¹В същия ден Исус излезе из къщи и седна край езерото.

¹Y AQUEL día, saliendo Jesús de casa, se sentó junto á la mar.

²И събраха се до Него големи множества, така щото влезе и седна в една ладия; а целият народ стоеше на брега.

²Y se allegaron á él muchas gentes; y entrándose él en el barco, se sentó, y toda la gente estaba á la ribera.

³И говореше им много с притчи, казвайки: Ето, сеячът излезе да сее;

³Y les habló muchas cosas por parábolas, diciendo: He aquí el que sembraba salió á sembrar.

⁴и като сееше някои[ зърна] паднаха край пътя: птиците дойдоха и ги изкълваха.

⁴Y sembrando, parte de la simiente cayó junto al camino; y vinieron las aves, y la comieron.

⁵А други паднаха на канаристите места, гдето нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

⁵Y parte cayó en pedregales, donde no tenía mucha tierra; y nació luego, porque no tenía profundidad de tierra:

⁶а като изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен изсъхнаха.

⁶Mas en saliendo el sol, se quemó; y secóse, porque no tenía raíz.

⁷Други пък паднаха между тръните; тръните пораснаха и ги заглушиха.

⁷Y parte cayó en espinas; y las espinas crecieron, y la ahogaron.

⁸А други паднаха на добра земя, и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.

⁸Y parte cayó en buena tierra, y dió fruto, cuál a ciento, cuál á sesenta, y cuál á treinta.

⁹Който има уши [да слуша], нека слуша.

⁹Quien tiene oídos para oir, oiga.

¹⁰Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи?

¹⁰Entonces, llegándose los discípulos, le dijeron: ¿Por qué les hablas por parábolas?

¹¹А Той в отговор им каза: [Защото] на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.

¹¹Y él respondiendo, les dijo: Por que á vosotros es concedido saber los misterios del reino de los cielos; mas á ellos no es concedido.

¹²Защото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

¹²Porque á cualquiera que tiene, se le dará, y tendrá más; pero al que no tiene, aun lo que tiene le será quitado.

¹³Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуят а не слушат, нито разбират.

¹³Por eso les hablo por parábolas; porque viendo no ven, y oyendo no oyen, ni entienden.

¹⁴На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: "С уши ще чуете, а никак няма да разберете; И с очи ще гледате, а никак няма да видите.

¹⁴De manera que se cumple en ellos la profecía de Isaías, que dice: De oído oiréis, y no entenderéis; Y viendo veréis, y no miraréis.

¹⁵Защото сърцето на тия люде е задебеляло И с ушите си тежко чуват, И очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, И да чуят с ушите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат, И Аз да ги изцеля".

¹⁵Porque el corazón de este pueblo está engrosado, Y de los oídos oyen pesadamente, Y de sus ojos guiñan: Para que no vean de los ojos, Y oigan de los oídos, Y del corazón entiendan, Y se conviertan, Y yo los sane.

¹⁶А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват.

¹⁶Mas bienaventurados vuestros ojos, porque ven; y vuestros oídos, porque oyen.

¹⁷Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.

¹⁷Porque de cierto os digo, que muchos profetas y justos desearon ver lo que veis, y no lo vieron: y oir lo que oís, y no lo oyeron.

¹⁸Вие, прочее, чуйте [какво значи] притчата за сеяча.

¹⁸Oid, pues, vosotros la parábola del que siembra:

¹⁹При всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му; той е посеяното край пътя.

¹⁹Oyendo cualquiera la palabra del reino, y no entendiéndola, viene el malo, y arrebata lo que fué sembrado en su corazón: éste es el que fué sembrado junto al camino.

²⁰А посеяното на канаристите места е оня, който чуе словото и веднага с радост го приема;

²⁰Y el que fué sembrado en pedregales, éste es el que oye la palabra, y luego la recibe con gozo.

²¹корен, обаче, няма в себе си, но е привременен; и когато настане напаст или гонение поради словото, на часа се съблазнява.

²¹Mas no tiene raíz en sí, antes es temporal que venida la aflicción ó la persecución por la palabra, luego se ofende.

²²А посеяното между тръните е оня, който чува словото; но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото, и той става безплоден.

²²Y el que fué sembrado en espinas, éste es el que oye la palabra; pero el afán de este siglo y el engaño de las riquezas, ahogan la palabra, y hácese infructuosa.

²³А посеяното на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.

²³Mas el que fué sembrado en buena tierra, éste es el que oye y entiende la palabra, y el que lleva fruto: y lleva uno á ciento, y otro á sesenta, y otro á treinta.

²⁴Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се оприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си;

²⁴Otra parábola les propuso, diciendo: El reino de los cielos es semejante al hombre que siembra buena simiente en su campo:

²⁵но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.

²⁵Mas durmiendo los hombres, vino su enemigo, y sembró cizaña entre el trigo, y se fué.

²⁶И когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.

²⁶Y como la hierba salió é hizo fruto, entonces apareció también la cizaña.

²⁷А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? тогова откъде са плевелите?

²⁷Y llegándose los siervos del padre de la familia, le dijeron: Señor, ¿no sembraste buena simiente en tu campo? ¿de dónde, pues, tiene cizaña?

²⁸Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим?

²⁸Y él les dijo: Un hombre enemigo ha hecho esto. Y los siervos le dijeron: ¿Quieres, pues, que vayamos y la cojamos?

²⁹А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото.

²⁹Y él dijo: No; porque cogiendo la cizaña, no arranquéis también con ella el trigo.

³⁰Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.

³⁰Dejad crecer juntamente lo uno y lo otro hasta la siega; y al tiempo de la siega yo diré á los segadores: Coged primero la cizaña, y atadla en manojos para quemarla; mas recoged el trigo en mi alfolí.

³¹Друга притча им предложи, казвайки: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си;

³¹Otra parábola les propuso, diciendo: El reino de los cielos es semejante al grano de mostaza, que tomándolo alguno lo sembró en su campo:

³²което наистина е по-малко от всичките семена, но, когато порасте, е по-голямо от злаковете, и става дърво, така щото небесните птици дохождат и се подслоняват по клончетата му.

³²El cual á la verdad es la más pequeña de todas las simientes; mas cuando ha crecido, es la mayor de las hortalizas, y se hace árbol, que vienen las aves del cielo y hacen nidos en sus ramas.

³³Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.

³³Otra parábola les dijo: El reino de los cielos es semejante á la levadura que tomó una mujer, y escondió en tres medidas de harina, hasta que todo quedó leudo.

³⁴Всичко това Исус изказа на народа с притчи, и без притчи не им говореше;

³⁴Todo esto habló Jesús por parábolas á las gentes, y sin parábolas no les hablaba:

³⁵за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: - "Ще отворя устата Си в притчи; Ще изкажа скритото още от създанието на света".

³⁵Para que se cumpliese lo que fué dicho por el profeta, que dijo: Abriré en parábolas mi boca; Rebosaré cosas escondidas desde la fundación del mundo.

³⁶Тогава Той остави народа и дойде в къщи. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.

³⁶Entonces, despedidas las gentes, Jesús se vino á casa; y llegándose á él sus discípulos, le dijeron: Decláranos la parábola de la cizaña del campo.

³⁷А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;

³⁷Y respondiendo él, les dijo: El que siembra la buena simiente es el Hijo del hombre;

³⁸нивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; а плевелите са чадата на лукавия;

³⁸Y el campo es el mundo; y la buena simiente son los hijos del reino, y la cizaña son los hijos del malo;

³⁹неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века; а жетварите са ангели.

³⁹Y el enemigo que la sembró, es el diablo; y la siega es el fin del mundo, y los segadores son los ángeles.

⁴⁰И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века.

⁴⁰De manera que como es cogida la cizaña, y quemada al fuego, así será en el fin de este siglo.

⁴¹Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие,

⁴¹Enviará el Hijo del hombre sus ángeles, y cogerán de su reino todos los escándalos, y los que hacen iniquidad,

⁴²и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

⁴²Y los echarán en el horno de fuego: allí será el lloro y el crujir de dientes.

⁴³Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца си. Който има уши [да слуша], нека слуша.

⁴³Entonces los justos resplandecerán como el sol en el reino de su Padre: el que tiene oídos para oir, oiga.

⁴⁴Небесното царство прилича на имане скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го, и в радостта си отива, продава всичко що има, и купува оная нива.

⁴⁴Además, el reino de los cielos es semejante al tesoro escondido en el campo; el cual hallado, el hombre lo encubre, y de gozo de ello va, y vende todo lo que tiene, y compra aquel campo.

⁴⁵Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери,

⁴⁵También el reino de los cielos es semejante al hombre tratante, que busca buenas perlas;

⁴⁶и, като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко що имаше и го купи.

⁴⁶Que hallando una preciosa perla, fué y vendió todo lo que tenía, y la compró.

⁴⁷Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събира[ риби] от всякакъв вид,

⁴⁷Asimismo el reino de los cielos es semejante á la red, que echada en la mar, coge de todas suertes de peces:

⁴⁸и, като се напълни изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.

⁴⁸La cual estando llena, la sacaron á la orilla; y sentados, cogieron lo bueno en vasos, y lo malo echaron fuera.

⁴⁹Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ще отлъчат нечестивите измежду праведните,

⁴⁹Así será al fin del siglo: saldrán los ángeles, y apartarán á los malos de entre los justos,

⁵⁰и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби,

⁵⁰Y los echarán en el horno del fuego: allí será el lloro y el crujir de dientes.

⁵¹[Исус им казва]: Разбрахте ли всичко това? Те Му казват: Разбрахме.

⁵¹Díceles Jesús: ¿Habéis entendido todas estas cosas? Ellos responden: Sí, Señor.

⁵²А Той им рече: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо.

⁵²Y él les dijo: Por eso todo escriba docto en el reino de los cielos, es semejante á un padre de familia, que saca de su tesoro cosas nuevas y cosas viejas.

⁵³Тогава Исус, когато свърши тия притчи замина си оттам.

⁵³Y aconteció que acabando Jesús estas parábolas, pasó de allí.

⁵⁴И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така щото те се чудеха и думаха: От къде са на Тогова тая мъдрост и тия велики дела?

⁵⁴Y venido á su tierra, les enseñaba en la sinagoga de ellos, de tal manera que ellos estaban atónitos, y decían: ¿De dónde tiene éste esta sabiduría, y estas maravillas?

⁵⁵Не е ли Тоя син на дърводелеца? Майка Му не казва ли се Мария, и братята Му Яков и Иосиф, Симон и Юда?

⁵⁵¿No es éste el hijo del carpintero? ¿no se llama su madre María, y sus hermanos Jacobo y José, y Simón, y Judas?

⁵⁶И сестрите Му не са ли всички при нас? От къде е, прочее, на този всичко това?

⁵⁶¿Y no están todas sus hermanas con nosotros? ¿De dónde, pues, tiene éste todas estas cosas?

⁵⁷И съблазняваха се в Него. А Исус им рече: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и в своя дом.

⁵⁷Y se escandalizaban en él. Mas Jesús les dijo: No hay profeta sin honra sino en su tierra y en su casa.

⁵⁸И не извърши там много велики дела, поради неверието им.

⁵⁸Y no hizo allí muchas maravillas, á causa de la incredulidad de ellos.