¹Где е отишъл твоят възлюбен, О ти прекрасна между жените? Где е свърнал твоят възлюбен, - Та да го търсим и ние с тебе?

¹¿DONDE se ha ido tu amado, Oh la más hermosa de todas las mujeres? ¿Adónde se apartó tu amado, Y le buscaremos contigo?

²Моят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите, За да пасе в градините и да бере крем.

²Mi amado descendió á su huerto, á las eras de los aromas Para apacentar en los huertos, y para coger los lirios.

³Аз съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой; Той пасе [стадото си] между кремовете.

³Yo soy de mi amado, y mi amado es mío: El apacienta entre los lirios.

⁴Хубава си, любезна моя, като Терса, Красива като Ерусалим, Страшна като [войска] със знамена.

⁴Hermosa eres tú, oh amiga mía, como Tirsa; De desear, como Jerusalem; Imponente como ejércitos en orden.

⁵Отвърни очите си от мене, Защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаад;

⁵Aparta tus ojos de delante de mí, Porque ellos me vencieron. Tu cabello es como manada de cabras, Que se muestran en Galaad.

⁶Зъбите ти са като стадо овце възлизащи от къпането; Те са всички като близнета {Или: Чифтове.}, и не липсва ни един между тях,

⁶Tus dientes, como manada de ovejas Que suben del lavadero, Todas con crías mellizas, Y estéril no hay entre ellas.

⁷Челото ти под булото е Като част от нар.

⁷Como cachos de granada son tus sienes Entre tus guedejas.

⁸Има шестдесет царици, и осемдесет наложници, И безброй девойки;

⁸Sesenta son las reinas, y ochenta las concubinas, Y las doncellas sin cuento:

⁹[Но] една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е безподобната на майка си, отборната на родителката си; Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й! Да! цариците и наложниците, и те [я] похвалиха.

⁹Mas una es la paloma mía, la perfecta mía; Unica es á su madre, Escogida á la que la engendró. Viéronla las doncellas, y llamáronla bienaventurada; Las reinas y las concubinas, y la alabaron.

¹⁰Коя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като [войска] със знамена?

¹⁰¿Quién es ésta que se muestra como el alba, Hermosa como la luna, Esclarecida como el sol, Imponente como ejércitos en orden?

¹¹Слязох в градината на орехите За да видя зелените растения в долината. Да видя дали е напъпило лозето, И да ли са цъфнали наровете.

¹¹Al huerto de los nogales descendí A ver los frutos del valle, Y para ver si brotaban las vides, Si florecían los granados.

¹²Без да усетя, ожидането ми ме постави [Между] колесниците на благородните ми люде.

¹²No lo supe: hame mi alma hecho Como los carros de Amminadab.

¹³Върни се, върни се, о суламко; Върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!

¹³Tórnate, tórnate, oh Sulamita; Tórnate, tórnate, y te miraremos. ¿Qué veréis en la Sulamita? Como la reunión de dos campamentos.