¹Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.

¹PORQUE el reino de los cielos es semejante á un hombre, padre de familia, que salió por la mañana á ajustar obreros para su viña.

²И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си.

²Y habiéndose concertado con los obreros en un denario al día, los envió á su viña.

³И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни;

³Y saliendo cerca de la hora de las tres, vió otros que estaban en la plaza ociosos;

⁴и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха.

⁴Y les dijo: Id también vosotros á mi viña, y os daré lo que fuere justo. Y ellos fueron.

⁵Пак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото.

⁵Salió otra vez cerca de las horas sexta y nona, é hizo lo mismo.

⁶А, като излезе около единадесетия [час], намери други че стоят, и каза им: Защо стоите тук цял ден празни?

⁶Y saliendo cerca de la hora undécima, halló otros que estaban ociosos; y díceles: ¿Por qué estáis aquí todo el día ociosos?

⁷Те му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето, [и каквото е право ще получите].

⁷Dícenle: Porque nadie nos ha ajustado. Díceles: Id también vosotros á la viña, y recibiréis lo que fuere justo.

⁸Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и [следваш] до първите.

⁸Y cuando fué la tarde del día, el señor de la viña dijo á su mayordomo: Llama á los obreros y págales el jornal, comenzando desde los postreros hasta los primeros.

⁹И тъй, дойдоха [условените] около единадесетия час, и получиха по един пеняз.

⁹Y viniendo los que habían ido cerca de la hora undécima, recibieron cada uno un denario.

¹⁰А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз.

¹⁰Y viniendo también los primeros, pensaron que habían de recibir más; pero también ellos recibieron cada uno un denario.

¹¹И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:

¹¹Y tomándolo, murmuraban contra el padre de la familia,

¹²Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.

¹²Diciendo: Estos postreros sólo han trabajado una hora, y los has hecho iguales á nosotros, que hemos llevado la carga y el calor del día.

¹³А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?

¹³Y él respondiendo, dijo á uno de ellos: Amigo, no te hago agravio; ¿no te concertaste conmigo por un denario?

¹⁴Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе.

¹⁴Toma lo que es tuyo, y vete; mas quiero dar á este postrero, como á ti.

¹⁵Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо {Гръцки: Лошо.}, защото аз съм добър?

¹⁵¿No me es lícito á mi hacer lo que quiero con lo mío? ó ¿es malo tu ojo, porque yo soy bueno?

¹⁶Така последните ще бъдат първи, а първите последни.

¹⁶Así los primeros serán postreros, y los postreros primeros: porque muchos son llamados, mas pocos escogidos.

¹⁷И, когато възлизаше Исус за Ерусалим, взе дванадесетте ученици на саме, и по пътя им рече:

¹⁷Y subiendo Jesús á Jerusalem, tomó sus doce discípulos aparte en el camino, y les dijo:

¹⁸Ето, възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжници; и те ще Го осъдят на смърт,

¹⁸He aquí subimos á Jerusalem, y el Hijo del hombre será entregado á los principes de los sacerdotes y á los escribas, y le condenarán á muerte;

¹⁹и ще го предадат на езичниците, за да Му се поругаят, да Го бият и Го разпнат; и на третия ден ще бъде възкресен.

¹⁹Y le entregarán á los Gentiles para que le escarnezcan, y azoten, y crucifiquen; mas al tercer día resucitará.

²⁰Тогава майката на Заведеевите синове се приближи при Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него.

²⁰Entonces se llegó á él la madre de los hijos de Zebedeo con sus hijos, adorándo le, y pidiéndole algo.

²¹А Той й рече: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тия мои два сина да седнат, един отдясно Ти, а един отляво Ти в Твоето царство.

²¹Y él le dijo: ¿Qué quieres? Ella le dijo: Di que se sienten estos dos hijos míos, el uno á tu mano derecha, y el otro á tu izquierda, en tu reino.

²²А Исус в отговор рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? [и да се кръстите с кръщението с което Аз се кръщавам?] Казват Му: Можем.

²²Entonces Jesús respondiendo, dijo: No sabéis lo que pedís: ¿podéis beber el vaso que yo he de beber, y ser bautizados del bautismo de que yo soy bautizado? Y ellos le dicen: Podemos.

²³Той им рече: Моята чаша наистина ще пиете, [и с кръщението с което Аз се кръщавам, ще се кръстите]; но да седнете отдясно Ми и отляво Ми не е Мое да дам[, а ще се даде на ония], за които е било приготвено от Отца Ми.

²³Y él les dice: A la verdad mi vaso beberéis, y del bautismo de que yo soy bautizado, seréis bautizados; mas el sentaros á mi mano derecha y á mi izquierda, no es mío dar lo, sino á aquellos para quienes está aparejado de mi Padre.

²⁴И десетимата като чуха това, възнегодуваха против двамата братя.

²⁴Y como los diez oyeron esto, se enojaron de los dos hermanos.

²⁵Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях, и големците им властвуват над тях.

²⁵Entonces Jesús llamándolos, dijo: Sabéis que los príncipes de los Gentiles se enseñorean sobre ellos, y los que son grandes ejercen sobre ellos potestad.

²⁶Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;

²⁶Mas entre vosotros no será así; sino el que quisiere entre vosotros hacerse grande, será vuestro servidor;

²⁷и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;

²⁷Y el que quisiere entre vosotros ser el primero, será vuestro siervo:

²⁸също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.

²⁸Como el Hijo del hombre no vino para ser servido, sino para servir, y para dar su vida en rescate por muchos.

²⁹И като излизаха от Ерихон, голямо множество отиваше подире Му.

²⁹Entonces saliendo ellos de Jericó, le seguía gran compañía.

³⁰И, ето, двама слепци, седящи край пътя, като чуха, че Исус минавал, извикаха казвайки: Смили се над нас, Господи Сине Давидов!

³⁰Y he aquí dos ciegos sentados junto al camino, como oyeron que Jesús pasaba, clamaron, diciendo: Señor, Hijo de David, ten misericordia de nosotros.

³¹А народът ги смъмрюваше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се за нас, Господи сине Давидов!

³¹Y la gente les reñía para que callasen; mas ellos clamaban más, diciendo: Señor, Hijo de David, ten misericordia de nosotros.

³²И тъй, Исус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя!

³²Y parándose Jesús, los llamó, y dijo: ¿Qué queréis que haga por vosotros?

³³Казват Му: Господи, да се отворят очите ни.

³³Ellos le dicen: Señor, que sean abiertos nuestros ojos.

³⁴А Исус се смили и се допря до очите им; и веднага прогледаха и тръгнаха подире Му.

³⁴Entonces Jesús, teniendo misericordia de ellos, les tocó los ojos, y luego sus ojos recibieron la vista; y le siguieron.