¹(По слав. 128). Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, (Нека рече сега Израил),

¹Cántico gradual. MUCHO me han angustiado desde mi juventud, Puede decir ahora Israel;

²Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, Но не ми надвиха.

²Mucho me han angustiado desde mi juventud; Mas no prevalecieron contra mí.

³Орачите ораха по гърба ми, Проточиха дълги браздите си.

³Sobre mis espaldas araron los aradores: Hicieron largos surcos.

⁴[Но] Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите.

⁴Jehová es justo; Cortó las coyundas de los impíos.

⁵Ще се посрамят и ще се обърнат назад Всички, които мразят Сиона.

⁵Serán avergonzados y vueltos atrás Todos los que aborrecen á Sión.

⁶Ще станат като тревата на къщния покрив, Която изсъхва преди да се оскубе, -

⁶Serán como la hierba de los tejados, Que se seca antes que crezca:

⁷С която жетварят не напълня ръката си, Нито оня, който връзва снопите, обятията си,

⁷De la cual no hinchió segador su mano, Ni sus brazos el que hace gavillas.

⁸Нито казват минувачите: Благословение Господно да бъде на вас! [Та да им отговарят: И ние] ви благославяме в името Господно!

⁸Ni dijeron los que pasaban: Bendición de Jehová sea sobre vosotros; Os bendecimos en el nombre de Jehová.