¹Тогава дойдоха при Исуса фарисеи и книжници от Ерусалим и казаха:

¹ENTONCES llegaron á Jesús ciertos escribas y Fariseos de Jerusalem, diciendo:

²Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините? понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб.

²¿Por qué tus discípulos traspasan la tradición de los ancianos? porque no se lavan las manos cuando comen pan.

³А Той в отговор им каза: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед?

³Y él respondiendo, les dijo: ¿Por qué también vosotros traspasáis el mandamiento de Dios por vuestra tradición?

⁴Защото Бог каза: "Почитай баща си и майка си"; и - "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви".

⁴Porque Dios mandó, diciendo: Honra al padre y á la madre, y, El que maldijere al padre ó á la madre, muera de muerte.

⁵Но вие казвате: Който рече на баща си или майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е подарено Богу,

⁵Mas vosotros decís: Cualquiera que dijere al padre ó á la madre: Es ya ofrenda mía á Dios todo aquello con que pudiera valerte;

⁶- той да не почита баща си, [или майка си]. Така, заради вашето предание, осуетихте Божията дума.

⁶No deberá honrar á su padre ó á su madre con socorro. Así habéis invalidado el mandamiento de Dios por vuestra tradición.

⁷Лицемери! добре е пророкувал Исаия за вас, като е казал: -

⁷Hipócritas, bien profetizó de vosotros Isaías, diciendo:

⁸"Тия люде [се приближават при Мене с устата си, и] Ме почитат с устните си; Но сърцето им далеч отстои от Мене.

⁸Este pueblo de labios me honra; Mas su corazón lejos está de mí.

⁹Обаче напразно Ми се кланят, Като преподават [за] поучения човешки заповеди".

⁹Mas en vano me honran, Enseñando doctrinas y mandamientos de hombres.

¹⁰И като повика народа, рече им: Слушайте и разбирайте!

¹⁰Y llamando á sí las gentes, les dijo: Oid, y entended:

¹¹Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека.

¹¹No lo que entra en la boca contamina al hombre; mas lo que sale de la boca, esto contamina al hombre.

¹²Тогава се приближиха учениците и Му рекоха: Знаеш ли, че фарисеите се съблазниха като чуха тая дума?

¹²Entonces llegándose sus discípulos, le dijeron: ¿Sabes que los Fariseos oyendo esta palabra se ofendieron?

¹³А Той в отговор рече: Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще се изкорени.

¹³Mas respondiendo él, dijo: Toda planta que no plantó mi Padre celestial, será desarraigada.

¹⁴Оставете ги; те са слепи водачи; а слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата.

¹⁴Dejadlos: son ciegos guías de ciegos; y si el ciego guiare al ciego, ambos caerán en el hoyo.

¹⁵Петър в отговор Му рече: Обясни ни тая притча.

¹⁵Y respondiendo Pedro, le dijo: Decláranos esta parábola.

¹⁶А Той каза: И вие ли сте още без разумение.

¹⁶Y Jesús dijo: ¿Aun también vosotros sois sin entendimiento?

¹⁷Не разбирате ли, че всичко що влиза в устата, минава в корема, и се изхвърля в захода?

¹⁷¿No entendéis aún, que todo lo que entra en la boca, va al vientre, y es echado en la letrina?

¹⁸А онова, което излиза из устата, произхожда от сърцето, и то осквернява човека.

¹⁸Mas lo que sale de la boca, del corazón sale; y esto contamina al hombre.

¹⁹Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.

¹⁹Porque del corazón salen los malos pensamientos, muertes, adulterios, fornicaciones, hurtos, falsos testimonios, blasfemias.

²⁰Тия са нещата, които оскверняват човека; а да яде с немити ръце, това не го осквернява.

²⁰Estas cosas son las que contaminan al hombre: que comer con las manos por lavar no contamina al hombre.

²¹И, като излезе оттам, Исус се оттегли в тирските и сидонските страни.

²¹Y saliendo Jesús de allí, se fué á las partes de Tiro y de Sidón.

²²И, ето, една ханаанка излезе от ония места и извика, казвайки: Смили се за мене Господи, Сине Давидов; дъщеря ми зле се мъчи от бяс.

²²Y he aquí una mujer Cananea, que había salido de aquellos términos, clamaba, diciéndole: Señor, Hijo de David, ten misericordia de mí; mi hija es malamente atormentada del demonio.

²³Но Той не й отговори ни дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като рекоха: Отпрати я, защото вика подире ни.

²³Mas él no le respondió palabra. Entonces llegándose sus discípulos, le rogaron, diciendo: Despáchala, pues da voces tras nosotros.

²⁴А Той в отговор каза: Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом.

²⁴Y él respondiendo, dijo: No soy enviado sino á las ovejas perdidas de la casa de Israel.

²⁵А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи помогни ми.

²⁵Entonces ella vino, y le adoró, diciendo: Señor socórreme.

²⁶Той в отговор рече: Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата.

²⁶Y respondiendo él, dijo: No es bien tomar el pan de los hijos, y echarlo á los perrillos.

²⁷А тя рече: Така, Господи; но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.

²⁷Y ella dijo: Sí, Señor; mas los perrillos comen de las migajas que caen de la mesa de sus señores.

²⁸Тогава Исус в отговор й рече: О жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде според желанието. И дъщеря й оздравя в същия час.

²⁸Entonces respondiendo Jesús, dijo: Oh mujer, grande es tu fe; sea hecho contigo como quieres. Y fué sana su hija desde aquella hora.

²⁹И като замина оттам, Исус дойде при галилейското езеро; и качи се на бърдото и седеше там.

²⁹Y partido Jesús de allí, vino junto al mar de Galilea: y subiendo al monte, se sentó allí.

³⁰И дойдоха при Него големи множества, които имаха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и сложиха ги пред нозете Му; и Той ги изцели;

³⁰Y llegaron á él muchas gentes, que tenían consigo cojos, ciegos, mudos, mancos, y otros muchos enfermos: y los echaron á los pies de Jesús, y los sanó:

³¹така щото народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят, и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог.

³¹De manera que se maravillaban las gentes, viendo hablar los mudos, los mancos sanos, andar los cojos, y ver los ciegos: y glorificaron al Dios de Israel.

³²А Исус повика учениците Си и рече: Жално Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене и нямат що да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им премалее по пътя.

³²Y Jesús llamando á sus discípulos, dijo: Tengo lástima de la gente, que ya hace tres días que perseveran conmigo, y no tienen qué comer; y enviarlos ayunos no quiero, porque no desmayen en el camino.

³³Учениците Му казаха: Отгде [да имаме] в уединено място толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество?

³³Entonces sus discípulos le dicen: ¿Dónde tenemos nosotros tantos panes en el desierto, que hartemos á tan gran compañía?

³⁴Исус им каза: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем и малко рибки.

³⁴Y Jesús les dice: ¿Cuántos panes tenéis? Y ellos dijeron: Siete, y unos pocos pececillos.

³⁵Тогава заповяда на народа да насядат на земята.

³⁵Y mandó á las gentes que se recostasen sobre la tierra.

³⁶И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи; и даде на учениците, а учениците на народа.

³⁶Y tomando los siete panes y los peces, haciendo gracias, partió y dió á sus discípulos; y los discípulos á la gente.

³⁷И ядоха всички и наситиха се, и дигнаха останалите къшеи, седем кошници пълни.

³⁷Y comieron todos, y se hartaron: y alzaron lo que sobró de los pedazos, siete espuertas llenas.

³⁸А ония, които ядоха, бяха четири хиляди мъже, освен жени и деца.

³⁸Y eran los que habían comido, cuatro mil hombres, sin las mujeres y los niños.

³⁹И като разпусна народа, влезе в ладията, и дойде в магаданските предели.

³⁹Entonces, despedidas las gentes, subió en el barco: y vino á los términos de Magdalá.