1(По слав. 80). За първия певец, на гетския инструмент {Псал. 8, надписът.}. Асафов [псалом]. Пейте радостно на Бога наша сила; Възкликнете към Якововия Бог.
1Al Músico principal: sobre Gittith: Salmo de Asaph. CANTAD á Dios, fortaleza nuestra: Al Dios de Jacob celebrad con júbilo.
2Запейте псалом и звънете тъпанче, Благозвучна арфа и псалтир.
2Tomad la canción, y tañed el adufe, El arpa deliciosa con el salterio.
3Засвирете с тръба на новолуние, На пълнолуние, в деня на нашия празник.
3Tocad la trompeta en la nueva luna, En el día señalado, en el día de nuestra solemnidad.
4Защото това е закон за Израиля, Наредба от Якововия Бог.
4Porque estatuto es de Israel, Ordenanza del Dios de Jacob.
5Той го заповяда за заявление всред Иосифа. Когато излезе против Египетската земя, [Гдето] чух език, който не познавах.
5Por testimonio en José lo ha constituído, Cuando salió por la tierra de Egipto; Donde oí lenguaje que no entendía.
6Отстраних рамото му изпод товар; Ръцете му се отърваха от кош.
6Aparté su hombro de debajo de la carga; Sus manos se quitaron de vasijas de barro.
7В скръбно време ти [ме] призова, и Аз те избавих; Отговорих ти в скришно [място] на гърма; Изпитах те при водите на Мерива. (Села).
7En la calamidad clamaste, y yo te libré: Te respondí en el secreto del trueno; Te probé sobre las aguas de Meriba. (Selah.)
8Слушайте, люде Мои, и ще заявя пред вас, Израилю, ако би Ме послушал:
8Oye, pueblo mío y te protestaré. Israel, si me oyeres,
9Да няма всред тебе чужди богове, И да се не поклониш на чужд бог,
9No habrá en ti dios ajeno, Ni te encorvarás á dios extraño.
10Аз съм Господ твоят Бог. Който те възведох из Египетската земя; Отвори широко устата си, и ще ги изпълня.
10Yo soy Jehová tu Dios, Que te hice subir de la tierra de Egipto: Ensancha tu boca, y henchirla he.
11Но людете Ми не послушаха гласа Ми; Израил не Ме искаше.
11Mas mi pueblo no oyó mi voz, E Israel no me quiso á mí.
12Затова ги оставих да вървят по упорството на сърцето си, За да ходят по своите си намерения.
12Dejélos por tanto á la dureza de su corazón: Caminaron en sus consejos.
13Дано Ме бяха слушали людете Ми, Да беше ходил Израил по Моите пътища!
13Oh, si me hubiera oído mi pueblo, Si en mis caminos hubiera Israel andado!
14Скоро бих покорил неприятелите им, И срещу противниците им бих обърнал ръката Си,
14En una nada habría yo derribado sus enemigos, Y vuelto mi mano sobre sus adversarios.
15[Даже] ненавистниците на Господа щяха да се преструват за покорни Нему; [А благоденственото] време на тия щеше да трае за винаги;
15Los aborrecedores de Jehová se le hubieran sometido; Y el tiempo de ellos fuera para siempre.
16И Той щеше да ги храни с най-изрядната пшеница; И с мед от скала щях да те наситя.
16Y Dios lo hubiera mantenido de grosura de trigo: Y de miel de la piedra te hubiera saciado.