¹В същото време учениците дойдоха при Исуса и казаха: Кой е по-голям в небесното царство?

¹EN aquel tiempo se llegaron los discípulos á Jesús, diciendo: ¿Quién es el mayor en el reino de los cielos?

²А Той повика едно детенце, постави го посред тях, и рече:

²Y llamando Jesús á un niño, le puso en medio de ellos,

³Истина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.

³Y dijo: De cierto os digo, que si no os volviereis, y fuereis como niños, no entraréis en el reino de los cielos.

⁴И тъй, който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство.

⁴Así que, cualquiera que se humillare como este niño, éste es el mayor en el reino de los cielos.

⁵И който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема.

⁵Y cualquiera que recibiere á un tal niño en mi nombre, á mí recibe.

⁶А който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък, и да потънеше в морските дълбочини.

⁶Y cualquiera que escandalizare á alguno de estos pequeños que creen en mí, mejor le fuera que se le colgase al cuello una piedra de molino de asno, y que se le anegase en el profundo de la mar.

⁷Горко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото съблазънта дохожда!

⁷Ay del mundo por los escándalos! porque necesario es que vengan escándalos; mas ­ay de aquel hombre por el cual viene el escándalo!

⁸Ако те съблазни ръката ти или ногата ти, отсечи я и хвърли я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц или недъгав, отколкото с две ръце или с две нозе да бъдеш хвърлен във вечния огън.

⁸Por tanto, si tu mano ó tu pie te fuere ocasión de caer, córtalo y echaló de ti: mejor te es entrar cojo ó manco en la vida, que teniendo dos manos ó dos pies ser echado en el fuego eterno.

⁹И ако те съблазни окото, извади го и хвърли го; по-добре е за тебе да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл.

⁹Y si tu ojo te fuere ocasión de caer, sácalo y échalo de ti: mejor te es entrar con un solo ojo en la vida, que teniendo dos ojos ser echado en el infierno del fuego.

¹⁰Внимавайте да не презирате ни едно от тия малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Отца Ми, Който е на небесата.

¹⁰Mirad no tengáis en poco á alguno de estos pequeños; porque os digo que sus ángeles en los cielos ven siempre la faz de mi Padre que está en los cielos.

¹¹[Защото Човешкият Син дойде да спаси погиналото].

¹¹Porque el Hijo del hombre ha venido para salvar lo que se había perdido.

¹²Как ви се вижда? Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не оставя ли деветдесетте и девет, и не отива ли по бърдата да търси заблудилата се?

¹²¿Qué os parece? Si tuviese algún hombre cien ovejas, y se descarriase una de ellas, ¿no iría por los montes, dejadas las noventa y nueve, á buscar la que se había descarriado?

¹³И като я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудили се.

¹³Y si aconteciese hallarla, de cierto os digo, que más se goza de aquélla, que de las noventa y nueve que no se descarriaron.

¹⁴Също така не е по волята на Отца ви, Който е на небесата, да загине ни един от тия малките.

¹⁴Así, no es la voluntad de vuestro Padre que está en los cielos, que se pierda uno de estos pequeños.

¹⁵И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брата си.

¹⁵Por tanto, si tu hermano pecare contra ti, ve, y redargúyele entre ti y él solo: si te oyere, has ganado á tu hermano.

¹⁶Но ако не [те] послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума.

¹⁶Mas si no te oyere, toma aún contigo uno ó dos, para que en boca de dos ó de tres testigos conste toda palabra.

¹⁷И ако не послуша тях, кажи това на църквата; че ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник.

¹⁷Y si no oyere á ellos, dilo á la iglesia: y si no oyere á la iglesia, tenle por étnico y publicano.

¹⁸Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата.

¹⁸De cierto os digo que todo lo que ligareis en la tierra, será ligado en el cielo; y todo lo que desatareis en la tierra, será desatado en el cielo.

¹⁹Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде[ дадено] от Отца Ми, Който е на небесата.

¹⁹Otra vez os digo, que si dos de vosotros se convinieren en la tierra, de toda cosa que pidieren, les será hecho por mi Padre que está en los cielos.

²⁰Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.

²⁰Porque donde están dos ó tres congregados en mi nombre, allí estoy en medio de ellos.

²¹Тогава Петър се приближи и Му рече: Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? до седем пъти ли?

²¹Entonces Pedro, llegándose á él, dijo: Señor, ¿cuántas veces perdonaré á mi hermano que pecare contra mí? ¿hasta siete?

²²Исус му рече: Не ти казвам: До седем пъти - до седемдесет пъти по седем.

²²Jesús le dice: No te digo hasta siete, mas aun hasta setenta veces siete.

²³Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си.

²³Por lo cual, el reino de los cielos es semejante á un hombre rey, que quiso hacer cuentas con sus siervos.

²⁴И когато почна да преглежда докараха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта {Равно на 60,000,000 лева зл.}.

²⁴Y comenzando á hacer cuentas, le fué presentado uno que le debía diez mil talentos.

²⁵И понеже нямаше с [какво] да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му, и всичко що имаше, и да се плати дълга.

²⁵Mas á éste, no pudiendo pagar, mandó su señor venderle, y á su mujer é hijos, con todo lo que tenía, y que se le pagase.

²⁶Затова слугата падна, кланяше му се, и каза: Господарю, имай търпение към мене, и ще ти платя всичко.

²⁶Entonces aquel siervo, postrado, le adoraba, diciendo: Señor, ten paciencia conmigo, y yo te lo pagaré todo.

²⁷И господарят на тоя слуга, понеже го жалеше, пусна го и му прости заема.

²⁷El señor, movido á misericordia de aquel siervo, le soltó y le perdonó la deuda.

²⁸Но тоя слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто пеняза {Равно близо на 90 лева зл.}; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което[ ми] дължиш.

²⁸Y saliendo aquel siervo, halló á uno de sus consiervos, que le debía cien denarios; y trabando de él, le ahogaba, diciendo: Págame lo que debes.

²⁹Затова служителят му падна, молеше му се, и каза: Имай търпение към мене и ще ти платя.

²⁹Entonces su consiervo, postrándose á sus pies, le rogaba, diciendo: Ten paciencia conmigo, y yo te lo pagaré todo.

³⁰Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница, [да лежи] докле изплати дълга.

³⁰Mas él no quiso; sino fué, y le echó en la cárcel hasta que pagase la deuda.

³¹А съслужителите му, като видяха станалото, твърде много се наскърбиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, що бе станало.

³¹Y viendo sus consiervos lo que pasaba, se entristecieron mucho, y viniendo, declararon á su señor todo lo que había pasado.

³²Тогава господарят му го повика и му каза: Нечестиви слуго, аз ти простих целия оня дълг понеже ми се примоли.

³²Entonces llamándole su señor, le dice: Siervo malvado, toda aquella deuda te perdoné, porque me rogaste:

³³Не трябваше ли и ти да се смилиш за съслужителя си, както и аз се смилих за тебе?

³³¿No te convenía también á ti tener misericordia de tu consiervo, como también yo tuve misericordia de ti?

³⁴И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите [да го изтезават] докле изплати целия дълг.

³⁴Entonces su señor, enojado, le entregó á los verdugos, hasta que pagase todo lo que le debía.

³⁵Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брата си.

³⁵Así también hará con vosotros mi Padre celestial, si no perdonareis de vuestros corazones cada uno á su hermano sus ofensas.