¹Слабия във вярата приемайте, но не за да се препирате за съмненията [му],

¹RECIBID al flaco en la fe, pero no para contiendas de disputas.

²Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб [във вярата, яде само] зеленчук.

²Porque uno cree que se ha de comer de todas cosas: otro que es débil, come legumbres.

³Който яде, да не презира този, който не яде; и който не яде, да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел.

³El que come, no menosprecie al que no come: y el que no come, no juzgue al que come; porque Dios le ha levantado.

⁴Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.

⁴¿Tú quién eres que juzgas al siervo ajeno? para su señor está en pie, ó cae: mas se afirmará; que poderoso es el Señor para afirmarle.

⁵Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден [еднакво]. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.

⁵Uno hace diferencia entre día y día; otro juzga iguales todos los días. Cada uno esté asegurado en su ánimo.

⁶Който пази деня, за Господа го пази; [а който не пази деня, за Господа го не пази]; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.

⁶El que hace caso del día, háce lo para el Señor: y el que no hace caso del día, no lo hace para el Señor. El que come, come para el Señor, porque da gracias á Dios; y el que no come, no come para el Señor, y da gracias á Dios.

⁷Защото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си.

⁷Porque ninguno de nosotros vive para sí, y ninguno muere para sí.

⁸Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и тъй живеем ли, умираме ли, Господни сме.

⁸Que si vivimos, para el Señor vivimos; y si morimos, para el Señor morimos. Así que, ó que vivamos, ó que muramos, del Señor somos.

⁹Защото Христос затова умря и оживя - да господствува и над мъртвите и над живите.

⁹Porque Cristo para esto murió, y resucitó, y volvió á vivir, para ser Señor así de los muertos como de los que viven.

¹⁰И тъй, ти защо съдиш брата си? а пък ти защо презираш брата си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище.

¹⁰Mas tú ¿por qué juzgas á tu hermano? ó tú también, ¿por qué menosprecias á tu hermano? porque todos hemos de estar ante el tribunal de Cristo.

¹¹Защото е писано: - "[Заклевам се] в живота Си, казва Господ че всяко коляно ще се преклони пред Мене, И всеки език ще славослови Бога".

¹¹Porque escrito está: Vivo yo, dice el Señor, que á mí se doblará toda rodilla, Y toda lengua confesará á Dios.

¹²И тъй, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.

¹²De manera que, cada uno de nosotros dará á Dios razón de sí.

¹³Като е тъй, да не съдим вече един друг; но по-добре да бъде разсъждението ви това - никой да не полага на брата си спънка или съблазън.

¹³Así que, no juzguemos más los unos de los otros: antes bien juzgad de no poner tropiezo ó escándalo al hermano.

¹⁴Зная и уверен съм в Господа Исуса, че нищо не е само по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който счита нещо за нечисто, нему е нечисто.

¹⁴Yo sé, y confío en el Señor Jesús, que de suyo nada hay inmundo: mas á aquel que piensa alguna cosa ser inmunda, para él es inmunda.

¹⁵Защото, ако брат ти се оскърби поради това, което ядеш, ти вече не ходиш по любов. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос.

¹⁵Empero si por causa de la comida tu hermano es contristado, ya no andas conforme á la caridad. No arruines con tu comida á aquél por el cual Cristo murió.

¹⁶Прочее, да се не хули това, което вие [считате] за добро,

¹⁶No sea pues blasfemado vuestro bien:

¹⁷Защото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух.

¹⁷Que el reino de Dios no es comida ni bebida, sino justicia y paz y gozo por el Espíritu Santo.

¹⁸Понеже, който така служи на Христа, бива угоден на Бога и одобрен от човеците.

¹⁸Porque el que en esto sirve á Cristo, agrada á Dios, y es acepto á los hombres.

¹⁹И тъй, нека търсим това, което [служи] за мир и за взаимно назидание.

¹⁹Así que, sigamos lo que hace á la paz, y á la edificación de los unos á los otros.

²⁰Заради ядене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си [причинява] съблазън.

²⁰No destruyas la obra de Dios por causa de la comida. Todas las cosas á la verdad son limpias: mas malo es al hombre que come con escándalo.

²¹Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито [да сториш нещо], чрез което се спъва брат ти, [или се съблазнява, или изнемощява].

²¹Bueno es no comer carne, ni beber vino, ni nada en que tu hermano tropiece, ó se ofenda ó sea debilitado.

²²Вярата, която имаш [за тия неща], имай я за себе си пред Бога. Блажен оня, който не осъжда себе си в това, което одобрява.

²²¿Tienes tú fe? Tenla para contigo delante de Dios. Bienaventurado el que no se condena á sí mismo con lo que aprueba.

²³Но оня, който се съмнява, осъжда се ако яде, защото не [яде] от убеждение; а всичко, което не [става] от убеждение, е грях.

²³Mas el que hace diferencia, si comiere, es condenado, porque no comió por fe: y todo lo que no es de fe, es pecado.