¹(По слав. 122). Песен на възкачванията. Издигам очите си към Тебе, Който обитаваш на небесата.

¹Cántico gradual. A TI que habitas en los cielos, Alcé mis ojos.

²Ето, както очите на слугите [гледат] към ръката на господаря им, Както очите на слугинята към ръката на господарката й. Така [гледат] нашите очи към Господа нашия Бог, Докле се смили за нас.

²He aquí como los ojos de los siervos miran á la mano de sus señores, Y como los ojos de la sierva á la mano de su señora; Así nuestros ojos miran á Jehová nuestro Dios, Hasta que haya misericordia de nosotros.

³Смили се за нас, Господи, смили се за нас, Защото се преситихме от презрение.

³Ten misericordia de nosotros, oh Jehová, ten misericordia de nosotros; Porque estamos muy hartos de menosprecio.

⁴Пресити се душата ни От надуването на охолните, И от презрението на горделивите.

⁴Muy harta está nuestra alma Del escarnio de los holgados, Y del menosprecio de los soberbios.