¹Не вика ли мъдростта? И разумът не издава ли гласа си?

¹¿NO clama la sabiduría, Y da su voz la inteligencia?

²Тя стои по върха на високите места край пътя, На кръстопътя;

²En los altos cabezos, junto al camino, A las encrucijadas de las veredas se para;

³Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:

³En el lugar de las puertas, á la entrada de la ciudad, A la entrada de las puertas da voces:

⁴Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.

⁴Oh hombres, á vosotros clamo; Y mi voz es á los hijos de los hombres.

⁵Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце

⁵Entended, simples, discreción; Y vosotros, locos, entrad en cordura.

⁶Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си [да произнеса] правото.

⁶Oid, porque hablaré cosas excelentes; Y abriré mis labios para cosas rectas.

⁷Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.

⁷Porque mi boca hablará verdad, Y la impiedad abominan mis labios.

⁸Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.

⁸En justicia son todas las razones de mi boca; No hay en ellas cosa perversa ni torcida.

⁹Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.

⁹Todas ellas son rectas al que entiende, Y razonables á los que han hallado sabiduría.

¹⁰Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.

¹⁰Recibid mi enseñanza, y no plata; Y ciencia antes que el oro escogido.

¹¹Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.

¹¹Porque mejor es la sabiduría que las piedras preciosas; Y todas las cosas que se pueden desear, no son de comparar con ella.

¹²Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.

¹²Yo, la sabiduría, habito con la discreción, Y hallo la ciencia de los consejos.

¹³Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.

¹³El temor de Jehová es aborrecer el mal; La soberbia y la arrogancia, y el mal camino Y la boca perversa, aborrezco.

¹⁴У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мене е силата.

¹⁴Conmigo está el consejo y el ser; Yo soy la inteligencia; mía es la fortaleza.

¹⁵Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.

¹⁵Por mí reinan los reyes, Y los príncipes determinan justicia.

¹⁶Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.

¹⁶Por mí dominan los príncipes, Y todos los gobernadores juzgan la tierra.

¹⁷Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.

¹⁷Yo amo á los que me aman; Y me hallan los que madrugando me buscan.

¹⁸Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.

¹⁸Las riquezas y la honra están conmigo; Sólidas riquezas, y justicia.

¹⁹Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.

¹⁹Mejor es mi fruto que el oro, y que el oro refinado; Y mi rédito mejor que la plata escogida.

²⁰Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,

²⁰Por vereda de justicia guiaré, Por en medio de sendas de juicio;

²¹За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.

²¹Para hacer heredar á mis amigos el ser, Y que yo hincha sus tesoros.

²²Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.

²²Jehová me poseía en el principio de su camino, Ya de antiguo, antes de sus obras.

²³От вечността бях създадена, от начало, Преди създаването на земята.

²³Eternalmente tuve el principado, desde el principio, Antes de la tierra.

²⁴Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.

²⁴Antes de los abismos fuí engendrada; Antes que fuesen las fuentes de las muchas aguas.

²⁵Преди да се поставят планините, Преди хълмовете, аз бях родена,

²⁵Antes que los montes fuesen fundados, Antes de los collados, era yo engendrada:

²⁶Докато [Господ] още не беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.

²⁶No había aún hecho la tierra, ni las campiñas, Ni el principio del polvo del mundo.

²⁷Когато приготовляваше небето, аз бях там; Когато разпростираше свод над лицето на бездната.

²⁷Cuando formaba los cielos, allí estaba yo; Cuando señalaba por compás la sobrefaz del abismo;

²⁸Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,

²⁸Cuando afirmaba los cielos arriba, Cuando afirmaba las fuentes del abismo;

²⁹Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.

²⁹Cuando ponía á la mar su estatuto, Y á las aguas, que no pasasen su mandamiento; Cuando establecía los fundamentos de la tierra;

³⁰Тогава аз бях при Него, [като] майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.

³⁰Con él estaba yo ordenándolo todo; Y fuí su delicia todos los días, Teniendo solaz delante de él en todo tiempo.

³¹Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми [бе] с човешки чада.

³¹Huélgome en la parte habitable de su tierra; Y mis delicias son con los hijos de los hombres.

³²Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.

³²Ahora pues, hijos, oidme: Y bienaventurados los que guardaren mis caminos.

³³Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.

³³Atended el consejo, y sed sabios, Y no lo menospreciéis.

³⁴Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при стълбовете на вратата ми,

³⁴Bienaventurado el hombre que me oye, Velando á mis puertas cada día, Guardando los umbrales de mis entradas.

³⁵Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;

³⁵Porque el que me hallare, hallará la vida, Y alcanzará el favor de Jehová.

³⁶А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.

³⁶Mas el que peca contra mí, defrauda su alma: Todos los que me aborrecen, aman la muerte.