¹Защо се разоряват народите, И племената намислюват суета?

¹¿POR qué se amotinan las gentes, Y los pueblos piensan vanidad?

²Опълчват се земните царе, И управниците се наговарят заедно, Против Господа и против Неговия Помазаник, [като] казват:

²Estarán los reyes de la tierra, Y príncipes consultarán unidos Contra Jehová, y contra su ungido, diciendo:

³Нека разкъсаме връзките им, И нека отхвърлим от себе си въжетата им.

³Rompamos sus coyundas, Y echemos de nosotros sus cuerdas.

⁴Тоя, Който седи на небесата, ще се смее; Господ ще им се поругае.

⁴El que mora en los cielos se reirá; El Señor se burlará de ellos.

⁵Тогава ще им продума в гнева Си, И в тежкото Си негодувание ще ги смути, [казвайки:]

⁵Entonces hablará á ellos en su furor, Y turbarálos con su ira.

⁶Но Аз поставих Царя Си На Сион, светия Мой хълм.

⁶Yo empero he puesto mi rey Sobre Sión, monte de mi santidad.

⁷Аз ще изявя постановлението; Господ ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес те родих.

⁷Yo publicaré el decreto: Jehová me ha dicho: Mi hijo eres tú; Yo te engendré hoy.

⁸Поискай от Мене и Аз ще [ти] дам народите за твое наследство, И земните краища за твое притежание.

⁸Pídeme, y te daré por heredad las gentes, Y por posesión tuya los términos de la tierra.

⁹Ще ги съкрушиш с желязна тояга, Ще ги строшиш като грънчарски съд.

⁹Quebrantarlos has con vara de hierro: Como vaso de alfarero los desmenuzarás.

¹⁰Сега, прочее, вразумете се, о царе; Научете се, земни съдии.

¹⁰Y ahora, reyes, entended: Admitid corrección, jueces de la tierra.

¹¹Слугувайте на Господа със страх, И радвайте се с трепет.

¹¹Servid á Jehová con temor, Y alegraos con temblor.

¹²Целувайте Избраника, за да се не разгневи, Та погинете в пътя; Защото скоро ще пламне Неговият гняв. Блажени са всички, които се надяват на Него.

¹²Besad al Hijo, porque no se enoje, y perezcáis en el camino, Cuando se encendiere un poco su furor. Bienaventurados todos los que en él confían.