¹През нощта на леглото си потърсих онзи, когото обича душата ми; Потърсих го, но не го намерих.

¹POR las noches busqué en mi lecho al que ama mi alma: Busquélo, y no lo hallé.

²[Рекох]: Ще стана сега и ще обиколя града По улиците и по площадите, Ще търся онзи, когото обича душата ми Потърсих го, но не го намерих.

²Levantaréme ahora, y rodearé por la ciudad; Por las calles y por las plazas Buscaré al que ama mi alma: Busquélo, y no lo hallé.

³Намериха ме стражарите, които обхождат града; [Попитах ги]: Видяхте ли онзи, когото обича душата ми?

³Halláronme los guardas que rondan la ciudad, Y díjeles: ¿Habéis visto al que ama mi alma?

⁴А малко като ги отминах Намерих онзи, когото обича душата ми; Хванах го, и не го пуснах Догде го не въведох в къщата на майка си, И във вътрешната стая на оная, която ме е родила.

⁴Pasando de ellos un poco, Hallé luego al que mi alma ama: Trabé de él, y no lo dejé, Hasta que lo metí en casa de mi madre, Y en la cámara de la que me engendró.

⁵Заклевам ви, ерусалимски дъщери, В сърните и в полските елени, Да не възбудите и да не събудите любовта [ми] преди да пожелае.

⁵Yo os conjuro, oh doncellas de Jerusalem, Por las gamas y por las ciervas del campo, Que no despertéis ni hagáis velar al amor, Hasta que quiera.

⁶Коя е тая която възлиза от пустинята като стълбове дим, Накадена със смирна и ливан, с всякакви [благоуханни] прахове от търговеца?

⁶¿Quién es ésta que sube del desierto como columnita de humo, Sahumada de mirra y de incienso, Y de todos polvos aromáticos?

⁷Ето, носилката е на Соломона; Около нея са шестдесет яки мъже от Израилевите силни

⁷He aquí es la litera de Salomón: Sesenta valientes la rodean, De los fuertes de Israel.

⁸Те всички държат меч и са обучени на война; Всеки държи меча си на бедрото си поради нощни страхове.

⁸Todos ellos tienen espadas, diestros en la guerra; Cada uno su espada sobre su muslo, Por los temores de la noche.

⁹Цар Соломон си направи носилка От ливанско дърво:

⁹El rey Salomón se hizo una carroza De madera del Líbano.

¹⁰Стълбчетата й направи от сребро, Легалището й от злато, постелката й от морав [плат; ]Средата й бе бродирана чрез любовта на ерусалимските дъщери.

¹⁰Sus columnas hizo de plata, Su respaldo de oro, su cielo de grana, Su interior enlosado de amor, Por las doncellas de Jerusalem.

¹¹Излезте, сионови дъщери, та вижте цар Соломона С венеца, с който го венча майка му в деня на женитбата му, И в деня, когато сърцето му се веселеше.

¹¹Salid, oh doncellas de Sión, y ved al rey Salomón Con la corona con que le coronó su madre el día de su desposorio, Y el día del gozo de su corazón.