¹Колко са красиви нозете ти с чехлите, дъщерьо княжеска! Твоите закръглени бедра са подобни на огърлица, Изделие на художнически ръце;

¹CUAN hermosos son tus pies en los calzados, oh hija de príncipe! Los contornos de tus muslos son como joyas, Obra de mano de excelente maestro.

²Пъпът ти е [като] обла чаша, от която не липсва подправено вино; Коремът ти е [като] житен копен ограден с кремове;

²Tu ombligo, como una taza redonda, Que no le falta bebida. Tu vientre, como montón de trigo, Cercado de lirios.

³Двете ти гърди са като две сърнета близнета;

³Tus dos pechos, como dos cabritos Mellizos de gama.

⁴Шията ти е като стълб от слонова кост; Очите ти са [като] водоемите в Есевон към портата Бат-рабим; Носът ти е като ливанската кула, Която гледа към Дамаск;

⁴Tu cuello, como torre de marfil; Tus ojos, como las pesqueras de Hesbón junto á la puerta de Bat-rabbim; Tu nariz, como la torre del Líbano, Que mira hacia Damasco.

⁵Главата ти върху тебе е като Кармил, И косите на главата ти като мораво; Царят е пленен в къдриците [им].

⁵Tu cabeza encima de ti, como el Carmelo; Y el cabello de tu cabeza, como la púrpura del rey Ligada en los corredores.

⁶Колко си хубава и колко приятна, О възлюбена, в очарованията [си!]

⁶Qué hermosa eres, y cuán suave, Oh amor deleitoso!

⁷Това твое тяло прилича на палма. И гърдите ти на гроздове.

⁷Y tu estatura es semejante á la palma, Y tus pechos á los racimos!

⁸Рекох: Ще се възкача на палмата, ще хвана клончетата й; И, ето, гърдите ти ще бъдат като клончетата на лоза, И благовонието на дъха {Еврейски: Носа.} ти като ябълки,

⁸Yo dije: Subiré á la palma, Asiré sus ramos: Y tus pechos serán ahora como racimos de vid, Y el olor de tu boca como de manzanas;

⁹И устата {Еврейски: Небцето.} ти като най-хубаво вино, - Което се поглъща гладко за възлюбения ми, Като се хлъзга през устните на спящите.

⁹Y tu paladar como el buen vino, Que se entra á mi amado suavemente, Y hace hablar los labios de los viejos.

¹⁰Аз съм на възлюбения си; И неговото желание е към мене.

¹⁰Yo soy de mi amado, Y conmigo tiene su contentamiento.

¹¹Дойди, възлюбени мой, нека излезем на полето, Да пренощуваме по селата,

¹¹Ven, oh amado mío, salgamos al campo, Moremos en las aldeas.

¹²Да осъмнем в лозята, да видим напъпила ли е лозата, Появил ли се е крехкият грозд и цъфнали ли са наровете; Там ще ти дам любовта си.

¹²Levantémonos de mañana á las viñas; Veamos si brotan las vides, si se abre el cierne, Si han florecido los granados; Allí te daré mis amores.

¹³Мандрагоровите ябълки издават благоухание; И върху вратата ни има Всякакви изрядни плодове, нови и стари, Които съм запазила за тебе, възлюбени мой.

¹³Las mandrágoras han dado olor, Y á nuestras puertas hay toda suerte de dulces frutas, nuevas y añejas. Que para ti, oh amado mío, he guardado.