¹Ето, хубава си, любезна моя; ето хубава си; Очите ти под булото са [като] гълъбови; Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаадската планина;

¹HE aquí que tú eres hermosa, amiga mía, he aquí que tú eres hermosa; Tus ojos entre tus guedejas como de paloma; Tus cabellos como manada de cabras, Que se muestran desde el monte de Galaad.

²Зъбите ти са като стадо [ново]-стрижени овце[ ]Възлизащи от къпането; Те са всички като близнета {Или: Чифтове.}, И не липсва ни един между тях;

²Tus dientes, como manadas de trasquiladas ovejas, Que suben del lavadero, Todas con crías mellizas, Y ninguna entre ellas estéril.

³Устните ти са като червена прежда, И устата ти прекрасни; Челото ти под булото е Като част от нар;

³Tus labios, como un hilo de grana, Y tu habla hermosa; Tus sienes, como cachos de granada á la parte adentro de tus guedejas.

⁴Шията ти е като Давидова кула Съградена за оръжейница, Гдето висят хиляда щитчета. - Всички щитове на силни мъже;

⁴Tu cuello, como la torre de David, edificada para muestra; Mil escudos están colgados de ella, Todos escudos de valientes.

⁵Двете ти гърди са като две сърнета близнета, Които пасат между кремовете.

⁵Tus dos pechos, como dos cabritos mellizos de gama, Que son apacentados entre azucenas.

⁶Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките Аз ще отида в планините на смирната и в хълма на ливана.

⁶Hasta que apunte el día y huyan las sombras, Iréme al monte de la mirra, Y al collado del incienso.

⁷Ти си все красива, любезна моя; И недостатък няма в тебе.

⁷Toda tú eres hermosa, amiga mía Y en ti no hay mancha.

⁸Дойди с мене от Ливан, невесто, С мене от Ливан; Погледни от върха на Амана, От върха на Санир и на Ермон, От леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.

⁸Conmigo del Líbano, oh esposa, Conmigo ven del Líbano: Mira desde la cumbre de Amana, Desde la cumbre de Senir y de Hermón, Desde las guaridas de los leones, Desde los montes de los tigres.

⁹Пленила си сърцето ми, сестро моя, невесто, Пленила си сърцето ми с един [поглед] от очите си, С една огърлица на шията си.

⁹Prendiste mi corazón, hermana, esposa mía; Has preso mi corazón con uno de tus ojos, Con una gargantilla de tu cuello.

¹⁰Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невесто! Колко по-добра е от виното твоята любов, И благоуханието на твоите масла от всякакъв вид аромати!

¹⁰Cuán hermosos son tus amores, hermana, esposa mía! ­Cuánto mejores que el vino tus amores, Y el olor de tus ungüentos que todas las especias aromáticas!

¹¹От устните ти, невесто, капе мед [като] от пита; Мед и мляко има под езика ти; И благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан.

¹¹Como panal de miel destilan tus labios, oh esposa; Miel y leche hay debajo de tu lengua; Y el olor de tus vestidos como el olor del Líbano.

¹²Градина затворена е сестра ми, невестата, Извор затворен, източник запечатан.

¹²Huerto cerrado eres, mi hermana, esposa mía; Fuente cerrada, fuente sellada.

¹³Твоите издънки са рай от нарове С отборни плодове, кипър с нард,

¹³Tus renuevos paraíso de granados, con frutos suaves, De cámphoras y nardos,

¹⁴Нард и шафран, тръстика и канела, С всичките дървета [доставящи благоухания като] ливан, Смирна и алой, с всичките най-изрядни аромати.

¹⁴Nardo y azafrán, Caña aromática y canela, con todos los árboles de incienso; Mirra y áloes, con todas las principales especias.

¹⁵Градински извор си ти, Кладенец с текуща вода, и поточета от Ливан.

¹⁵Fuente de huertos, Pozo de aguas vivas, Que corren del Líbano.

¹⁶Събуди се, северни ветре, и дойди южни, Повей в градината ми, за да потекат ароматите й. Нека дойде възлюбеният ми в градината си И яде изрядните си плодове.

¹⁶Levántate, Aquilón, y ven, Austro: Sopla mi huerto, despréndanse sus aromas. Venga mi amado á su huerto, Y coma de su dulce fruta.