1(По слав. 138). За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си [ме].
1Al Músico principal: Salmo de David. OH Jehová, tú me has examinado y conocido.
2Ти познаваш сядането ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
2Tú has conocido mi sentarme y mi levantarme, Has entendido desde lejos mis pensamientos.
3Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
3Mi senda y mi acostarme has rodeado, Y estás impuesto en todos mis caminos.
4Защото [докато] думата не е [още] на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
4Pues aun no está la palabra en mi lengua, Y he aquí, oh Jehová, tú la sabes toda.
5Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
5Detrás y delante me guarneciste, Y sobre mí pusiste tu mano.
6[Това] знание е пречудно за мене; Високо е; не мога [да го стигна].
6Más maravillosa es la ciencia que mi capacidad; Alta es, no puedo comprenderla.
7Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
7¿Adónde me iré de tu espíritu? ¿Y adónde huiré de tu presencia?
8Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.
8Si subiere á los cielos, allí estás tú: Y si en abismo hiciere mi estrado, he aquí allí tú estás.
9[Ако] взема крилата на зората [И] се заселя в най-далечните краища на морето,
9Si tomare las alas del alba, Y habitare en el extremo de la mar,
10И там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница ще ме държи.
10Aun allí me guiará tu mano, Y me asirá tu diestra.
11Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще [стане на] нощ,
11Si dijere: Ciertamente las tinieblas me encubrirán; Aun la noche resplandecerá tocante á mí.
12То и самата тъмнина не укрива [нищо] от Тебе, А нощта свети като деня; [За Тебе] тъмнината и светлината са безразлични.
12Aun las tinieblas no encubren de ti, Y la noche resplandece como el día: Lo mismo te son las tinieblas que la luz.
13Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
13Porque tú poseiste mis riñones; Cubrísteme en el vientre de mi madre.
14Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае [това].
14Te alabaré; porque formidables, maravillosas son tus obras: Estoy maravillado, Y mi alma lo conoce mucho.
15Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочините на земята ми се даваше разнообразната [ми] форма.
15No fué encubierto de ti mi cuerpo, Bien que en oculto fuí formado, Y compaginado en lo más bajo de la tierra.
16Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките [ми] определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
16Mi embrión vieron tus ojos, Y en tu libro estaban escritas todas aquellas cosas Que fueron luego formadas, Sin faltar una de ellas.
17И колко скъпоценни за мене са [тия] Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
17Así que cuán preciosos me son, oh Dios, tus pensamientos! Cuán multiplicadas son sus cuentas!
18[Ако бих поискал] да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли се още съм с Тебе.
18Si los cuento, multiplícanse más que la arena: Despierto, y aun estoy contigo.
19Непременно ще поразиш нечестивите, Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
19De cierto, oh Dios, matarás al impío; Apartaos pues de mí, hombres sanguinarios.
20Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат [против Тебе] заради суета.
20Porque blasfemias dicen ellos contra ti: Tus enemigos toman en vano tu nombre
21Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
21¿No tengo en odio, oh Jehová, á los que te aborrecen, Y me conmuevo contra tus enemigos?
22Със съвършена омраза ги мразя, За неприятели ги имам.
22Aborrézcolos con perfecto odio; Téngolos por enemigos.
23Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
23Examíname, oh Dios, y conoce mi corazón: Pruébame y reconoce mis pensamientos:
24И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечния път.
24Y ve si hay en mí camino de perversidad, Y guíame en el camino eterno.