¹В онова време четверовластникът Ирод чу слуха, [който се носеше] за Исуса;

¹EN aquel tiempo Herodes el tetrarca oyó la fama de Jesús,

²и рече на слугите си: Тоя е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и затова тия сили действуват чрез него.

²Y dijo á sus criados: Este es Juan el Bautista: él ha resucitado de los muertos, y por eso virtudes obran en él.

³Защото Ирод беше хванал Иоана и беше го вързал и турил в тъмница, поради Иродиада, жената на брат си Филипа;

³Porque Herodes había prendido á Juan, y le había aprisionado y puesto en la cárcel, por causa de Herodías, mujer de Felipe su hermano;

⁴понеже Иоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.

⁴Porque Juan le decía: No te es lícito tenerla.

⁵И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го имаха за пророк.

⁵Y quería matarle, mas temía al pueblo; porque le tenían como á profeta.

⁶А когато настана рожденият ден на Ирода, Иродиадината дъщеря игра всред [събраните] и угоди на Ирода.

⁶Mas celebrándose el día del nacimiento de Herodes, la hija de Herodías danzó en medio, y agradó á Herodes.

⁷Затова той с клетва се обеща да й даде каквото и да му поиска.

⁷Y prometió él con juramento de darle todo lo que pidiese.

⁸А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тука на блюдо главата на Иоана Кръстителя.

⁸Y ella, instruída primero de su madre, dijo: Dame aquí en un plato la cabeza de Juan el Bautista.

⁹Царят се наскърби; но заради клетвите си, и заради седящите с него, заповяда да й се даде.

⁹Entonces el rey se entristeció; mas por el juramento, y por los que estaban juntamente á la mesa, mandó que se le diese.

¹⁰И прати да обезглавят Иоана в тъмницата.

¹⁰Y enviando, degolló á Juan en la cárcel.

¹¹И донесоха главата му на блюдо и дадоха я на девойката, а тя я занесе на майка си.

¹¹Y fué traída su cabeza en un plato y dada á la muchacha; y ella la presentó á su madre.

¹²А учениците му като дойдоха, дигнаха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исуса.

¹²Entonces llegaron sus discípulos, y tomaron el cuerpo, y lo enterraron; y fueron, y dieron las nuevas á Jesús.

¹³И Исус, като чу [това], оттегли се оттам, с ладия на уединено място настрана; а народът като разбра, отиде подир него пеша от градовете.

¹³Y oyéndo lo Jesús, se apartó de allí en un barco á un lugar descierto, apartado: y cuando las gentes lo oyeron, le siguieron á pie de las ciudades.

¹⁴И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им.

¹⁴Y saliendo Jesús, vió un gran gentío, y tuvo compasión de ellos, y sanó á los que de ellos había enfermos.

¹⁵А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да отиде по селата да си купи храна.

¹⁵Y cuando fué la tarde del día, se llegaron á él sus discípulos, diciendo: El lugar es desierto, y el tiempo es ya pasado: despide las gentes, para que se vayan por las aldeas, y compren para sí de comer.

¹⁶А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат.

¹⁶Y Jesús les dijo: No tienen necesidad de irse: dadles vosotros de comer.

¹⁷А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.

¹⁷Y ellos dijeron: No tenemos aquí sino cinco panes y dos peces.

¹⁸А Той рече: Донесете ги тук при Мене.

¹⁸Y él les dijo: Traédmelos acá.

¹⁹Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа.

¹⁹Y mandando á las gentes recostarse sobre la hierba, tomando los cinco panes y los dos peces, alzando los ojos al cielo, bendijo, y partió y dió los panes á los discípulos, y los discípulos á las gentes.

²⁰И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша.

²⁰Y comieron todos, y se hartaron; y alzaron lo que sobró de los pedazos, doce cestas llenas.

²¹А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.

²¹Y los que comieron fueron como cinco mil hombres, sin las mujeres y los niños.

²²И на часа [Исус] накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа.

²²Y luego Jesús hizo á sus discípulos entrar en el barco, é ir delante de él á la otra parte del lago, entre tanto que él despedía á las gentes.

²³И като разпусна народа, изкачи се на бърдото да се помоли на саме. И като се свечери, Той беше там сам.

²³Y despedidas las gentes, subió al monte, apartado, á orar: y como fué la tarde del día, estaba allí solo.

²⁴А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен.

²⁴Y ya el barco estaba en medio de la mar, atormentado de las ondas; porque el viento era contrario.

²⁵А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.

²⁵Mas á la cuarta vela de la noche, Jesús fué á ellos andando sobre la mar.

²⁶И учениците, като Го видяха да ходи по езерото, смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха.

²⁶Y los discípulos, viéndole andar sobre la mar, se turbaron, diciendo: Fantasma es. Y dieron voces de miedo.

²⁷А Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.

²⁷Mas luego Jesús les habló, diciendo: Confiad, yo soy; no tengáis miedo.

²⁸И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.

²⁸Entonces le respondió Pedro, y dijo: Señor, si tú eres, manda que yo vaya á ti sobre las aguas.

²⁹А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса.

²⁹Y él dijo: Ven. Y descendiendo Pedro del barco, andaba sobre las aguas para ir á Jesús.

³⁰Но като виждаше вятъра [силен], уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме!

³⁰Mas viendo el viento fuerte, tuvo miedo; y comenzándose á hundir, dió voces, diciendo: Señor, sálvame.

³¹И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?

³¹Y luego Jesús, extendiendo la mano, trabó de él, y le dice: Oh hombre de poca fe, ¿por qué dudaste?

³²И като влязоха в ладията, вятърът утихна.

³²Y como ellos entraron en el barco, sosegóse el viento.

³³А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син.

³³Entonces los que estaban en el barco, vinieron y le adoraron, diciendo: Verdaderamente eres Hijo de Dios.

³⁴И като преминаха [езерото], дойдоха в генисаретската земя.

³⁴Y llegando á la otra parte, vinieron á la tierra de Genezaret.

³⁵И когато Го познаха тамошните мъже, разпратиха по цялата оная околност и доведоха при Него всичките болни;

³⁵Y como le conocieron los hombres de aquel lugar, enviaron por toda aquella tierra alrededor, y trajeron á él todos los enfermos;

³⁶и молеха Го да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.

³⁶Y le rogaban que solamente tocasen el borde de su manto; y todos los que tocaron, quedaron sanos.