¹(По слав. 113). Когато излезе Израил из Египет, Якововият дом из люде другоезични,

¹CUANDO salió Israel de Egipto, La casa de Jacob del pueblo bárbaro,

²Юда стана светилище [на Бога], Израил Негово владение.

²Judá fué su consagrada heredad, Israel su señorío.

³Морето видя и побягна; Иордан се възвърна назад;

³La mar vió, y huyó; El Jordán se volvió atrás.

⁴Планините се разиграха като овни, Хълмовете като агнета.

⁴Los montes saltaron como carneros: Los collados como corderitos.

⁵Що ти стана, море, та си побягнало? [На тебе] Иордане, та си се върнал назад?

⁵¿Qué tuviste, oh mar, que huiste? ¿Y tú, oh Jordán, que te volviste atrás?

⁶[На вас] планини, та се разиграхте като овни? [На вас] хълмове - като агнета?

⁶Oh montes, ¿por qué saltasteis como carneros, Y vosotros, collados, como corderitos?

⁷Трепери, земьо, от присъствието Господно, От присъствието на Якововия Бог,

⁷A la presencia del Señor tiembla la tierra, A la presencia del Dios de Jacob;

⁸Който превърна канарата във воден поток, Кременливия камък във воден извор.

⁸El cual tornó la peña en estanque de aguas, Y en fuente de aguas la roca.