¹За първия певец по "Умри за сина". Давидов псалом. Ще [Те] славословя, Господи, с цялото си сърце, Ще разкажа всичките Твои чудесни дела.

¹Al Músico principal: sobre Muth-labben: Salmo de David. TE alabaré, oh Jehová, con todo mi corazón; Contaré todas tus maravillas.

²Ще се веселя и ще се радвам в Тебе, Ще възпявам името Ти, Всевишни;

²Alegraréme y regocijaréme en ti: Cantaré á tu nombre, oh Altísimo;

³Понеже неприятелите ми се връщат назад Падат и гинат пред Твоето присъствие.

³Por haber sido mis enemigos vueltos atrás: Caerán y perecerán delante de ti.

⁴Защото Ти си защитил правото и делото ми; Седнал на престола, Ти си отсъдил справедливо.

⁴Porque has hecho mi juicio y mi causa: Sentástete en silla juzgando justicia.

⁵Изобличил си народите, изтребил си нечестивите, Изличил си името им до вечни векове.

⁵Reprendiste gentes, destruiste al malo, Raíste el nombre de ellos para siempre jamás.

⁶Неприятелите изчезнаха; те са запустели за винаги; Ти си разорил градовете [им], та и поменът им загина.

⁶Oh enemigo, acabados son para siempre los asolamientos; Y las ciudades que derribaste, Su memoria pereció con ellas.

⁷Но Господ седи [Цар] до века, Приготвил е престола Си за съд,

⁷Mas Jehová permanecerá para siempre: Dispuesto ha su trono para juicio.

⁸И Той ще съди света с правда. Ще отсъди за племената справедливо.

⁸Y él juzgará el mundo con justicia; Y juzgará los pueblos con rectitud.

⁹И Господ ще бъде прибежище на угнетените, Прибежище в скръбни времена.

⁹Y será Jehová refugio al pobre, Refugio para el tiempo de angustia.

¹⁰И ония, които познават името Ти, ще уповават на Тебе; Защото Ти, Господи, не си оставил ония, които Те търсят.

¹⁰Y en ti confiarán los que conocen tu nombre; Por cuanto tú, oh Jehová, no desamparaste á los que te buscaron.

¹¹Пейте хвали на Господа, Който обитава в Сион, Изявете между племената делата Му;

¹¹Cantad á Jehová, que habita en Sión: Noticiad en los pueblos sus obras.

¹²Защото Оня, Който прави изследване за кръвопролития, помни [уповаващите на Него, ]Не забравя викането на кротките.

¹²Porque demandando la sangre se acordó de ellos: No se olvidó del clamor de los pobres.

¹³Смили се за мене, Господи; Виж скръбта, [която ми причиняват] ония, които ме мразят. Ти, Който ме дигаш от портите на смъртта;

¹³Ten misericordia de mí, Jehová: Mira mi aflicción que padezco de los que me aborrecen, Tú que me levantas de las puertas de la muerte;

¹⁴За да разкажа всичко, [поради което] Ти[ си] за хвалене, В портите на Сионовата дъщеря, [И] за да се радвам заради спасителната Ти помощ.

¹⁴Porque cuente yo todas tus alabanzas En las puertas de la hija de Sión, Y me goce en tu salud.

¹⁵Народите затънаха в ямата, [която сами] направиха; В мрежата, която скриха, се улови ногата на сами тях.

¹⁵Hundiéronse las gentes en la fosa que hicieron; En la red que escondieron fué tomado su pie.

¹⁶Господ е станал познат [чрез] правосъдието, [което] е извършил; Нечестивият се впримчва в делото на своите си ръце. (Игаион: {Да се усили музиката.} Села).

¹⁶Jehová fué conocido en el juicio que hizo; En la obra de sus manos fué enlazado el malo. (Higaion. Selah.)

¹⁷Нечестивите ще се върнат в преизподнята, Всичките народи, които забравят Бога.

¹⁷Los malos serán trasladados al infierno, Todas las gentes que se olvidan de Dios.

¹⁸Защото бедният няма да бъде забравен за винаги, Нито ще бъде изгубено за всякога ожидането на кротките.

¹⁸Porque no para siempre será olvidado el pobre; Ni la esperanza de los pobres perecerá perpetuamente.

¹⁹Стани, Господи; да не надделява човек; Да бъдат съдени народите пред Тебе.

¹⁹Levántate, oh Jehová; no se fortalezca el hombre; Sean juzgadas las gentes delante de ti.

²⁰Господи, докарай страх върху тях; Нека познаят народите, че са само човеци (Села).

²⁰Pon, oh Jehová, temor en ellos: Conozcan las gentes que son no más que hombres. (Selah.)