1Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.
1HIJO mío, guarda mis razones, Y encierra contigo mis mandamientos.
2Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.
2Guarda mis mandamientos, y vivirás; Y mi ley como las niñas de tus ojos.
3Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,
3Lígalos á tus dedos; Escríbelos en la tabla de tu corazón.
4Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,
4Di á la sabiduría: Tú eres mi hermana; Y á la inteligencia llama parienta:
5За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.
5Para que te guarden de la mujer ajena, Y de la extraña que ablanda sus palabras.
6Понеже, като погледвах през решетките На прозореца на къщата си,
6Porque mirando yo por la ventana de mi casa, Por mi celosía,
7Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.
7Vi entre los simples, Consideré entre los jóvenes, Un mancebo falto de entendimiento,
8Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.
8El cual pasaba por la calle, junto á la esquina de aquella, E iba camino de su casa,
9[Беше] в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.
9A la tarde del día, ya que oscurecía, En la oscuridad y tiniebla de la noche.
10И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;
10Y he aquí, una mujer que le sale al encuentro Con atavío de ramera, astuta de corazón,
11(Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават вкъщи
11Alborotadora y rencillosa, Sus pies no pueden estar en casa;
12Кога по улиците, кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);
12Unas veces de fuera, ó bien por las plazas, Acechando por todas las esquinas.
13Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:
13Y traba de él, y bésalo; Desvergonzó su rostro, y díjole:
14Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,
14Sacrificios de paz había prometido, Hoy he pagado mis votos;
15Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.
15Por tanto he salido á encontrarte, Buscando diligentemente tu rostro, y te he hallado.
16Постлала съм легло с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.
16Con paramentos he ataviado mi cama, Recamados con cordoncillo de Egipto.
17Покадила съм леглото си Със смирна, алой и канела.
17He sahumado mi cámara Con mirra, áloes, y cinamomo.
18Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.
18Ven, embriaguémonos de amores hasta la mañana; Alegrémonos en amores.
19Защото мъжът [ми] не е у дома. Замина на дълъг път;
19Porque el marido no está en casa, Hase ido á un largo viaje:
20Взе кесия с пари в ръката си, [Чак] на пълнолуние ще се върне у дома.
20El saco de dinero llevó en su mano; El día señalado volverá á su casa.
21С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.
21Rindiólo con la mucha suavidad de sus palabras, Obligóle con la blandura de sus labios.
22Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,
22Vase en pos de ella luego, Como va el buey al degolladero, Y como el loco á las prisiones para ser castigado;
23Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.
23Como el ave que se apresura al lazo, Y no sabe que es contra su vida, Hasta que la saeta traspasó su hígado.
24Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.
24Ahora pues, hijos, oidme, Y estad atentos á las razones de mi boca.
25Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;
25No se aparte á sus caminos tu corazón; No yerres en sus veredas.
26Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.
26Porque á muchos ha hecho caer heridos; Y aun los más fuertes han sido muertos por ella.
27Домът й е път към ада, И води надолу в клетките на смъртта.
27Caminos del sepulcro son su casa, Que descienden á las cámaras de la muerte.