1(По слав. 43). За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
1Al Músico principal: de los hijos de Coré: Masquil. OH Dios, con nuestros oídos hemos oído, nuestros padres nos han contado, La obra que hiciste en sus días, en los tiempos antiguos.
2Ти си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
2Tú con tu mano echaste las gentes, y los plantaste á ellos; Afligiste los pueblos, y los arrojaste.
3Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
3Porque no se apoderaron de la tierra por su espada, Ni su brazo los libró; Sino tu diestra, y tu brazo, y la luz de tu rostro, Porque te complaciste en ellos.
4Ти си Цар мой, Боже; Заповядай [да стават] победи за Якова.
4Tú, oh Dios, eres mi rey: Manda saludes á Jacob.
5Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
5Por medio de ti sacudiremos á nuestros enemigos: En tu nombre atropellaremos á nuestros adversarios.
6Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
6Porque no confiaré en mi arco, Ni mi espada me salvará.
7Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
7Pues tú nos has guardado de nuestros enemigos, Y has avergonzado á los que nos aborrecían.
8С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села).
8En Dios nos gloriaremos todo tiempo, Y para siempre loaremos tu nombre. (Selah.)
9Но сега Ти си [ни] отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
9Empero nos has desechado, y nos has hecho avergonzar; Y no sales en nuestros ejércitos.
10Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
10Nos hiciste retroceder del enemigo, Y saqueáron nos para sí los que nos aborrecían.
11Предал си ни като овце за ядене, И разпръснал си ни между народите.
11Pusístenos como á ovejas para comida, Y esparcístenos entre las gentes.
12Продал си Своите люде за нищо, И не си спечелил от цената им.
12Has vendido tu pueblo de balde, Y no pujaste en sus precios.
13Правиш ни [за] укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
13Pusístenos por vergüenza á nuestros vecinos, Por escarnio y por burla á los que nos rodean.
14Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
14Pusístenos por proverbio entre las gentes, Por movimiento de cabeza en los pueblos.
15Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
15Cada día mi vergüenza está delante de mí, Y cúbreme la confusión de mi rostro,
16Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля и отмъстителя.
16Por la voz del que me vitupera y deshonra, Por razón del enemigo y del que se venga.
17Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
17Todo esto nos ha venido, y no nos hemos olvidado de ti; Y no hemos faltado á tu pacto.
18Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
18No se ha vuelto atrás nuestro corazón, Ni tampoco se han apartado nuestros pasos de tus caminos.
19Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място {Еврейски: Място на чакали.}. И да си ни покрил с мрачна сянка.
19Cuando nos quebrantaste en el lugar de los dragones, Y nos cubriste con sombra de muerte,
20Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
20Si nos hubiésemos olvidado del nombre de nuestro Dios, O alzado nuestras manos á dios ajeno,
21То не ще ли Бог да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.
21¿No demandaría Dios esto? Porque él conoce los secretos del corazón.
22Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овце за клане,
22Empero por tu causa nos matan cada día; Somos tenidos como ovejas para el matadero.
23Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не [ни] отхвърляй за винаги.
23Despierta; ¿por qué duermes, Señor? Despierta, no te alejes para siempre.
24Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
24¿Por qué escondes tu rostro, Y te olvidas de nuestra aflicción, y de la opresión nuestra?
25Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепнал до земята.
25Porque nuestra alma está agobiada hasta el polvo: Nuestro vientre está pegado con la tierra.
26Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.
26Levántate para ayudarnos, Y redímenos por tu misericordia.