¹И като се приближиха до Ерусалим и дойдоха във Витфагия при Елеонския хълм, Исус изпрати двама ученици и рече им:

¹Y COMO se acercaron á Jerusalem, y vinieron á Bethfagé, al monte de las Olivas, entonces Jesús envió dos discípulos,

²Идете в селото, което е насреща ви; и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете [ги] и докарайте Ми [ги].

²Diciéndoles: Id á la aldea que está delante de vosotros, y luego hallaréis una asna atada, y un pollino con ella: desatad la, y traédme los.

³И ако някой ви рече нещо, кажете: на Господа трябват; и веднага ще ги изпрати.

³Y si alguno os dijere algo, decid: El Señor los ha menester. Y luego los dejará.

⁴А това стана за да се сбъдне реченото от пророка, който казва: -

⁴Y todo esto fué hecho, para que se cumpliese lo que fué dicho por el profeta, que dijo:

⁵"Речете на Сионовата дъщеря: Ето, твоят Цар иде при тебе, Кротък и възседнал на осел И на осле, рожба на ослица".

⁵Decid á la hija de Sión: He aquí, tu Rey viene á ti, Manso, y sentado sobre una asna, Y sobre un pollino, hijo de animal de yugo.

⁶И тъй учениците отидоха и сториха както им заръча Исус;

⁶Y los discípulos fueron, é hicieron como Jesús les mandó;

⁷докараха ослицата и ослето, и намятаха на тях дрехите си; и Той възседна върху тях.

⁷Y trajeron el asna y el pollino, y pusieron sobre ellos sus mantos; y se sentó sobre ellos.

⁸А по-голямата част от множеството напостлаха дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха ги по пътя.

⁸Y la compañía, que era muy numerosa, tendía sus mantos en el camino: y otros cortaban ramos de los árboles, y los tendían por el camino.

⁹А множествата, които вървяха пред Него, и които идеха изподире, викаха казвайки: Осана на Давидовия син! благословен, който иде в Господното име! Осана във висините!

⁹Y las gentes que iban delante, y las que iban detrás, aclamaban diciendo: ­Hosanna al Hijo de David! ­Bendito el que viene en el nombre del Señor! ­Hosanna en las alturas!

¹⁰И когато влезе в Ерусалим целият град се раздвижи; и казваха: Кой е Тоя?

¹⁰Y entrando él en Jerusalem, toda la ciudad se alborotó, diciendo. ¿Quién es éste?

¹¹А народът казваше: Той е пророкът Исус, Който е от Назарет галилейски.

¹¹Y las gentes decían: Este es Jesús, el profeta, de Nazaret de Galilea.

¹²И Исус влезе в Божия храм, и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите, и столовете на ония, които продаваха гълъбите, и каза им:

¹²Y entró Jesús en el templo de Dios, y echó fuera todos los que vendían y compraban en el templo, y trastornó las mesas de los cambiadores, y las sillas de los que vendían palomas;

¹³Писано е: "Домът ми ще се нарече молитвен дом" а вие го правите разбойнически вертеп.

¹³Y les dice: Escrito está: Mi casa, casa de oración será llamada; mas vosotros cueva de ladrones la habéis hecho.

¹⁴И [някои] слепи и куци дойдоха при Него в храма; и Той ги изцели.

¹⁴Entonces vinieron á él ciegos y cojos en el templo, y los sanó.

¹⁵А главните свещеници и книжници, като видяха чудесните дела, които стори и децата, които викаха в храма, казвайки: Осана на Давидовия Син! възнегодуваха и рекоха Му:

¹⁵Mas los príncipes de los sacerdotes y los escribas, viendo las maravillas que hacía, y á los muchachos aclamando en el templo y diciendo: ­Hosanna al Hijo de David! se indignaron,

¹⁶Чуваш ли какво казват тия? А Исус им каза: Чувам. Не сте ли никога чели [тая дума]: - "Из устата на младенците и сучещите Приготвил си хвала?"

¹⁶Y le dijeron: ¿Oyes lo que éstos dicen? Y Jesús les dice: Sí: ¿nunca leísteis: De la boca de los niños y de los que maman perfeccionaste la alabanza?

¹⁷И когато ги остави, излезе вън от града до Витания, гдето и пренощува.

¹⁷Y dejándolos, se salió fuera de la ciudad, á Bethania; y posó allí.

¹⁸А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня.

¹⁸Y por la mañana volviendo á la ciudad, tuvo hambre.

¹⁹И като видя една смоковница край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея, само едни листа; и рече й: Отсега нататък да няма плод от тебе до века. И смоковницата изсъхна на часа.

¹⁹Y viendo una higuera cerca del camino, vino á ella, y no halló nada en ella, sino hojas solamente, y le dijo: Nunca más para siempre nazca de ti fruto. Y luego se secó la higuera.

²⁰И учениците, които видяха това, почудиха се и рекоха: Как на часа изсъхна смоковницата?

²⁰Y viendo esto los discípulos, maravillados decían: ¿Cómo se secó luego la higuera?

²¹А Исус в отговор им рече: Истина ви казвам: Ако имате вяра, и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смоковницата, но даже, ако речете на тоя хълм: Дигни се и хвърли се в морето, ще стане.

²¹Y respondiendo Jesús les dijo: De cierto os digo, que si tuviereis fe, y no dudareis, no sólo haréis esto de la higuera: mas si á este monte dijereis: Quítate y échate en la mar, será hecho.

²²И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите.

²²Y todo lo que pidiereis en oración, creyendo, lo recibiréis.

²³И когато дойде в храма, главните свещеници и народните старейшини дойдоха при Него, като поучаваше, и казаха: С каква власт правиш тия неща? и кой Ти е дал тая власт?

²³Y como vino al templo, llegáronse á él cuando estaba enseñando, los príncipes de los sacerdotes y los ancianos del pueblo, diciendo. ¿Con qué autoridad haces esto? ¿y quién te dió esta autoridad?

²⁴А Исус в отговор им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос, на който, ако ми отговорите, то и Аз ще ви кажа с каква власт правя тия неща.

²⁴Y respondiendo Jesús, les dijo: Yo también os preguntaré una palabra, la cual si me dijereis, también yo os diré con qué autoridad hago esto.

²⁵Иоановото кръщение от къде беше? от небето или от човеците? И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, Той ще ни каже: Тогава защо не го повярвахте:

²⁵El bautismo de Juan, ¿de dónde era? ¿del cielo, ó de los hombres? Ellos entonces pensaron entre sí, diciendo: Si dijéremos, del cielo, nos dirá: ¿Por qué pues no le creísteis?

²⁶Но ако речем: От човеците, боим се от народа; защото всички имат Иоана за пророк.

²⁶Y si dijéremos, de los hombres, tememos al pueblo; porque todos tienen á Juan por profeta.

²⁷И тъй, в отговор на Исуса, казаха: Не знаем. Рече им и Той: Нито Аз ви казвам с каква власт правя тия неща.

²⁷Y respondiendo á Jesús, dijeron: No sabemos. Y él también les dijo: Ni yo os digo con qué autoridad hago esto.

²⁸Но как ви се вижда? Един човек имаше два сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето.

²⁸Mas, ¿qué os parece? Un hombre tenía dos hijos, y llegando al primero, le dijo: Hijo, ve hoy á trabajar en mi viña.

²⁹А той в отговор каза: Не искам; но после се разкая и отиде.

²⁹Y respondiendo él, dijo: No quiero; mas después, arrepentido, fué.

³⁰Дойде и при втория, комуто каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господине! но не отиде.

³⁰Y llegando al otro, le dijo de la misma manera; y respondiendo él, dijo: Yo, señor, voy. Y no fué.

³¹Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казват: Първият. Исус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство.

³¹¿Cuál de los dos hizo la voluntad de su padre? Dicen ellos: El primero. Díceles Jesús: De cierto os digo, que los publicanos y las rameras os van delante al reino de Dios.

³²Защото Иоан дойде при вас в пътя на правдата, и не го повярвахте; бирниците обаче и блудниците го повярваха; а вие, като видяхте това, даже не се разкаяхте отпосле да го вярвате.

³²Porque vino á vosotros Juan en camino de justicia, y no le creísteis; y los publicanos y las rameras le creyeron; y vosotros, viendo esto, no os arrepentisteis después para creerle.

³³Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, и съгради кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина.

³³Oíd otra parábola: Fué un hombre, padre de familia, el cual plantó una viña; y la cercó de vallado, y cavó en ella un lagar, y edificó una torre, y la dió á renta á labradores, y se partió lejos.

³⁴И когато наближи времето на плодовете изпрати слугите си до земеделците да приберат плодовете му.

³⁴Y cuando se acercó el tiempo de los frutos, envió sus siervos á los labradores, para que recibiesen sus frutos.

³⁵А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха.

³⁵Mas los labradores, tomando á los siervos, al uno hirieron, y al otro mataron, y al otro apedrearon.

³⁶Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото.

³⁶Envió de nuevo otros siervos, más que los primeros; é hicieron con ellos de la misma manera.

³⁷Най-после изпрати при тях сина си, като думаше: Ще почетат сина ми.

³⁷Y á la postre les envió su hijo, diciendo: Tendrán respeto á mi hijo.

³⁸Но земеделците, като видяха сина, рекоха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му.

³⁸Mas los labradores, viendo al hijo, dijeron entre sí: Este es el heredero; venid, matémosle, y tomemos su heredad.

³⁹И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха.

³⁹Y tomado, le echaron fuera de la viña, y le mataron.

⁴⁰И тъй, когато си дойде стопанинът на лозето, какво ще стори на тия земеделци?

⁴⁰Pues cuando viniere el señor de la viña, ¿qué hará á aquellos labradores?

⁴¹Казват Му: Злосторниците люто ще погуби, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им.

⁴¹Dícenle: á los malos destruirá miserablemente, y su viña dará á renta á otros labradores, que le paguen el fruto á sus tiempos.

⁴²Исус им каза: Не сте ли никога прочели в писанията [тая дума]: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла; От Господа е това. И чудно е в нашите очи"?

⁴²Díceles Jesús: ¿Nunca leísteis en las Escrituras: La piedra que desecharon los que edificaban, Esta fué hecha por cabeza de esquina: Por el Señor es hecho esto, Y es cosa maravillosa en nuestros ojos?

⁴³Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му.

⁴³Por tanto os digo, que el reino de Dios será quitado de vosotros, y será dado á gente que haga los frutos de él.

⁴⁴И който падне върху тоя камък ще се смаже; а върху когото падне, ще го пръсне.

⁴⁴Y el que cayere sobre esta piedra, será quebrantado; y sobre quien ella cayere, le desmenuzará.

⁴⁵И главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите Му, разбраха, че за тях говори;

⁴⁵Y oyendo los príncipes de los sacerdotes y los Fariseos sus parábolas, entendieron que hablaba de ellos.

⁴⁶но, когато поискаха да Го хванат, побояха се от народа понеже Го считаше за пророк.

⁴⁶Y buscando cómo echarle mano, temieron al pueblo; porque le tenían por profeta.