¹И тъй, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своите люде? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от Авраамовото потомство, от Вениаминовото племе.

¹DIGO pues: ¿Ha desechado Dios á su pueblo? En ninguna manera. Porque también yo soy Israelita, de la simiente de Abraham, de la tribu de Benjamín.

²Не е отхвърлил Бог людете Си, които е предузнал. Или не знаете що казва писанието за Илия? как вика към Бога против Израиля, [казвайки:]

²No ha desechado Dios á su pueblo, al cual antes conoció. ¿O no sabéis qué dice de Elías la Escritura? cómo hablando con Dios contra Israel dice:

³"Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти, и аз останах сам; но и моя живот искат [да отнемат"].

³Señor, á tus profetas han muerto, y tus altares han derruído; y yo he quedado solo, y procuran matarme.

⁴Но що му казва божественият отговор? - "Оставил съм Си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваала".

⁴Mas ¿qué le dice la divina respuesta? He dejado para mí siete mil hombres, que no han doblado la rodilla delante de Baal.

⁵Така и в сегашно време има остатък, избран по благодат.

⁵Así también, aun en este tiempo han quedado reliquias por la elección de gracia.

⁶Но, ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат [а ако е от делата, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело].

⁶Y si por gracia, luego no por las obras; de otra manera la gracia ya no es gracia. Y si por las obras, ya no es gracia; de otra manera la obra ya no es obra.

⁷Тогава какво? Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравиха даже до днес;

⁷¿Qué pues? Lo que buscaba Israel aquello no ha alcanzado; mas la elección lo ha alcanzado: y los demás fueron endurecidos;

⁸както е писано: "Бог им даде дух на безчувствие, очи - да не виждат и уши - да не чуват".

⁸Como está escrito: Dióles Dios espíritu de remordimiento, ojos con que no vean, y oídos con que no oigan, hasta el día de hoy.

⁹И Давид казва: - "Трапезата им нека стане за тях примка и уловка, Съблазън и въздаяние;

⁹Y David dice: Séales vuelta su mesa en lazo, y en red, Y en tropezadero, y en paga:

¹⁰Да се помрачат очите им, та да не виждат, И сгърби гърба им за винаги".

¹⁰Sus ojos sean obscurecidos para que no vean, Y agóbiales siempre el espinazo.

¹¹Тогава казвам: Спънаха ли се, та да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното отклонение [дойде] спасението на езичниците, за да ги възбуди към ревнивост.

¹¹Digo pues: ¿Han tropezado para que cayesen? En ninguna manera; mas por el tropiezo de ellos vino la salud á los Gentiles, para que fuesen provocados á celos.

¹²А, ако тяхното отклонение значи богатство за света и тяхното отпадане - богатство за езичниците, колко повече тяхното пълно [възстановяване!]

¹²Y si la falta de ellos es la riqueza del mundo, y el menoscabo de ellos la riqueza de los Gentiles, ¿cuánto más el henchimiento de ellos?

¹³Защото на вас, [които бяхте] езичници, казвам, че, понеже съм апостол на езичниците, аз славя моята служба,

¹³Porque á vosotros hablo, Gentiles. Por cuanto pues, yo soy apóstol de los Gentiles, mi ministerio honro.

¹⁴дано по някакъв начин да възбудя към ревнивост [тия, които] са моя плът, и да спася някои от тях.

¹⁴Por si en alguna manera provocase á celos á mi carne, e hiciese salvos á algunos de ellos.

¹⁵Защото, ако тяхното отхвърляне [значи] примирение на света, какво [ще бъде] приемането [им], ако не оживяване от мъртвите?

¹⁵Porque si el extrañamiento de ellos es la reconciliación del mundo, ¿qué será el recibimiento de ellos, sino vida de los muertos?

¹⁶А ако първото [от тестото] е свето, то и [цялото] засяване е [свето]; и ако коренът е свет, то и клоните [са свети].

¹⁶Y si el primer fruto es santo, también lo es el todo, y si la raíz es santa, también lo son las ramas.

¹⁷Но, ако някои клони са били отрязани, и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях, и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината,

¹⁷Que si algunas de las ramas fueron quebradas, y tú, siendo acebuche, has sido ingerido en lugar de ellas, y has sido hecho participante de la raíz y de la grosura de la oliva;

¹⁸не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, [знай], че ти не държиш корена, а коренът тебе.

¹⁸No te jactes contra las ramas; y si te jactas, sabe que no sustentas tú á la raíz, sino la raíz á ti.

¹⁹Но ще речеш: Отрязаха се клони, за да се присадя аз.

¹⁹Pues las ramas, dirás, fueron quebradas para que yo fuese ingerido.

²⁰Добре, поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствувай, но бой се.

²⁰Bien: por su incredulidad fueron quebradas, mas tú por la fe estás en pie. No te ensoberbezcas, antes teme.

²¹Защото, ако Бог не пощади естествените клони, нито тебе ще пощади.

²¹Que si Dios no perdonó á las ramas naturales, á ti tampoco no perdone.

²²Виж, прочее, благостта и строгостта Божия: Строгост към падналите, а божествена благост към тебе, ако останеш в тая благост; иначе, и ти ще бъдеш отсечен.

²²Mira, pues, la bondad y la severidad de Dios: la severidad ciertamente en los que cayeron; mas la bondad para contigo, si permanecieres en la bondad; pues de otra manera tú también serás cortado.

²³Така и те, ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади.

²³Y aun ellos, si no permanecieren en incredulidad, serán ingeridos; que poderoso es Dios para volverlos á ingerir.

²⁴Понеже, ако ти си бил отсечен от маслина по естество дива, и, против естеството, си бил присаден на питомна маслина, то колко повече ония, които са естествени [клони], ще се присадят на своята маслина!

²⁴Porque si tú eres cortado del natural acebuche, y contra natura fuiste ingerido en la buena oliva, ¿cuánto más éstos, que son las ramas naturales, serán ingeridos en su oliva?

²⁵Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая тайна, че частично закоравяване сполетя Израиля, [само] докато влезе пълното [число] на езичниците.

²⁵Porque no quiero, hermanos, que ignoréis este misterio, para que no seáis acerca de vosotros mismos arrogantes: que el endurecimiento en parte ha acontecido en Israel, hasta que haya entrado la plenitud de los Gentiles;

²⁶И така целият Израил ще се спаси, както е писано: - "Избавител ще дойде от Сион; Той ще отвърне нечестията от Якова;

²⁶Y luego todo Israel será salvo; como está escrito: Vendrá de Sión el Libertador, Que quitará de Jacob la impiedad;

²⁷И ето завета от Мене към тях: Когато отнема греховете им".

²⁷Y este es mi pacto con ellos, Cuando quitare su pecados.

²⁸Колкото за благовестието, те са неприятели, [което е] за ваша [полза], а колкото за избора, те са възлюбени заради бащите.

²⁸Así que, cuanto al evangelio, son enemigos por causa de vosotros: mas cuanto á la elección, son muy amados por causa de los padres.

²⁹Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.

²⁹Porque sin arrepentimiento son las mercedes y la vocación de Dios.

³⁰Защото както вие някога се непокорявахте {Или: Неповярвахте - ват} на Бога, но сега чрез тяхното непокорство {Или: Неверие.} сте придобили милост, та чрез показаната към вас милост и те сега да придобият милост,

³⁰Porque como también vosotros en algún tiempo no creísteis á Dios, mas ahora habéis alcanzado misericordia por la incredulidad de ellos;

³¹също така и те сега се не покоряват

³¹Así también éstos ahora no ha creído, para que, por la misericordia para con vosotros, ellos también alcancen misericordia.

³²Защото Бог затвори всички в непокорство, та към всички да покаже милост.

³²Porque Dios encerró á todos en incredulidad, para tener misericordia de todos.

³³О колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби, и неизследими пътищата му!

³³Oh profundidad de las riquezas de la sabiduría y de la ciencia de Dios! ­Cuán incomprensibles son sus juicios, e inescrutables sus caminos!

³⁴Защото, "Кой е познал ума на Господа, Или, кой Му е бил съветник?"

³⁴Porque ¿quién entendió la mente del Señor? ¿ó quién fué su consejero?

³⁵или, "Кой от по-напред Му е дал [нещо], Та да му се отплати?"

³⁵¿O quién le dió á él primero, para que le sea pagado?

³⁶Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. Нему да бъде слава до векове. Амин.

³⁶Porque de él, y por él, y en él, son todas las cosas. A él sea gloria por siglos. Amén.