¹(По слав. 129). Песен на възкачванията. Из дълбочините викам към Тебе, Господи.

¹Cántico gradual. DE los profundos, oh Jehová, á ti clamo.

²Господи, послушай гласа ми; Нека бъдат ушите Ти внимателни на гласа на молбата ми.

²Señor, oye mi voz; Estén atentos tus oídos A la voz de mi súplica.

³Ако би забелязвал беззаконията, Господи, То кой, Господи, би могъл да устои?

³JAH, si mirares á los pecados, ¿Quién, oh Señor, podrá mantenerse?

⁴При Тебе, обаче, има прощение За да Ти се боят.

⁴Empero hay perdón cerca de ti, Para que seas temido.

⁵Чакам Господа, душата ми чака, И на словото Му уповавам.

⁵Esperé yo á Jehová, esperó mi alma; En su palabra he esperado.

⁶Душата ми [очаква] Господа Повече от ония, които [очакват] зората, [Да! повече от] очакващите зората.

⁶Mi alma espera á Jehová Más que los centinelas á la mañana. Más que los vigilantes á la mañana.

⁷Нека се надява Израил на Господа; Защото у Господа е милостта, И у Него е пълното изкупление;

⁷Espere Israel á Jehová; Porque en Jehová hay misericordia. Y abundante redención con él.

⁸И Той ще изкупи Израиля От всичките му беззакония.

⁸Y él redimirá á Israel De todos sus pecados.