1(По слав. 21). За първия певец по "Кошутата на зората". Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? [Защо стоиш] далеч и не ми помагаш, [Нито внимаваш] на думите на охкането {Еврейски: Рикаенето.} ми?
1Al Músico principal, sobre Ajeleth-sahar Salmo de David. DIOS mío, Dios mío, ¿por qué me has dejado? ¿Por qué estás lejos de mi salud, y de las palabras de mi clamor?
2Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
2Dios mío, clamo de día, y no oyes; Y de noche, y no hay para mí silencio.
3Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
3Tú empero eres santo, Tú que habitas entre las alabanzas de Israel.
4На Тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
4En ti esperaron nuestros padres: Esperaron, y tú los libraste.
5Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
5Clamaron á ti, y fueron librados: Esperaron en ti, y no se avergonzaron.
6А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презиран от людете.
6Mas yo soy gusano, y no hombre; Oprobio de los hombres, y desecho del pueblo.
7Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава [и казват:]
7Todos los que me ven, escarnecen de mí; Estiran los labios, menean la cabeza, diciendo:
8Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
8Remítese á Jehová, líbrelo; Sálvele, puesto que en él se complacía.
9Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам [като бях] на майчините си гърди,
9Empero tú eres el que me sacó del vientre, El que me haces esperar desde que estaba á los pechos de mi madre.
10На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
10Sobre ti fuí echado desde la matriz: Desde el vientre de mi madre, tú eres mi Dios.
11Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
11No te alejes de mí, porque la angustia está cerca; Porque no hay quien ayude.
12Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
12Hanme rodeado muchos toros; Fuertes toros de Basán me han cercado.
13Отвориха срещу мене устата си, [Като] лъв, който граби и реве.
13Abrieron sobre mí su boca, Como león rapante y rugiente.
14Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
14Heme escurrido como aguas, Y todos mis huesos se descoyuntaron: Mi corazón fué como cera, Desliéndose en medio de mis entrañas.
15Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
15Secóse como un tiesto mi vigor, Y mi lengua se pegó á mi paladar; Y me has puesto en el polvo de la muerte.
16Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.
16Porque perros me han rodeado, Hame cercado cuadrilla de malignos: Horadaron mis manos y mis pies.
17Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.
17Contar puedo todos mis huesos; Ellos miran, considéranme.
18Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.
18Partieron entre sí mis vestidos, Y sobre mi ropa echaron suertes.
19Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
19Mas tú, Jehová, no te alejes; Fortaleza mía, apresúrate para mi ayuda.
20Избави от меч душата ми, Живота {Еврейски: Едничката ми [душа.]} ми от силата на кучето.
20Libra de la espada mi alma; Del poder del perro mi única.
21Избави ме от устата на лъва И от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал!
21Sálvame de la boca del león, Y óyeme librándome de los cuernos de los unicornios.
22Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.
22Anunciaré tu nombre á mis hermanos: En medio de la congregación te alabaré.
23Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
23Los que teméis á Jehová, alabadle; Glorificadle, simiente toda de Jacob; Y temed de él, vosotros, simiente toda de Israel.
24Защото не е презрял и не се е отвращавал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.
24Porque no menospreció ni abominó la aflicción del pobre, Ni de él escondió su rostro; Sino que cuando clamó á él, oyóle.
25От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание; Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.
25De ti será mi alabanza en la grande congregación; Mis votos pagaré delante de los que le temen.
26Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.
26Comerán los pobres, y serán saciados: Alabarán á Jehová los que le buscan: Vivirá vuestro corazón para siempre.
27Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се поклонят пред Тебе Всичките племена на народите;
27Acordarse han, y volveránse á Jehová todos los términos de la tierra; Y se humillarán delante de ti todas las familias de las gentes.
28Защото царството е на Господа, И Той владее над народите.
28Porque de Jehová es el reino; Y él se enseñoreará de las gentes.
29Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,
29Comerán y adorarán todos los poderosos de la tierra: Postraránse delante de él todos los que descienden al polvo, Si bien ninguno puede conservar la vida á su propia alma.
30Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на [идното] поколение.
30La posteridad le servirá; Será ella contada por una generación de Jehová.
31Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, [казвайки], че Той е сторил [това].
31Vendrán, y anunciarán al pueblo que naciere, Su justicia que él hizo.