¹Дано ми беше ти като брат, Който е сукал от гърдите на майка ми! Когато те намерех вън щях да те целуна, Да! и никой не щеше да ме презре.

¹OH quién te me diese como hermano Que mamó los pechos de mi madre; De modo que te halle yo fuera, y te bese, Y no me menosprecien!

²Взела бих те и завела В къщата на майка си, за да ме научиш; Напоила бих те с подправено вино И със сок от наровете си.

²Yo te llevaría, te metiera en casa de mi madre: Tú me enseñarías, Y yo te hiciera beber vino Adobado del mosto de mis granadas.

³Левицата му би била под главата ми, И десницата му би ме прегърнала.

³Su izquierda esté debajo de mi cabeza, Y su derecha me abrace.

⁴Заклевам ви, ерусалимски дъщери, Да не възбудите нито да събудите любовта [ми], Преди да пожелае.

⁴Conjúroos, oh doncellas de Jerusalem, Que no despertéis, ni hagáis velar al amor, Hasta que quiera.

⁵Коя е тая, която идва от пустинята Опираща се на възлюбения си? Аз те събудих под ябълката; Там те роди майка ти, Там [те] роди родителката ти.

⁵¿Quién es ésta que sube del desierto, Recostada sobre su amado? Debajo de un manzano te desperté: Allí tuvo tu madre dolores, Allí tuvo dolores la que te parió.

⁶Положи ме като печат на сърцето си, Като печат на мишцата си; Защото любовта е силна като смъртта. Ревността е остра като преизподнята, Чието святкане е святкане огнено, пламък най-буен.

⁶Ponme como un sello sobre tu corazón, como una marca sobre tu brazo: Porque fuerte es como la muerte el amor; Duro como el sepulcro el celo: Sus brasas, brasas de fuego, Fuerte llama.

⁷Много води не могат угаси любовта, Нито реките могат я потопи; Ако би дал някой целия имот на дома си за любовта, Съвсем биха го презряли.

⁷Las muchas aguas no podrán apagar el amor, Ni lo ahogarán los ríos. Si diese el hombre toda la hacienda de su casa por este amor, De cierto lo menospreciaran.

⁸Ние имаме малка сестра, и тя няма гърди. Що да направим за сестра си в деня, когато стане дума за нея?

⁸Tenemos una pequeña hermana, Que no tiene pechos: ¿Qué haremos á nuestra hermana Cuando de ella se hablare?

⁹Ако бъде стена ще съградим на нея сребърни укрепления; И ако бъде врата, ще я обградим с кедрови дъски.

⁹Si ella es muro, Edificaremos sobre él un palacio de plata: Y si fuere puerta, La guarneceremos con tablas de cedro.

¹⁰Аз съм стена, и гърдите ми са като стълбовете [й]; Тогава бях пред очите му като една, която е намерила благоволение {Еврейски: Мир.}.

¹⁰Yo soy muro, y mis pechos como torres, Desde que fuí en sus ojos como la que halla paz.

¹¹Соломон имаше лоза във Ваалхамон; Даде лозето на наематели; За плода му всеки трябваше да донесе хиляда сребърника.

¹¹Salomón tuvo una viña en Baal-hamón, La cual entregó á guardas, Cada uno de los cuales debía traer mil monedas de plata por su fruto.

¹²Моето лозе, собствеността ми, е под моята власт {Еврейски: Е пред мене.}; Хилядата [нека са] на тебе Соломоне, И двеста на ония, които пазят плода му.

¹²Mi viña, que es mía, está delante de mí: Las mil serán tuyas, oh Salomón, Y doscientas, de los que guardan su fruto.

¹³О ти, която седиш в градините, Другарите внимават на гласа ти; Дай ми [и аз] да го чуя.

¹³Oh tú la que moras en los huertos, Los compañeros escuchan tu voz: Házmela oir.

¹⁴Бързай, възлюбени мой, И бъди като сърне или еленче Върху планините на ароматите.

¹⁴Huye, amado mío; Y sé semejante al gamo, ó al cervatillo, Sobre las montañas de los aromas.