¹(По слав. 70). На Тебе, Господи, уповавам; Да се не посрамя никога.

¹EN ti, oh Jehová, he esperado; No sea yo confuso para siempre.

²Избави ме в правдата Си и освободи ме; Приклони към мене ухото Си и спаси ме.

²Hazme escapar, y líbrame en tu justicia: Inclina tu oído y sálvame.

³Бъди ми канара за прибежище, към което винаги да се обръщам. Ти си разрешил спасението ми, Защото канара моя и крепост моя си Ти.

³Séme por peña de estancia, adonde recurra yo continuamente: Mandado has que yo sea salvo; Porque tú eres mi roca, y mi fortaleza.

⁴Боже мой избави ме от ръката на нечестивия, От ръката на законопрестъпника и насилника.

⁴Dios mío, líbrame de la mano del impío, De la mano del perverso y violento.

⁵Защото Ти, Господи Иеова, си моя надежда; На Тебе съм уповавал от младостта си.

⁵Porque tú, oh Señor Jehová, eres mi esperanza: Seguridad mía desde mi juventud.

⁶Ти си ми бил подпорка от рождението ми; От утробата на майка ми Ти си бил мой благодетел; За Тебе [ще бъде] винаги хвалението ми.

⁶Por ti he sido sustentado desde el vientre: De las entrañas de mi madre tú fuiste el que me sacaste: De ti será siempre mi alabanza.

⁷Като чудовище съм станал на мнозина; Но Ти си ми яко прибежище.

⁷Como prodigio he sido á muchos; Y tú mi refugio fuerte.

⁸Устата ми ще се пълнят всеки ден С хваление и славене Тебе.

⁸Sea llena mi boca de tu alabanza, De tu gloria todo el día.

⁹Не ме отхвърляй във време на старостта [ми;] Не ме оставяй, когато отпада силата ми;

⁹No me deseches en el tiempo de la vejez; Cuando mi fuerza se acabare, no me desampares.

¹⁰Защото неприятелите ми за мене говорят, И ония, които причакват душата ми, наговарят се помежду си

¹⁰Porque mis enemigos han tratado de mí; Y los que acechan mi alma, consultaron juntamente.

¹¹И казват: Бог го е оставил; Погнете и хванете го, защото няма кой да [го] избави.

¹¹Diciendo: Dios lo ha dejado: Perseguid y tomadle, porque no hay quien le libre.

¹²Боже, не се отдалечавай от мене; Боже мой, побързай да ми помогнеш.

¹²Oh Dios, no te alejes de mí: Dios mío, acude presto á mi socorro.

¹³Нека се посрамят [и] се изтребят противниците на душата ми; Нека се покрият с укор и срам ония, които искат зло за мене.

¹³Sean avergonzados, fallezcan los adversarios de mi alma; Sean cubiertos de vergüenza y de confusión los que mi mal buscan.

¹⁴Но аз винаги ще се надявам. И ще Те хваля все повече и повече.

¹⁴Mas yo siempre esperaré, Y añadiré sobre toda tu alabanza.

¹⁵Устата ми цял ден ще разказват правдата Ти и избавлението, [което ми вършиш, ]Защото не мога [да ги] изброя.

¹⁵Mi boca publicará tu justicia Y tu salud todo el día, Aunque no sé el número de ellas.

¹⁶Ще дойда [и ще хваля] мощните дела на Господа Иеова. Ще спомням Твоята правда, само Твоята.

¹⁶Vendré á las valentías del Señor Jehová: Haré memoria de sola tu justicia.

¹⁷Боже, Ти си ме научил от младостта ми; И досега съм разгласявал Твоите чудесни дела.

¹⁷Oh Dios, enseñásteme desde mi mocedad; Y hasta ahora he manifestado tus maravillas.

¹⁸Да! дори до старост и бели коси, Боже, не ме оставяй, Докато не разглася силата {Еврейски: Мишцата.} Ти на [идещия] род, Твоята мощ на всичките бъдещи [поколения].

¹⁸Y aun hasta la vejez y las canas; oh Dios, no me desampares, Hasta que denuncie tu brazo á la posteridad, Tus valentías á todos los que han de venir.

¹⁹Също и правдата Ти, Боже, стигна на високо; Ти, Боже, Който си извършил велики дела, кой е подобен на Тебе?

¹⁹Y tu justicia, oh Dios, hasta lo excelso; Porque has hecho grandes cosas: Oh Dios, ¿quién como tú?

²⁰Ти, Който си ми показал много и тежки притеснения, Пак ще ме съживиш, И от дълбочините на земята пак ще ме извадиш.

²⁰Tú, que me has hecho ver muchas angustias y males, Volverás á darme vida, Y de nuevo me levantarás de los abismos de la tierra.

²¹Ще уголемиш величието ми, И наново ще ме утешиш.

²¹Aumentarás mi grandeza, Y volverás á consolarme.

²²И аз, Боже мой, ще славословя с псалтир Тебе и Твоята вярност; На Тебе, Свети Израилев, ще пея хваление с арфа.

²²Asimismo yo te alabaré con instrumento de salterio, Oh Dios mío: tu verdad cantaré yo á ti en el arpa, Oh Santo de Israel.

²³ще се радват много устните ми, когато Те славословя, Тоже и душата ми, която си изкупил.

²³Mis labios cantarán cuando á ti salmeare, Y mi alma, á la cual redimiste.

²⁴Езикът ми, тъй също, ще приказва за правдата Ти всеки ден, Защото се посрамиха - защото се смутиха - ония, които искат зло за мене.

²⁴Mi lengua hablará también de tu justicia todo el día: Por cuanto fueron avergonzados, porque fueron confusos los que mi mal procuraban.