciones en las plazas, y las primeras sillas en las sinagogas, y los primeros asientos en las cenas;

⁴⁷които изпояждат домовете на вдовиците, и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.

⁴⁷Que devoran las casas de las viudas, poniendo por pretexto la larga oración: éstos recibirán mayor condenación.