¹(По слав. 101). Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.

¹Oración del pobre, cuando estuviere angustiado, y delante de Jehová derramare su lamento. JEHOVA, oye mi oración, Y venga mi clamor á ti.

²Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато [Те] призова, послушай ме незабавно.

²No escondas de mí tu rostro: en el día de mi angustia Inclina á mí tu oído; El día que te invocare, apresúrate á responderme.

³Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.

³Porque mis días se han consumido como humo; Y mis huesos cual tizón están quemados.

⁴Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.

⁴Mi corazón fué herido, y secóse como la hierba; Por lo cual me olvidé de comer mi pan.

⁵Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.

⁵Por la voz de mi gemido Mis huesos se han pegado á mi carne.

⁶Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.

⁶Soy semejante al pelícano del desierto; Soy como el buho de las soledades.

⁷Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.

⁷Velo, y soy Como el pájaro solitario sobre el tejado.

⁸Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.

⁸Cada día me afrentan mis enemigos; Los que se enfurecen contra mí, hanse contra mí conjurado.

⁹Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,

⁹Por lo que como la ceniza á manera de pan, Y mi bebida mezclo con lloro,

¹⁰Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил.

¹⁰A causa de tu enojo y de tu ira; Pues me alzaste, y me has arrojado.

¹¹Дните ми са като уклонила се сянка [по слънчев часовник], И аз изсъхвам като трева.

¹¹Mis días son como la sombra que se va; Y heme secado como la hierba.

¹²Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.

¹²Mas tú, Jehová, permanecerás para siempre, Y tu memoria para generación y generación.

¹³Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.

¹³Tú levantándote, tendrás misericordia de Sión; Porque el tiempo de tener misericordia de ella, porque el plazo es llegado.

¹⁴Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.

¹⁴Porque tus siervos aman sus piedras, Y del polvo de ella tienen compasión.

¹⁵И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.

¹⁵Entonces temerán las gentes el nombre de Jehová, Y todos los reyes de la tierra tu gloria;

¹⁶Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,

¹⁶Por cuanto Jehová habrá edificado á Sión, Y en su gloria será visto;

¹⁷Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.

¹⁷Habrá mirado á la oración de los solitarios, Y no habrá desechado el ruego de ellos.

¹⁸Това ще се напише за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.

¹⁸Escribirse ha esto para la generación venidera: Y el pueblo que se criará, alabará á JAH.

¹⁹Защото Той надникна от Своята света висина, От небето Господ погледна на земята,

¹⁹Porque miró de lo alto de su santuario; Jehová miró de los cielos á la tierra,

²⁰За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт {Еврейски: Синовете на смъртта.};

²⁰Para oir el gemido de los presos, Para soltar á los sentenciados á muerte;

²¹За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,

²¹Porque cuenten en Sión el nombre de Jehová, Y su alabanza en Jerusalem,

²²Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.

²²Cuando los pueblos se congregaren en uno, Y los reinos, para servir á Jehová.

²³Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.

²³El afligió mi fuerza en el camino; Acortó mis días.

²⁴Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми; Твоите години са из родове в родове.

²⁴Dije: Dios mío, no me cortes en el medio de mis días: Por generación de generaciones son tus años.

²⁵Отдавна Ти, [Господи], си основал земята, И дело на Твоите ръце са небесата.

²⁵Tú fundaste la tierra antiguamente, Y los cielos son obra de tus manos.

²⁶Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.

²⁶Ellos perecerán, y tú permanecerás; Y todos ellos como un vestido se envejecerán; Como una ropa de vestir los mudarás, y serán mudados:

²⁷Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.

²⁷Mas tú eres el mismo, Y tus años no se acabarán.

²⁸Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.

²⁸Los hijos de tus siervos habitarán, Y su simiente será afirmada delante de ti.