¹Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото [власти] има, те са отредени от Бога.

¹TODA alma se someta á las potestades superiores; porque no hay potestad sino de Dios; y las que son, de Dios son ordenadas.

²Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба; а които се противят ще навлекат осъждане на себе си.

²Asi que, el que se opone á la potestad, á la ordenación de Dios resiste: y los que resisten, ellos mismos ganan condenación para sí.

³Защото владетелите не [причиняват] страх на добротвореца, но на злотвореца. Искаш ли, прочее, да се не боиш от властта? Върши добро, и ще бъдеш похвален от нея;

³Porque los magistrados no son para temor al que bien hace, sino al malo. ¿Quieres pues no temer la potestad? haz lo bueno, y tendrás alabanza de ella;

⁴понеже владетелят е Божий служител за твоя полза. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно сабята, понеже е Божий служител, мъздовъздател за [докарване] гняв, върху {Гръцки: За гнева спрямо} този, който върши зло.

⁴Porque es ministro de Dios para tu bien. Mas si hicieres lo malo, teme: porque no en vano lleva el cuchillo; porque es ministro de Dios, vengador para castigo al que hace lo malo.

⁵Затова нужно е да се покорявате не само поради [страх от] гнева, но и заради съвестта.

⁵Por lo cual es necesario que le estéis sujetos, no solamente por la ira, mas aun por la conciencia.

⁶Понеже за тая причина и данък плащате. Защото [владетелите] са Божии служители, които постоянно се занимават с тая [длъжност].

⁶Porque por esto pagáis también los tributos; porque son ministros de Dios que sirven á esto mismo.

⁷Отдавайте на всички дължимото: комуто [се дължи] данък, данъка; комуто мито, митото; комуто страх, страха; комуто почит, почитта.

⁷Pagad á todos lo que debéis: al que tributo, tributo; al que pecho, pecho; al que temor, temor; al que honra, honra.

⁸Не оставайте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото, който обича другиго, изпълнява закона.

⁸No debáis á nadie nada, sino amaros unos á otros; porque el que ama al prójimo, cumplió la ley.

⁹Понеже [заповедите]: "Не прелюбодействувай"; "Не убивай"; "Не кради"; "Не пожелавай"; и коя да било друга заповед се заключават в тия думи: "Да обичаш ближния си както себе си".

⁹Porque: No adulterarás; no matarás; no hurtarás; no dirás falso testimonio; no codiciarás: y si hay algún otro mandamiento, en esta sentencia se comprende sumariamente: Amarás á tu prójimo como á ti mismo.

¹⁰Любовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона.

¹⁰La caridad no hace mal al prójimo: así que, el cumplimento de la ley es la caridad.

¹¹И това [вършете] като знаете времето, че часът е вече настанал да се събудите от сън; защото спасението е по-близо до нас сега, отколкото, когато [изпърво] повярвахме.

¹¹Y esto, conociendo el tiempo, que es ya hora de levantarnos del sueño; porque ahora nos está más cerca nuestra salud que cuando creímos.

¹²Нощта премина, а денят наближи; и тъй нека отхвърлим делата на тъмнината, и да се облечем в оръжието на светлината.

¹²La noche ha pasado, y ha llegado el día: echemos, pues, las obras de las tinieblas, y vistámonos las armas de luz,

¹³Както в бял ден нека ходим благопристойно, не по пирования и пиянства, не по блудство и страстолюбие, не по крамоли и зависти.

¹³Andemos como de día, honestamente: no en glotonerías y borracheras, no en lechos y disoluciones, no en pedencias y envidia:

¹⁴Но облечете се с Господа Исуса Христа, и не промишлявайте за страстите на плътта.

¹⁴Mas vestíos del Señor Jesucristo, y no hagáis caso de la carne en sus deseos.