¹Сине мой, ако си станал поръчител за ближния си, [Или] си дал ръка за някой чужд,

¹HIJO mío, si salieres fiador por tu amigo, Si tocaste tu mano por el extraño,

²Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.

²Enlazado eres con las palabras de tu boca, Y preso con las razones de tu boca.

³Затова, сине мой, направи това и отърви се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.

³Haz esto ahora, hijo mío, y líbrate, Ya que has caído en la mano de tu prójimo: Ve, humíllate, y asegúrate de tu amigo.

⁴Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,

⁴No des sueño á tus ojos, Ni á tus párpados adormecimiento.

⁵[Догдето не] се отървеш, като сърна от ръката [на ловеца], И като птица от ръката на птицоловец.

⁵Escápate como el corzo de la mano del cazador, Y como el ave de la mano del parancero.

⁶Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър, -

⁶Ve á la hormiga, oh perezoso Mira sus caminos, y sé sabio;

⁷Която, макар че няма началник, Надзирател, или управител,

⁷La cual no teniendo capitán, Ni gobernador, ni señor,

⁸Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жетва.

⁸Prepara en el verano su comida Y allega en el tiempo de la siega su mantenimiento.

⁹До кога ще спиш ленивецо? Кога ще станеш от съня си?

⁹Perezoso, ¿hasta cuándo has de dormir? ¿Cuándo te levantarás de tu sueño?

¹⁰[Още] малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,

¹⁰Un poco de sueño, un poco de dormitar, Y cruzar por un poco las manos para reposo:

¹¹Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.

¹¹Así vendrá tu necesidad como caminante, Y tu pobreza como hombre de escudo.

¹²Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,

¹²El hombre malo, el hombre depravado, Anda en perversidad de boca;

¹³Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;

¹³Guiña de sus ojos, habla con sus pies, Indica con sus dedos;

¹⁴[Който] има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,

¹⁴Perversidades hay en su corazón, anda pensando mal en todo tiempo; Enciende rencillas.

¹⁵Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.

¹⁵Por tanto su calamidad vendrá de repente; Súbitamente será quebrantado, y no habrá remedio.

¹⁶Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:

¹⁶Seis cosas aborrece Jehová, Y aun siete abomina su alma:

¹⁷Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,

¹⁷Los ojos altivos, la lengua mentirosa, Las manos derramadoras de sangre inocente,

¹⁸Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,

¹⁸El corazón que maquina pensamientos inicuos, Los pies presurosos para correr al mal,

¹⁹Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.

¹⁹El testigo falso que habla mentiras, Y el que enciende rencillas entre los hermanos.

²⁰Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,

²⁰Guarda, hijo mío, el mandamiento de tu padre, Y no dejes la enseñanza de tu madre:

²¹Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.

²¹Atalos siempre en tu corazón, Enlázalos á tu cuello.

²²Когато ходиш [наставлението] ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе.

²²Te guiarán cuando anduvieres; cuando durmieres te guardarán; Hablarán contigo cuando despertares.

²³Защото заповедта [им] е светилник, И наставлението [им] е светлина, И поучителните [им] изобличения са път към живот.

²³Porque el mandamiento es antorcha, y la enseñanza luz; Y camino de vida las reprensiones de la enseñanza:

²⁴За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.

²⁴Para que te guarden de la mala mujer, De la blandura de la lengua de la extraña.

²⁵Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;

²⁵No codicies su hermosura en tu corazón, Ni ella te prenda con sus ojos:

²⁶Защото поради блудница [човек изпада в нужда] за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.

²⁶Porque á causa de la mujer ramera es reducido el hombre á un bocado de pan; Y la mujer caza la preciosa alma del varón.

²⁷Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?

²⁷¿Tomará el hombre fuego en su seno, Sin que sus vestidos se quemen?

²⁸Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?

²⁸¿Andará el hombre sobre las brasas, Sin que sus pies se abrasen?

²⁹Така [е с] оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.

²⁹Así el que entrare á la mujer de su prójimo; No será sin culpa cualquiera que la tocare.

³⁰[Дори] крадецът не се пропуска [ненаказан, Даже] ако краде да насити душата си, когато е гладен;

³⁰No tienen en poco al ladrón, cuando hurtare Para saciar su alma teniendo hambre:

³¹И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.

³¹Empero tomado, paga las setenas, Da toda la sustancia de su casa.

³²Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.

³²Mas el que comete adulterio con la mujer, es falto de entendimiento: Corrompe su alma el que tal hace.

³³Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи.

³³Plaga y vergüenza hallará; Y su afrenta nunca será raída.

³⁴Защото ревнуването на мъжа е [една] ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;

³⁴Porque los celos son el furor del hombre, Y no perdonará en el día de la venganza.

³⁵Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да [му] дадеш много подаръци.

³⁵No tendrá respeto á ninguna redención; Ni querrá perdonar, aunque multipliques los dones.