1(По слав. 136) При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;
1JUNTO á los ríos de Babilonia, Allí nos sentábamos, y aun llorábamos, Acordándonos de Sión.
2На върбите всред него Окачихме арфите си.
2Sobre los sauces en medio de ella Colgamos nuestras arpas.
3Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, [поискаха] веселие, [казвайки]: Попейте ни от сионските песни.
3Y los que allí nos habían llevado cautivos nos pedían que cantásemos, Y los que nos habían desolado nos pedían alegría, diciendo:
4Как да пеем песента Господна В чужда земя?
4Cantadnos algunos de los himnos de Sión. ¿Cómo cantaremos canción de Jehová En tierra de extraños?
5Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми [изкуството си!]
5Si me olvidare de ti, oh Jerusalem, Mi diestra sea olvidada.
6Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.
6Mi lengua se pegue á mi paladar, Si de ti no me acordare; Si no ensalzare á Jerusalem Como preferente asunto de mi alegría.
7Помни, Господи, против едомците Деня [на разорението] на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете [го] до основата му!
7Acuérdate, oh Jehová, de los hijos de Edom En el día de Jerusalem; Quienes decían: Arrasadla, arrasadla Hasta los cimientos.
8Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!
8Hija de Babilonia destruída, Bienaventurado el que te diere el pago De lo que tú nos hiciste.
9Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!
9Bienaventurado el que tomará y estrellará tus niños Contra las piedras.